Украйна скоро ще бъде предадена. Ако това твърдение звучи твърде брутално и крайно, помислете за доказателствата: руснаците окупират една пета от нейната територия и всички усилия на украинците не успяха да прогонят нашествениците. Армията на Владимир Путин се сдобива с все по-сложни оръжия, докато украинците се борят да поддържат собствените си сили, пише Макс Хейстингс, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria.
По-сериозно е, че европейските нации, изправени пред икономически и енергийни проблеми, отчаяно искат да видят край на битките при каквито и да е условия освен абсолютната капитулация на Украйна. Ако Доналд Тръмп спечели изборите в САЩ, широко се приема, че предвид декларирания му ентусиазъм за Путин с украинците е свършено.
Дори ако Камала Харис стигне до Белия дом, вероятно тя ще се стреми към сделка за прекратяване на войната, защото Вашингтон не вижда сценарий за украинска победа въпреки изпращането на 175 милиарда долара помощ от САЩ.
Войните в Близкия изток отвлякоха вниманието от Украйна с трагична цена за хората на президента Володимир Зеленски. По-малко американски оръжия са налични за изпращане до Киев и очите на западните правителства са съсредоточени предимно върху Израел и Иран, дори когато руските сили напредват.
Ако това са основните факти, нека проучим някои подробности.
Първото е руското придобиване на по-ефективни оръжия. Северна Корея продава боеприпаси на Путин за една десета от цената на снаряд от западните боеприпаси, използвани от силите на Зеленски. Съобщава се, че руснаците са създали фабрика в Китай за изграждане на атакуващи дронове "Харпия"-3, използвайки китайски опит. Има съобщения за стотици техници от севернокорейската армия, изпратени в Русия, за да помогнат с ракетите, доставени от Пхенян.
Сред украинците има гняв, че руснаците изглежда експлоатират незаконни интернет връзки на Starlink, за да засилят своите способности за наблюдение и командване и контрол. Въпреки че Илон Мъск отрича да оказва помощ на Русия по този начин, украинците са дълбоко подозрителни.
Иранците предоставят на Путин балистични ракети, а руските бомбардировки по украинската енергийна инфраструктура са опустошителни. Тази зима много от хората на Зеленски няма да имат светлина и топлина, което ще бъде сериозен удар върху морала. Остава източник на огорчение, че САЩ отказват да позволят на Украйна да използва американски оръжия, за да отговори със същото.
Що се отнася до чуждестранната подкрепа, обиколката на президента Зеленски в Европа по-рано този месец, за да популяризира така наречения му „План за победа“, осигури подкрепяща реторика, но не и повече.
Новият ръководител на НАТО, бившият холандски премиер Марк Рюте, каза пред журналисти: „Подкрепата на Украйна в битката с Русия е от решаващо значение за нашата колективна сигурност“. Това е абсолютно вярно. В личен план обаче европейските нации отчаяно искат да съживят стария евтин енергиен режим, който зависи от руския петрол и газ.
Потокът от европейски боеприпаси към Украйна, който никога не е бил силен, сега се забавя до капка, не на последно място поради бавния темп на производство, който не е много по-добър в САЩ. Икономическите санкции срещу Русия остават силно порести благодарение на липсата на воля на Запада за прилагане.
В самата Украйна след почти три години, в които се смяташе за предателство да се говори за какъвто и да е приемлив изход от войната освен за победа и прогонване на руснаците от Донбас, днес много хора говорят за преговори. Те признават, че е малко вероятно силите на Путин да бъдат лишени от завоеванията си, които все още се увеличават.
Това лято имаше подем, когато украинците предприеха изненадващо нахлуване в руския регион Курск, където срещнаха малка съпротива, докато окупираха няколкостотин квадратни километра територия. Това беше приветствано като удар върху престижа на Путин. И все пак операцията се оказа тласък към нищото. Ако не друго, атаката може да е подпомогнала кампанията на Путин да представи войната пред руския народ като дирижиран от НАТО акт на агресия срещу тяхната родина.
В Украйна и Русия сега наближава зимата и малко хора могат да се съмняват, че 2024 г. е била успешна година за Путин, тъжна и трудна за Зеленски. Последният каза в Хърватия преди две седмици: „Слабостта на всеки от нашите съюзници ще вдъхнови Путин. Ето защо ние молим [съюзниците] да ни укрепят по отношение на гаранции за сигурност, по отношение на оръжия, по отношение на нашето бъдеще след тази война. Според мен [Путин] разбира само силата.“
Зеленски е прав. Но става все по-трудно да се убедят чуждестранни политически лидери и техните народи, заети със собствените си проблеми и откровено отегчени от украинските, да подкрепят курс на действие, който може да изисква жертви у дома.
Американски стратегически гуру проницателно прогнозира през първото лято на войната, че макар руснаците да се окажат неспособни да завладеят Украйна, те могат да я запазят в състояние, в което никой нормален човек няма да пожелае да живее или да инвестира в нея. Това е реална перспектива. Има малко признаци, че 7-те милиона украинци, които са напуснали страната си от февруари 2022 г., искат да се върнат. Икономиката на Украйна се клати.
Най-добрата гаранция за сигурността на Украйна би било членството в НАТО. Това обаче остава много малко вероятно. Путин би отхвърлил всяко споразумение или дори примирие, което включва такава вероятност. САЩ се отнасят предпазливо към подобен ангажимент. Германците и може би други европейски членове биха наложили вето.
Очевидно е – и правилно – че украинците ще отхвърлят всяка сделка, която не им предлага западна военна гаранция в случай на подновяване на руската агресия. Но подобна подредба ще трябва да бъде специално изработена. Може също така да се окаже трудно да се накарат руснаците да приемат всяка сделка, която включва вероятност за украинско членство в Европейския съюз.
Тази война започна, защото Москва отказа да толерира успешно демократичен, независим съсед. Това остава основната пречка за прекратяването ѝ: Путин иска руско марионетно правителство в Киев и украинците са пожертвали десетки хиляди животи, за да предотвратят подобен изход.
Има сериозен провал на лидерството на Запада. Единствените хора, които могат да твърдят, че са показали най-доброто от себе си във войната в Украйна, са украинците. На техните съюзници се оказва, че им липсва воля и издръжливост за продължителен конфликт. Някои анализатори се утешават от факта, че Западът подкрепяше Украйна досега и караше Путин да плати висока цена за много ограничен успех.
Не съм убеден от този половинчат аргумент. За мен изглежда повече така, сякаш убеждението на Путин е основателно, че Западът е упадъчен и разделен – следователно уязвим. Трябва да се срамуваме, че това е така, и все още има време да му докажем, че греши – чрез драматично увеличаване на доставките на оръжия и паричната помощ за Киев.