Те са млади, те са красиви, те са усмихнати, те са позитивни и както сами казват за себе си те са "забавни и гръмогласни", те са Wadaiko-Sai ("Уадайко-Сай").
Те са японската група, която дойде в България и както БЛИЦ писа, показа, че може да задържи вниманието на публиката по неповторим начин с барабаните си.
Снимка: Японско посолство
Групата Wadaiko-Sai е изцяло от мъжки състав. Започва началото си първо като клуб по интереси в Токийския университет. Стъпва на професионалната сцена през 2013 г. и вече има зад гърба си над 2000 концерта в повече от 30 страни по света.
Към днешна дата Wadaiko-Sai се състои от около 30 души, заедно с помощниците. Но нека се запознаем по-отблизо с част от членовете ѝ.
Кои са гостите в България?
Ръководител на групата е Hidetoshi Sai (“Хидетоши Сай"). Той е главният флейтист и е композитор на голяма част от песните.
Hidetoshi Sai, Снимка: Японско посолство
Takehiro Shiomi ("Такехиро Шиоми") освен, че е отличен барабанист, се грижи и за дизайна. Негово дело са постовете в социалните мрежи, например инстаграм, както и поддръжката на сайта на групата.
Atsuharu Tohnishi ("Ацухару Тониши") заема ключова роля в състава, той отговаря за най-големия барабан.
Atsuharu Tohnishi на големия барабан, Снимка: Японското посолство
Ryoga Ozeki ("Риога Озеки") освен, че върти безупречно палките, се грижи и за административните въпроси на бандата.
Ryoga Ozeki, Снимка: Инстаграм на Wadaiko-Sai
Wadaiko-Sai са за първи път у нас, но са си написали домашното преди да дойдат. Споделят, че предварително са проверили каква е историята на страната ни и какви хора живеят тук.
А когато ги питам намерили ли са някакви прилики, бързо отговарят:
Най вече 4-те сезона и климатът.
Wadaiko-Sai в библиотеката на 18. СУ „Уилям Гладстон”, снимка: Цанка Донкова
– Не знам дали знаете, но в Окинава в Япония има къщи с червени покриви, които приличат на българските селски къщи. Освен това в България имаме инструмент „тъпан“, който е с арабски произход, но е много важен за българската народна музика.
– Когато бяхме на турне в Северна Македония и в Азербайджан сме виждали подобни инструменти. Да, може да се каже, че са с един произход с традиционните японски барабани тайко. Ще е интересно и бихме искали да направим концерт и с тъпани в бъдеще.
– Девизът ви е „Забавни и гръмогласни“ – кой го измисли и какво се крие зад него?
– Той е свързан с вибрацията на самите барабани. Искаме да въвлечем и самата публика в представлението. Хората да прекарат едно хубаво, прекрасно време с нас. Що се отнася до самото име, обсъдихме го помежду си и решихме да е това.
– Кое е най-трудното в професията на барабаниста?
– Преди няколко години имаше пандемия от ковид-19 и всички представления бяха преустановени. Когато има такъв неочакван случай, е много трудно да се направи концерт и да се поддържа устойчив живот. Има неяснота, нестабилност.
– А физическото натоварване, има ли специални тренировки, които се практикуват. Ударните инструменти изискват физическа сила, нужни ли са специални упражнения?
– Репетициите са достатъчни, за да се поддържа форма. Горе-долу по 12 часа на ден репетираме.
– Много хора, дори фитнес маниаци могат да ви завидят на мускулите. Не са ли ви правили предложения да станете модели?
– Все още не сме имали такива оферти, но в едно предаване, в което участвахме, ни помолиха да се съблечем голи до кръста. Все пак сме отворени за предложения. Добре дошли са (смеят се).
Wadaiko-Sai демонстрират завиден синхрон помежду си на сцената, Снимка: Японското посолство
Тайната на перфектния синхрон
Може би мнозина се чудят каква е тайната на перфектния синхрон помежду им. Отговорът е много прост. Те са приятели не само на сцената, но и в живота. Двама се познават още от средното училище, другите двама от университета.
И тъй като групата е голяма и не са постоянно заедно, за да наваксат и другите с новите елементи от репертоара, когато се върнат от турне, се събират всички заедно и правят една дълга цялостна репетиция.
Принтскрийн от инстаграм профила на Wadaiko-Sai
И макар да тренират по 12 часа на ден, все пак им остава време и за нещо друго, с което да разпуснат. Всеки има свои интереси.
Така например когато не е барабанист, Takehiro Shiomi се отдава на мангата, анимето, а другата му страст са видео игри.
Atsuharu Tohnishiпък набляга на ученето. Негов фокус са социалните науки и историята на Япония.
Hidetoshi Sai освен барабанист и флейтист, по душа е пътешественик. Обича да странства както в родината си Япония, така и извън нея.
За Ryoga Ozeki най-разпускащо е да се види с приятели, да хапнат и пийнат, или да потича, както се казва – за здраве.
– По време на концерта разпознах лунната походка на Майкъл Джексън, движенията на Нео (Киану Рийвс) от "Матрицата", имате ли други идеи какво още да включите в репертоара си?
– Целта ни е да смесим традиционните японски инструменти с модерен пърформанс, затова постоянно измисляме все нови и нови елементи, които добавяме.
Снимка: Японско посолство
– Япония е доста развита в технологично отношение. В този ред на мисли, изкуственият интелект може ли по някакъв начин да помогне и как би се отразил на свиренето на тайко?
– Ролята на тайко се променя. Уадайко има повече от 1500-годишна история, но има различна роля във всеки един период. Въвеждането на изкуствения интелект може да се приеме като нов етап. Би бил полезен при композиране или при колаборация с други инструменти и стилове.
– Пред коя публика ви е било най-трудно да излезете?
– Представленията в чужбина винаги са предизвикателство.
– А имат ли конкретен човек или публика, пред които искате да изнесете концерт?
– Желанието ни е най-вече да разпространим японската култура, така че искаме да се изявяваме пред хора и в държави, където тя не е толкова разпространена.
– Бихте ли направили колаборация, в която хем да има японски, хем да има нещо напълно чуждо?
– Напълно е възможно, ритъмът може да се напасва.
– Дори латино танци, например салса?
– Да, бихме пробвали.
– В България сте от няколко дни, предполагам сте успели да опитате националната ни кухня. Има ли нещо, което ви направи впечатление, кое ястие ви хареса?
– Вчера бяхме в Стара Загора, където опитахме баница и айрян. Много ни харесаха.
– А люта ракия?
– Пробвахме, опитахме и вино и бира, бирата доста лесно влиза (смеят се). Ryoga Ozekiмного хареса виното, дори вече си е взел и за Япония.
Концерти и до нови срещи
Близо седмица Wadaiko-Sai бяха в България. Те изнесоха два концерта – в София и в Стара Загора и проведоха мини представление и уъркшоп в 18. СУ „Уилям Гладстон” пред над 150 деца като част от 35-ите юбилейни "Дни на японската култура" у нас.
През 2024 година България и Япония отбелязват троен юбилей в двустранните си отношения – 115 години от първите официални контакти между двете държави, 85 години от установяване на дипломатически отношения и 65 години от тяхното възстановяване.
За това време момчетата са успели и да научат няколко български думи. Вече перфектно могат да ви поздравят и благодарят.
"Здравейте", "благодаря", "Как си", "Добре" и "Хайде" са само част от думите, които знаят.
Разделяме се, но с надежда, че следващата ни среща отново ще е в България, а в репертоара им ще присъстват всички нови елементи, за които говорихме, че и още.
Снимка: Японското посолство
С превода помогнаха Ким Алберт Думанон и културното аташе на японското посолство Кенто Мураки.
Цанка Донкова, БЛИЦ