Не съм свидетел на изгряването на неговата звезда на филмовия небосклон. Била съм прекалено малка, за да се включа в отбора на неговите поклоннички. Но младостта ми мина под знака на “вълната Мастрояни”, която заливаше света с красота и италианска изтънченост.
Какво ли не сме чели за него – все хубави неща, трябва да призная. Затова не е никак лесно да започна неговия портрет през погледа на обикновен зрител. Мисля да се спра на три момента – малко биография, малко филмография и малко “сърцеграфия”. Няма такова нещо?
Има, има. Толкова сърца е покорил този талантлив красавец, че и да е нямало, вече ще има такъв раздел в биографията му. Защото жените в живота на киноидол не са случайни, не може така да ги споменаваме мимоходом. Но за това малко по-нататък. Защото преди да започне да покорява женските сърца, човек трябва да избере родители, родина и т.н.
Марчело Мастрояни е роден на 28 септември 1924 г. в село Фонтана Лири, в Апенините. Родителите му са Оторино Мастрояни и Ида Ироле. Има различни версии по въпроса, но писателят и журналист Енцо Биаджи, който написа книга за Марчело Мастрояни, твърди, че преди смъртта си Ида е разкрила тайната на произхода си.
Твърди се, че тя е носела фамилното име Иделсон и е била дете на бюргери от еврейски произход от Минск с фамилия Иделсон. Не че е толкова важно, но няма доказателства за еврейския произход на Ида. Освен Марчело, в семейство Мастрояни се ражда още едно момче – Руджеро, което по-късно също посвещава живота си на киното и става монтажист.
Семейството живее бедно, едва свързва двата края
В търсене на по-добро бъдеще за семейството, бащата решава да се преместят в Рим. Няма нищо случайно. За да помогне на близките си да оцелеят, от 10-годишна възраст малкият Марчело работи какво ли не. И скоро попада като статист във филмовата студия “Чинечита”. По всяка вероятност тогава се е зародил интересът му към актьорството.
Марчело Мастрояни завършва професионално училище и през 1943 г. получава диплома от Държавния индустриален и технически институт “Галилео Галилей”. Работи като технически проектант в общината на Рим, след това във Военно-географския институт във Флоренция. Институтът е погълнат от военно-строителната организация “Тод”, която работи в окупираните от нацистите страни. Мастрояни оцелява след депортиране в лагер в Северна Германия, бяга оттам, крие се няколко месеца във Венеция, а когато войната свършва, се мести в Рим. Учи строителство и архитектура в Римския университет.
Нищо до този момент дори не намеква за звездното бъдеще на Марчело
Но както са казали – “Търсете жената!”. Едва ли младият Мастрояни е следвал тази повеля, но докато играе в студентския театър, се запознава с Джулиета Масина. Същата, която по-късно ще стане съпруга на невероятния Федерико Фелини – преди да стане “невероятен”. В Рим Марчело работи като чиновник, но мечтае за сцената. Записва се в курсове по актьорско майсторство и играе в аматьорски трупи.
Там е забелязан от режисьора Лукино Висконти, който го кани в своя театър “Елисео”. Първата му роля е в комедията на Уилям Шекспир “Както ви харесва”. Дотук с университета – Марчело признава, че неговото призвание е киното. След успешния дебют в театъра той става все по-разпознаваем и търсен като актьор.
Да си призная, малко смесвам сюжетите на “Развод по италиански” и “Брак по италиански”. Като се замисли човек, казусът е малко като “Яйцето ли е първо или кокошката”. Така де, явно в Италия и бракът, и разводът са взаимно свързани. Мисълта ми беше за последния кадър в един от двата филма, където прясно разведеният или прясно оженен Марчело пуска крак на младата тогава Стефания Сандрели. Или тя му пуска крак – все едно. Важното е, че където е текло, пак ще тече. Горкият мачо – не бил плейбой, казват. Само дето винаги бил влюбен в жените. Добре, нека си кротува, те си знаят работата. След време в интервюта
Мастрояни споделя, че никога не е изоставял жените – винаги те го напускали
Е, това не мога да го повярвам. С този меланхоличен поглед и тънка усмивка си е класически разбивач на сърца, но здраве да е. Мен ако питате, нямам нищо против да се потопя с този красавец във фонтата, пък после нека си рева. Ама нали ви казах, никакъв шанс – била съм много малка по времето на “Сладък живот”. После ме интересуваше повече роклята на Анита Екберг, отколкото влажния поглед на Марчело. Грешки на растежа.
Не мога да пропусна един от най-зрелите периоди в творчеството на Марчело Мастрояни – участието му в международни продукции. И особено в “Очи чорные” – съветско-италиано-американски игрален филм на Никита Михалков по разказа на Антон Чехов “Дамата с кученцето”. Това е филм за любовта на италианеца Романо към рускинята Анна, изиграна от Елена Сафонова. Да се снима такъв филм беше възможно в едно друго време – когато беше важно какво можеш, а не откъде си. Когато името на Михалков беше синоним на висш пилотаж в киното – в световното кино. А Чехов… За това друг път. Защото е време да надникнем в спалнята на символа на Италия – Марчело Мастрояни.
Заради буйния му темперамент и многочислените романи с много от най-красивите жени на света Мастрояни е наричан “италиански женкар” и “латински любовник”. Снимал е със звезди като Анита Екберг, Анук Еме, Урсула Андрес, Бриджит Бардо, Жана Моро, Стефания Сандрели, Моника Вити, Клаудия Кардинале, София Лорен, Катрин Деньов, Шърли Маклейн, Джули Андрюс, Джесика Танди, Лучия Бозе и др.
С много от тях е имал интимни взаимоотношения не само на екрана. Например с Урсула Андрес, Жаклин Бисе, Фей Дънауей, Настася Кински, Марта Келер и… много други. Какво да се прави – има мъже, родени да бъдат обичани. Марчело е типичен представител на тази рядка порода. За никого не е тайна, че той е имал много любовни връзки, но само един официален брак – с Флора Корабела. Чак й се чудя на тази красавица от добро семейство – за какво й е да се жени за вече известен по целия свят мъж, търсен не само от режисьорите, но и от жените.
Сигурно се е надявала семейният уют и малките ръчички на дъщеричката Барбара да го задържат до полата й? Наивно, много наивно. Започват изневерите, започват скандалите, но накрая Флора се примирява. Марчело изчезва, ходи където ходи, но винаги се връща при нея. Списъкът със сърдечните му завоевания е внушителен. Две имена в него правят най-голямо впечатление.
Едното е на София Лорен, която никога не е признавала, че отношенията им са били не само колегиални. Като истински джентълмен, Марчело също нито потвърждавал, нито е отричал връзка с актрисата. На снимачната площадка между тях царувало взаимно разбиране и хармония. За останалото зрителите могат само да гадаят.
Другото – на последната му любов – Катрин Деньов. Въпреки че за първи път Марчело е готов да се разведе със съпругата си, Катрин отказва предложението за брак. Доказателство за тяхната любов е раждането на дъщерята Киара, но това не променя нищо. Дори след като Флора се съгласява на развод, Катрин не приема да стане съпруга на Марчело.
През последните двадесет години от живота му актьорът намира пристан и утеха при френската режисьорка Мария Тато. След смъртта на Марчело тя е обвинена, че се опитва да спечели пари с името на Мастрояни заради направен запис на седемчасов разказ на Мастрояни за живота и жените му.
Мастрояни умира на 19 декември 1996 г. на 72-годишна възраст.
С него са Катрин и Киара
Ако не беше коварната болест, невероятният Марчело Мастрояни можеше да е жив и сега да гледаме как духа 100 свещички на тортата. Кой знае, може и да го прави в един по-добър свят, заобиколен от толкова много отлетели, но незабравени световни звезди.
Ще завършим с едни от най-духовитите му цитати:
“Италианецът не прави секс, той просто говори много за това”.
“Любовта е временна слепота за чара на другите жени”.
“Женските сълзи са продължение на разговор с други средства.”
Честит небесен рожден ден, Марчело!
Подготви Мариана ДОБРЕВА
