За втори път във Великобритания започна експеримент за съкратена работна седмица – само четири дни.
Първият опит в страната преди две години показа обещаващи резултати – 92% от компаниите решили да запазят модела дългосрочно, а 71% oт cлyжитeлитe cъoбщaвaт зa peдyциpaнe нa cимптoмитe нa бъpнayт.
Понижение има и при текучеството и болничните. Проверихме възможно ли е подобен модел на работа да се интегрира и у нас и какви други подходи в баланса между кариера и личен живот са възможни?
Четиридневната работна седмица не само е възможна, но според експерти, необходима и неизбежна.
"Където е въведена тази четиридневна работна седмица, винаги забелязваме, че продуктивността е много по-висока и се приема много добре от служители и работодатели", коментира пред БНТ Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта.
"Това в никакъв случай не означава, че компанията се лишава от работниците си цял един ден. Има различни модели – може да стане за сметка на увеличаване с един час на работното време в другите 4 дни. Има практика в петия петъчен ден да се работи само до обяд", каза проф. Надя Миронова, декан на факултет "Управление и администрация", УНСС.
Повече време за производителност и семейство
Този модел на работа води до повишена производителност, повече време за семейството, а според едно проучване – и още поводи за пазаруване, тъй като 63% от онлайн продажбите по света се случват в почивните дни. Какво обаче пречи на четиридневната работна седмица у нас? На първо място – остарелият Кодекс на труда.
"Той трябва да допусне много по-гъвка организация, почасово заплащане, различни форми на аутсорсинг на персонал, общо използване на персонал, вече има толкова много практика как да се интензифицира трудът, че ние доста "соц" звучим все още", смята проф. Надя Миронова.
"В България проблемът е, че имаме хронична липса на хора и когато има липса на хора, няма как да направиш повече смени с повече хора", каза Надя Василева.
Критици на концепията за четиридневната работна седмица посочват, че тя е подходяща за високопроизводителни и иновативни икономики, каквато българската не е.
"Интензивността на икономиката, технологичното ѝ ниво, зависят не от работниците, а от работодателите, те са тези, които инвестират, които създават условията за труд и задават правилата, по които работниците работят", каза проф. Надя Миронова.
Според поддръжниците, технологизирането на труда и въвеждането на изкуствен интелект в повече дейности ще позволи промяна в работното време.
