COVID пандемията и носталгията по родината върнаха над 100 000 нашенци от гурбет в чужбина.
Това показа проверка на „Телеграф“ в Националния статистически институт и Агенцията по заетостта.
Според данните на Агенцията по заетостта в периода януари 2020 г. – октомври 2024 г. новорегистрираните лица след работа в чужбина, в т.ч. в държава членка на ЕС, са над 101 200 хиляди.
В агенцията са се регистрирали българи, завърнали се от работа в Германия, Франция, Белгия, Ирландия, Великобритания, Нидерландия, Швеция, Финландия, Испания, Австрия и др.
Българите са работили в Германия предимно като строители, шофьори, чистачи, сервитьори и градинари. От Франция пък идват нашенци, които са били заети в селското стопанство, берачи на плодове, готвачи и други. В Австрия пък нашенците, които са се върнали в България, са работили като сервитьори, бармани и готвачи.
Заради пандемията много фабрики бяха затворени, което върна българите от гурбет, а други пък се наложи да се приберат, за да помагат на свои възрастни роднини или носталгия към родината.
Корени
Такъв е примерът на архитектка, която загърби Франция, за да се занимава с биоземеделие в благоевградското село Горно Лешко. Ралица Каперска е имала бизнес в Марсилия, но пожелала да живее близо до природата и да се занимава с биоземеделие, да отглежда животни. Ремонтира 200-годишна постройка, служила за обор на старите стопани.
Прави си и къща от камък и дърво, нещо характерно за района тук от времето на Възраждането.
„Не всичко е пари. Във Франция забелязах, че богатите хора не влизат ежедневно в супермаркетите. А търсят екологични и чисти храни. Реших да изоставя кариерата си там и да се върна към корените си.
Имаше и елемент на носталгия по родното. Прибрах се през 2014 година, продадох апартамента си в Марсилия. Сега се опитвам да си произвеждам почти всичко сама – зеленчуци, плодове, купувам си екологично месо от местните хора“, твърди Каперска.
Тя не е единствената „чужденка“ в селото, която е решила да смени живота си зад граница с този в Горно Лешко. Магията на населеното място е привлякла тук и нейните съседи Маргарита и Александър.
Двамата са планински гидове и ски учители. Живели няколко години в Испания, но сега са тук с двете си деца. Друга млада двойка са Сибила и Христо. Жената притежавала години наред туристическа агенция в Германия, а мъжът преподавал 10 години физика в САЩ.
Смърт
Друго семейство от София, решило да опита късмета си в чужбина, се завръща в България само две години след като се е преселило в Лондон, Великобритания. Намират работа и училище за детето им, но инцидент с техен близък ги връща в родината.
Подобна история има и Людмил от Разград, който има семейство в България, но работи и учи в Лондон. Жената на Людмил обаче се разболява от рак и само след няколко месеца си отива от този свят.
За да се грижи за детето си, което преди това е било под опеката на майка си, Людмил е принуден да се завърне в България и намира работа по специалността си, а именно като дърводелец.
Развиват бизнес с умения, придобити в Германия
Дани Белчев завършва гимназия в Стара Загора с немски и английски език и започва да учи „Автомобилна техника“ в Техническия университет Илменау в Германия. Много години по-късно след куп специализации, дисертация и награди се завръща в родния град, където основава фирма, занимаваща се с научноизследователска и развойна дейност в областта на инженерството, машиностроенето и трибологията.
Дани Белчев е убеден, че България се развива и според него е добро място за живеене, създаване и развиване на бизнес. Според него предимствата на България спрямо Германия са свързани с манталитета и средата в нашата страна.
„Хората и фирмите са много по-гъвкави и реагират много по-бързо в сравнение с немските фирми. По този начин е възможно по-бързо постигане на резултати. Качеството на произведените в България продукти е на ниво, което може да се сравни със западноевопейското производство“, коментира завърналият се в родния град все по-успяващ бизнесмен.
56 800 се преселиха в България
56 800 се преселиха в България през 2023 година, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Най-много са от Турци, Украйна и Русия. В това число обаче не са само българи, а и чужденци, които са дошли да живеят в България.
Шефът на „Демографска и социална статистика“ в НСИ Магдалена Костова казва, че от тези 56 800 души 17 000 са с българско гражданство, а 39 700 са с чуждо. Основно са от Германия, но се връщат хора и от Великобритания, Гърция, Италия, Испания, Македония.
