“Искаме да бъдат информирани народните представител, за мерките, които е предприела държавата в лицето на Министерството на правосъдието и Дирекцията по вероизповеданията в Министерския съвет за защита на държавния и обществен интерес както в съда в Страсбург, така и в Върховния касационен съд при делата за вписването на Българската православна старостилна църква?”. Този въпрос отправи председателят на БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА Атанас Зафиров към служебния премиер Димитър Главчев по време на изслушване в пленарна зала по искане на левицата.
Според него това изслушване е било необходимо поради широката публичност и острата обществена реакция. “Господин министър-председател, бихме искали да ни информирате и била ли е конституирана Българската православна църква като страна по делото във ВКС? Била ли е ангажирана кантора от българска страна за защита на българския национален интерес за делото в Страсбург?”, попита още социалистът.
Зафиров подчерта, че за всички трябва да стане ясно дали българската държава със своето съдействие или бездействие е станала съучастник в това посегателство върху Българската православна църква. С цялото си уважение към съдебната власт, той подчерта, че прави впечатление анонимността от страна на ръководството на ВКС, където е протекло това дело.
“Практиката на дела с широк обществен интерес е да се оповестяват в публичното пространство. Тук има пълна анонимност и българското общество научава, след като решението беше факт, и то от медиите”, каза председателят на лявото обединение и допълни, че най-вероятно това е опит да се прикрият срамни факти, предхождащи делото във ВКС.
Социалистът постави и въпроса доколко е вярна информацията, че защитникът на ответната страна адвокат Наташа Добрева в продължение на 9 години – май 2006 г. до април 2015 г., е имала съвместна адвокатска кантора с българския съдия в Страсбург Йонко Грозев.
“Това не е ли направило впечатление на българските чиновници, които би трябвало да са ангажирани? Имало ли е адекватни мерки на реакция и защита и ако няма такива кой носи отговорност?”, попита още той.
Зафиров постави и въпроса как може да има пет вероизповедания, регистрирани на един адрес, и на никой да не му прави впечатление. Как е възможно в България да има над 400 вероизповедания.
Според него от всички отговори от страна на представителите на правителството става ясно, че българската държава е имала пасивна позиция по време на целия процес, чисто чиновнически, с едно писмо и едно становище и Дирекцията по вероизповедания към МС е проспала този проблем и в Страсбург и във ВКС.
“Къде е българската държава и как е защитен националният ни конституционен интерес”, попита Атанас Зафиров.