Признавам – когато бях малка, после млада, си “падах” по сладникави красавци. Най-хубавото момче в първи клас задължително трябваше да е моето гадже. Гледам “Борсалино” и не свалям очи от Ален Делон, а Белмондо е тооолкова грозен! Ех, младост!
Сигурно много момичета са пропуснали да дадат шанс на някой чаровен грозник за сметка на празноглав хубавец. След години си изградих стройна скала, по която отсявах мераклиите за вниманието ми. И никой, който прекарваше повече време пред огледалото от мен, нямаше шанс. Оставаше да се редя на опашка и пред огледалото! Та в онези неосъзнати години на лутане и откриване на света по кината се завъртяха филми с един алфа-мъжкар, който в очите ми беше всичко друго, но не и красавец.
Клинт Истууд – присвити очи, пура между стиснатите устни, високи, обветрени скули и някаква неумолимост в погледа. Самотен каубой, ченге със свой морал, саможив чудак, корав мъжага, който няма проблем да извади патлака и да стреля, да стреля. Изобщо не исках да ме спасява този странен тип с мръсно пончо. Друго си е да го направи Ален Делон, нали? Или Мастрояни, нищо че си пада малко женкар. То и Истууд се оказа такъв, но за това по-късно.
Почти вековният актьор е роден в Сан Франциско на 31 май 1930 г.
Баща му е работил в стоманодобивна фабрика, а майка му – като инженер. Родителите на Клинт били набожни хора, въпреки че посещавали различни църкви. Баща му бил презвитерианец, а майка му – мормонка.
Тъй като по това време Америка е в лапите на Голямата депресия, семейството често се мести по Западното крайбрежие с надеждата да намери по-добре платена работа. Четири месеца в един град, шест в друг, осем в трети. И Клинт винаги е новак за съседите си, винаги трябва да се бори, за да се доказва.
Той учи в начално и средно училище в град Пиемонт и тук за първи път се качва на сцената на училищния театър. Още тогава хората около него са впечатлени от изключителната му харизма. Но, според самия Клинт, всичко, което го е интересувало през онези години, са колите и жените. В желанието си да осигури комфортно съществуване за себе си възможно най-бързо, младият Истууд поемал всякаква работа. До двадесетгодишна възраст бъдещият актьор вече е натрупал опит като спасител, разносвач на вестници, продавач, горски пожарникар и шофьор на голф количка.
През 1950 г. Истууд е призован във въоръжените сили на САЩ и преминава обучение за летец. Предстояло заминаването му да се бие в Корея, но по време на един от тренировъчните полети самолетът му се разбил. Младият пилот оцелял и успял да преплува около 5 км до брега. След това било решено да остане в тренировъчния лагер като инструктор по плуване. Някои биографи се опитват да му припишат подвизи и трагедии, които е преживял, но в многобройни интервюта Истууд е лаконичен:
Не бях там, не участвах, не го направих
Клинт служи в калифорнийската военна база Форт Орд, когато асистент на филмов екип, работещ наблизо, забелязал високия и усмихнат Истууд сред войниците. Той му уредил среща с холивудски продуцент, който оценил отличните актьорски данни на Клинт. Това било началото на кариерата на майстора на американското кино – като актьор, който става и един от водещите режисьори в света.
В младостта си Клинт се появява в нискобюджетни филми на ужасите, трилъри и уестърни. След поредица от неуспешни години за актьорската му кариера е избран за главната роля на Човекът без име в трилогията на амбициозния италиански режисьор Серджо Леоне. Последвалите филми “Пълна шепа долари”, “За няколко долара повече” и “Добрият, лошият и злият” се превръщат в класика на световното кино. И трите филма на “Човекът без име” са придружени от удивителните композиции на Енио Мориконе… и пончо, което никога не е прано по време на снимките на цялата трилогия за по-голям реализъм.
Той имаше само две изражения на лицето: с шапка и без шапка, ще каже режисьорът за Истууд. Актьорът продължава да играе смелия и целенасочен “добър човек с пистолет” в уестърни и полицейски екшън филми, като постепенно се превръща в икона на тези жанрове.
А “доларовата трилогия” направи Клинт Истууд и Серджо Леоне звезди от първа величина.
Не знам за италианеца, но американецът става известен не само като творец, но и като покорител на женските сърца. По време на кариерата си той успява да завърти афери с впечатляващ брой холивудски актриси. Има осем деца от шест жени въпреки факта, че е бил женен само за две от тях. “Казват, че браковете се правят на небето. Същото място, откъдето идват гръмотевиците и светкавиците”, разсъждава често холивудският мачо. Последните клюки от Холивуд твърдят, че едва няколко месеца след като погреба последната си официална партньорка, 94-годишният актьор отново е срещнал любовта.
Дай Боже всекиму, както се казва. А и не е тайна, че легендата се грижи добре за себе си. Истууд е известен с предпочитанието си към здравословния начин на живот. На всяка снимачна площадка той създава малка тренировъчна зона с уреди за упражнения. Актьорът се гордее, че никога през живота си не е пушил и от четиридесет години медитира ежедневно. Всичко това го държи в кондиция и, въпреки преклонната възраст, той продължава да твори.
С образите, които пресъздава на екрана, Истууд олицетворява един мит. На първо място, митът за Америка. Той обича оръжията и пръстът му е винаги на спусъка.
Преди да стреля, мисли. Но малко
А говори още по-малко, и то само след като е помислил. Той е почтен и справедлив. Как да забравиш този панталон с висока талия и тениска, напъхана в него! Самият Истууд се подиграва на външния ефект. “Външният ми вид вдъхва увереност – сини очи, високо чело, почти два метра височина – идеален пример за “американска” мечта”.
Персонажът на Истууд по-късно ще се превърне в олицетворение на уестърн героя. Той е доста егоистичен, циничен, мълчалив, скъперник в изразяването на чувства и отлично борави с оръжия.
А в един свят, който става все по-студен, актьорът става все по-топъл и по-топъл през годините. И демонстрира перфектната актьорска игра, чиято основна задача е да убеди зрителя, че няма актьорска игра; че всичко е реално. Обръщайки се назад, той споделя: “Направих най-добрите си филми, когато бях на шейсет и дори седемдесет. Не много хора могат да кажат това за себе си. Мисля, че причината е, че се уча през цялото време. И няма да спра дотук. Ако не бях мечтател, нямаше да постигна нищо и нямаше да се занимавам с такива дреболии като снимането във филми”.
Почти до края на 80-те години Клинт Истууд е в списъка на най-търсените актьори в Холивуд. Но след това популярността му започва да намалява. По-късно артистът започва да играе главно във филми, на които самият той е режисьор. Интересен е случаят с излезлия през 1992 г. вълнуващ уестърн “Непростено”, който носи на Клинт дългоочаквания “Оскар” за режисура. Той е купил сценария за филма и изчаква 10 години, за да достигне възрастта на своя герой
Американецът успя да покаже, че може да снима не само екшън и детективски филми и през 1995 г. зарадва зрителите с прочувствената мелодрама “Мостовете на Медисън”, където си партнира с брилянтната Мерил Стрийп.
Въпреки екранния си образ на корав човек, в реалния живот Истууд се страхува от насекоми. Актьорът е известен със своя консерватизъм и предпочита да се придвижва със стар кадилак. Истууд има издадени четири музикални албума и няколко сингъла в жанра уестърн. Интересува се и от джаз. Дори сам е композирал няколко композиции, които са включени в негови филми. И все пак основното хоби на Истууд е голфът. Изненадани ли сте, че е собственик на голф клуб?
Ще завърша с думите на големия актьор, които звучат изключително актуално в днешното време на надвиснала опасност от раздухване на военни конфликти: “Във войната няма цвят. Войната е апогеят на безсмислието.
А героите имат едно общо качество: не обичат да си спомнят през какво са преминали. Тези, които обичат да говорят за войната, като правило са служили като щабни чиновници и никога не са виждали фронтовата линия. Съвременното общество прави герои от хора, които не го заслужават. Не обичам войната. И бих искал да живея остатъка от живота си без войни. САЩ не трябва да бъдат прекалено милитаристични и да играят ролята на световен полицай”.
Мариана ДОБРЕВА