На 27 декември 1933 г. Лондон се превръща в сцена на историческо събитие, когато Синайският кодекс, един от най-старите библейски ръкописи в света, пристига в Британския музей.
Събитието е повод за национална гордост за Великобритания, но същевременно разказва историята за политически решения, които завинаги променят съдбата на безценния ръкопис.
Какво представлява Синайският кодекс?
Синайският кодекс е създаден в средата на IV век и е първата пълна оцеляла версия на Новия завет. Ръкописът съдържа и голяма част от Стария завет, както и допълнителни текстове като Посланието на Варнава и Пастирът от Ерма. Текстът е написан на гръцки език и е от огромно значение за историята на християнството, тъй като съхранява най-ранния превод на Светото писание.
Откриването на кодекса
През 1840 г. германският учен Константин фон Тишендорф посещава Синайския манастир „Св. Екатерина“ в Египет. Той е изумен от огромната колекция от древни ръкописи, съхранявани там. Според легендата Тишендорф успява да спаси част от ръкописите, включително няколко страници от Синайския кодекс, които монасите почти унищожават.
След години на дипломатически усилия и с подкрепата на руския император Александър II, Тишендорф придобива почти целия ръкопис през 1859 г. и го пренася в Русия. Александър II заплаща 9000 рубли на манастира като компенсация и дарява редица други ценности, включително камбани и нова камбанария.
От Русия към Лондон: Пътят на кодекса
В края на 20-те и началото на 30-те години на XX век, СССР е изправен пред тежка икономическа криза. Продажбата на културни и исторически ценности става често срещана практика.
През 1933 г. Синайският кодекс е продаден на Великобритания за 100 000 паунда. Половината от сумата е осигурена от британското правителство, а останалата част е събрана чрез дарения от граждани.
На 27 декември 1933 г. ръкописът пристига в Лондон, където е тържествено посрещнат. За британците това е културен триумф, докато в Русия продажбата на кодекса предизвиква остри критики и се възприема като „държавна катастрофа“.
Съдбата на ръкописа днес
Днес основната част от Синайския кодекс се намира в Британската библиотека, докато други части са разпределени между Лайпциг, Синайския манастир и Русия.
През 2009 г. всички налични страници на кодекса са дигитализирани и обединени в онлайн платформа, която предоставя възможност на хора от цял свят да се запознаят с този безценен текст.
История с глобално значение
Синайският кодекс остава не само източник на исторически и духовен интерес, но и символ на сложните отношения между културното наследство и политическите реалности. Продажбата му е урок за значимостта на опазването на световните съкровища и тяхното значение за бъдещите поколения.