Довиждане, Америка! Беше истинско. Докато гласоподавателите в САЩ избират нов президент, европейците нетърпеливо чакат да видят дали победителят ще бъде Доналд Тръмп, определят като “кошмар за мнозина”, или Камала Харис, която се смята за много по-добра за трансатлантическите отношения.
Ето съвет от един “евроамериканец”: тревожете се по-малко за президентството на САЩ и повече за това как Европа може да се оправи сама на опасна световна сцена. Неудобната истина е, че американският интерес към Европа намалява през последните 30 години. И никой от кандидатите няма вероятност да върне трансатлантическия разцвет от началото на 90-те години.
Това не означава, че тези избори няма да засегнат Европа. Един от кандидатите е симпатизира на Владимир Путин, който иска да наложи 100-процентови мита върху европейските стоки и обещава да сложи край на войната в Украйна ден след избирането му.
Неговите докладвани заплахи да изтегли Вашингтон трябва да се приемат сериозно, защото този път Тръмп вероятно няма да бъде заобиколен от ограничители на “дълбоката държава“.
Харис, напротив, обещава приемственост в глобалната лидерска роля на САЩ и има еврофилски съветник Фил Гордън, на когото Европа възлага големи надежди.
Няма как да не се отбележи, че отношенията между САЩ и ЕС са били добри при президента Джо Байдън. Неговата подкрепа за Украйна (включително заем от 20 милиарда долара, обявен миналата седмица) беше непоколебима, дори и да не оправдава ястребовите надежди. Неговата администрация, чрез съветника по националната сигурност Джейк Съливан, изгради тясна връзка с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
“Заради войната в Украйна мисля, че САЩ са по-страстно ангажирани с Европа, отколкото са били през последните 70 години“, пише Уит Стилман, американски филмов режисьор, който е прекарал голяма част от кариерата си в Европа.
Байдън е длъжен да бъде последният президент на Америка от Студената война. След него le déluge – или по-точно набор от политици, които не смятат, че Русия представлява основна заплаха за интересите на САЩ, или имат силно свито усещане за ролята на Вашингтон в света.
Дори Байдън, когато дойде натиск, позволи на Вашингтон да даде приоритет на индо-тихоокеанската зона. Спомняте ли си провала на AUKUS, когато САЩ грабнаха голям договор за строителство на подводници изпод носа на Франция? Френският президент Еманюел Макрон беше бесен. Приглушеният отговор на Вашингтон напомняше известната реплика на Дон Дрейпър: “Изобщо не мисля за теб“.
***
За да добиете представа колко много нещата вече са се променили, е полезно (или мазохистично) да погледнете назад към дните, когато златният стандарт на Pax Americana беше на най-високата си и най-горда позиция в европейското небе — или деня, когато “Пикът Америка ” беше достигнато.
Датата беше 6 юни 1994 г. Съюзниците на Америка се бяха събрали в Северна Франция, за да отпразнуват 50-ата годишнина от “Деня D”. Младият президент, свирещ на саксофон, Бил Клинтън, беше звездата на шоуто. САЩ бяха спечелили Студената война и сега се разпростираха в западната част на евразийската земя, без военна съпротива, но все още разполагайки с повече от 120 000 войници.
Няколко години по-рано Вашингтон отправя призив и скоро 40 държави, включително няколко европейски, се присъединиха към операция “Пустинна буря“. На фронта на дипломацията гиганти все още бродят: Ричард Холбрук се извисяваше над Берлин от посолството на САЩ.
За Жереми Галон, французин, който работи във Вашингтон и е автор на биографията на Хенри Кисинджър, намаляването на интереса на САЩ към Европа не е нещо лошо само по себе си. Според него обаче то е неоспорим факт, свързан със смяната на външнополитическия елит на Вашингтон.
Официалното отдалечаване от Европа започна при бившия президент Барак Обама, който задвижи програмата “Пътят към Азия”, каза Галън. Но Обама просто прокара процес, който вече е в движение, който сега може да се ускори. „Сега имаме ново поколение, което се издига, което отразява американската демография“, каза той. „Те [САЩ правителствени служители или дипломати] са или свързани с испаноезичния свят, или гледат към Азия. Тези, които имат връзки с Европа, просто присъстват по-малко.“
***
Обратното броене до изборите в САЩ на 5 ноември вече започна, оставяйки европейците се борят с перспективата за по-нататъшно оттегляне на САЩ. Смята се, че ако Харис спечели, Белият дом ще продължи да подкрепя Украйна, но в крайна сметка ще насочи Киев към сделка с Русия в недалечното бъдеще. Инвестициите в НАТО ще останат последователни, въпреки че основната тенденция ще бъде по-нататъшното приоритизиране на Индо-Тихоокеанския регион пред Европа.
Ако Тръмп спечели, има нарастващо усещане, че всички залози са провалени. Някои смятат, че неговата администрация ще се държи рационално или поне рационално според неговите стандарти и няма да преобърне масата на НАТО и че той ще преследва сделка за войната в Украйна, която ще позволи на двете страни да претендират за победа (например като дадат повече оръжия на Киев и заплашвайки да премахне всички ограничения върху използването им, в замяна на това Путин да прекрати настъпателните операции и да получи територия).
“Искаме да вярваме, че Тръмп ще бъде рационален, но никой не може да бъде сигурен“, каза високопоставен дипломат от ЕС, който остави анонимност, за да говори откровено за политиката на САЩ. „Възрастните в стаята няма вероятност да се върнат.“
Хванати неподготвени през 2016 г., служители на ЕС сега казват, че се подготвят за всичко, което Тръмп може да им подхвърли. Дипломати и търговски служители обещават, че са готови да отвърнат на удара “бързо и силно“, ако Тръмп се опита да започне търговска война с ЕС. И все пак този вид търговска битка е, може би, лесната част, когато става въпрос за представяне на дългосрочни отношения на Европа със Съединените щати. Далеч по-предизвикателно е планирането за бъдеще, в което САЩ ще бъдат значително и постоянно по-малко ангажирани в защитата на Европа.
Франция предупреждава, че блокът трябва да действа заедно в отбраната, независимо кой е избран за президент. “Не можем да оставим сигурността на Европа в ръцете на гласоподавателите в Уисконсин на всеки четири години“, каза френският министър по Европа Бенджамин Хадад миналата седмица. “Европейците трябва да вземат съдбата си в свои ръце, независимо кой е избран за президент на САЩ.
“Без Съединените щати Европа е загубена“, написа миналата година френският анализатор Никола Тензер.
Далеч по-опасен е рискът Европа да не признае, че вече е изгубена и в резултат на това да остане неподвижна и парализирана.
*с малки съкращения, автор на анализа е Николас Винкур за Politico/Днес бг.
Важно за изборите в САЩ: Кога ще научим името на новия президент?
Накъде ще задуха вятъра? Камала срещу Доналд – какво означава това за България?
US медии: Страх в САЩ, страната е по-разделена от всякога, възможни са изблици на насилие по време и след вота
Пред финансов колапс ли са САЩ? Шефът на JPMorgan предрича ужасна икономическа криза
РЕШАВА СЕ СЪДБАТА НА СВЕТА! ОЧАКВАЙТЕ В БЛИЦ НАЙ-ВАЖНОТО ЗА ИЗБОРИТЕ В САЩ, КОИТО ЩЕ ОПРЕДЕЛЯТ ХОДА НА ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ!