Преди да нахлуе в Украйна, руският президент Владимир Путин написа писмо на американците с копие до НАТО, с което поиска Алиансът да спре разширяването на изток и дори да се върне на позициите си от 1997 г. Или с други думи – Източна Европа да излезе от НАТО.
Путин искаше да се разбере с американците и по-малко с европейците. Какво се случи след това – знаем. А дали Кремъл продължава да смята, че краят на войната, която започна срещу Украйна, зависи от договорка само с Белия дом?
Президентските избори в Съединените щати са на едва няколко дни, но Тръмп и Путин вече дадоха плах сигнал за установяване на контакт.
За очакванията на Москва от предстоящия мандат на Доналд Тръмп – интервю пред БНР даде руският политолог Андрей Колесников.
– Предишната победа на Доналд Тръмп на президентските избори през 2016 г. предизвика бурна радост и възторг в Москва. В Държавната дума на Русия отваряха шампанско в очакване на светлото бъдеще на руско-американските отношения.
Впоследствие се оказа, че радостта е била преждевременна.
При първия мандат на Тръмп Вашингтон наложиха санкции на газопровода "Северен поток 2", изгони десетки руски дипломати след аферата "Скрипал" и прекрати участието си в двустранния договор с Москва за ракетите със среден и по-малък обсег и в многостранното споразумение за открито небе.
Има ли поводи за шампанско в Москва сега?
– Мисля, че все пак има поводи за шампанско, но в далеч по-малки количества, защото вече има опит от общуването с Тръмп при предишния му мандат. Именно тогава рязко се влошиха отношенията със Съединените щати.
Нашият елит чакаше с нетърпение идването на Байдън като предсказуем човек. Надяваха се, че отношенията могат да се подобрят, ако дойде на власт класическа американска администрация.
Единственото, което може да зарадва руската страна, е потенциалната възможност за намаляване на американската финансова и военна помощ за Украйна. И усложняването на отношенията на Съединените щати с Европейския съюз. Това обаче не е сигурно. Може да стане, а може и да не стане.
– Напълно в свой стил Тръмп обеща да спре войната в Украйна за 24 часа. Това, разбира се, звучи несериозно, но все пак възможно ли е той да предложи някакъв реалистичен план за прекратяване на военните действия?
– Убеден съм, че в момента самият Тръмп не знае какво ще прави с Русия. Той няма никаква външнополитическа концепция или доктрина. При него всичко е толкова хаотично и неясно!
Възможно е най-неочаквано да предложи нещо радикално ново и необикновено, което да прекрати горещата фаза на войната. Как обаче да стане това, след като Путин не е готов на отстъпки пред Киев!? Това е главният препъникамък, независимо от това кой оглавява американската администрация.
Не е възможно да се водят преговори по формулата, която предлага Путин. Нито по формулата, която предлага Зеленски. Това е задънена улица. Даже не е възможно да се спре огънят.
– Наскоро вестник "Вашингтон пост" публикува статия, посветена на очакванията в Русия от американските избори. В статията се цитира мнението на руския политолог Татяна Становая, която добре познавате.
Становая твърди, че Тръмп никога няма да може да даде на Путин това, което иска от Украйна. Защото той иска не определени територии, а цялата Украйна.
-Мисля, че на Путин не му е необходима цялата Украйна. Със сигурност той няма претенции към Западна Украйна. Нужни са му Източна и Южна, а в идеалния случай, ако има военни успехи – и Централна Украйна с Киев. Мисля, че за две и половина години от началото на войната що-годе разумните хора в Кремъл са се разделили с тези илюзии.
Целта му е да си върне териториите, които са вписани в конституцията. Курска област също трябва да бъде освободена. Това са военните цели, след което е възможна подготовката за някакви преговори.
Според мен най-реалистичният сценарий е прекратяване на огъня, последващи преговори за замразяване на конфликта по линията на съприкосновение и оставяне на решаването му на следващите поколения политици. Но и този сценарий засега е неприемлив за Путин. Както, впрочем, и за Зеленски.
Твърденията, че спирането на бойните действия е изгодно за Путин, за да увеличи ресурсите си, са абсолютно неточни. Не му е нужна никаква пауза, защото военната икономика работи.
Тази икономика осигурява доходи, с които се плащат данъци. Заводите произвеждат. И макар продукцията им да не е нужна никому от потребителска гледна точка и се унищожава на фронта, това все пак води до ръст на брутния вътрешен продукт.
Ако всичко това спре, Путин ще има проблеми с онази част от населението, която е заета във военно-промишления комплекс, и със заводите, които бяха възстановени заради войната.
Така че засега факторите против преговорите са повече. И никакъв Тръмп – още повече, имайки предвид равнището на познанията му за това какво става в Русия и какво става между Русия и Украйна – не може да предложи нищо реалистично, което да устройва и двете страни.
За съжаление тази война ще продължава и въпреки умората от нея и от двете страни на фронта, нейната гореща фаза може да не приключи през следващата година.
– Но може, както споменахте в началото, да секне военната помощ за Украйна.
– Това е най-същественият момент, който може да обърне ситуацията в полза на Путин или в полза на започването на преговори с определени отстъпки преди всичко от украинска страна.
Мисля, че ще разберем какво предстои след месец-два, когато ситуацията в Съединените щати се успокои, Тръмп сформира администрацията си и стане ясно кой ще бъде държавен секретар и кой ще отговаря за евентуалните контакти с Русия. Всичко това изисква време.
Напоследък Зеленски споменава индийския премиер Нарендра Моди като възможен посредник, което е напълно естествено, но самият Моди сякаш също не иска да се нагърби с тази роля.
Така че всичко е много ефимерно, а хората умират. Хората умират! Украйна има проблеми с енергетиката си, иде зима. Мисля, че прекратяването на огъня би било най-изгодно и за двете страни – в по-малка степен за Путин, в по-голяма за Украйна. Ако се съди по изказванията на Путин обаче, той не е готов дори и за това.
– През декември 2021 г., непосредствено преди войната в Украйна, Русия изпрати във Вашингтон и в другите натовски столици документ, в който настояваше да спре разширяването на НАТО на изток, в близост до границите на Русия да не се разполагат оръжия, които застрашават сигурността ѝ, и военната инфраструктура на НАТО да се изтегли на позициите до 1997 г., когато източноевропейските страни не бяха част от Алианса.
Доколко актуални са тези искания с днешна дата?
– Този документ безспорно беше ултиматум, който е неизпълним. Руската страна знаеше това. Целта му беше да оправдае нахлуването в Украйна. Изискването за неутрален статут на Украйна след всичко, което стана, след всичките жертви, мисля, че също вече е неизпълнимо.
Без съмнение Украйна ще бъде част от НАТО, когато и ако войната приключи. Докато воюва никой няма да я приеме в пакта – заради риска от ескалация и от ядрена война.
Мисля, че неутралитетът ще бъде много сериозен препъникамък. Това можеше да се обсъжда в Истанбул през пролетта на 2022 година, но сега? Едва ли. Доста неща се случиха от тогава.
