Българският кандидат за еврокомисар с ресор “Стартъпи, изследвания и иновации” Екатерина Захариева (от партия ГЕРБ, които са от политическото семейство на Европейската народна партия в ЕП) ще бъде изслушана в Европейския парламент в Брюксел на 5 ноември.
Ако бъде одобрена, тя би трябвало да е една от общо 11 жени в състава на новата ЕК, чийто председател отново ще бъде Урсула фон дер Лайен.
Важен изпит
Изпитът, или т. нар. интервю за професионална пригодност, на четиридесет и девет годишната Захариева ще бъде в един ден с това на кандидатите на Австрия и Дания – Магнус Брунер (Европейска народна партия) и Дан Йоргенсен (Социалисти и демократи), на които са поверени “Вътрешни работи и миграция” и “Енергетика и жилища”. Утре ще бъде изслушан и ирландецът Майкъл Макгра ("Обнови Европа"), на който е поверен ресорът „Демокрация, правосъдие и върховенство на закона“.
Изслушването на нашата представителка ще се състои в сградата “Йожеф Антал” на ЕП в белгийската столица. То ще започне в 9:00 ч. местно време (10:00 ч. бълг. вр.) време и ще продължи три часа.
След кратко встъпително изказване от 15 минути Захариева ще отговоря на въпроси на евродепутатите, за да получи одобрението им. Екатерина Захариева ще трябва да обясни начина, по който възприема ресора си, и какви законодателни и други инициативи ще предложи на новата Европейска комисия.
От нея ще се очаква да коментира и как би защитила бюджета на ЕС, предназначен за политики за научни изследвания и иновации.
Две комисии ще изпитват българския кандидат – Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), която отговаря за изслушването и която е една от двете най-големи парламентарни комисии (със състав от 90 евродепутати) и Комисията по култура и образование (CULT), която участва по покана.
Заместник-председател на основната изпитна комисия – по промишленост, изследвания и енергетика, е Цветелина Пенкова (С&Д), а на поканената комисия – Христо Петров (“Обнови Европа”).
Основни приоритети
Като основни приоритети Екатерина Захариева посочва разработването на следващата рамкова програма за научни изследвания и си поставя за цел инвестициите в научно-изследователската и развойната дейност (НИРД) да достигнат 3 процента от брутния вътрешен продукт на ЕС. Това ще става както чрез увеличаване на евросредствата, така и чрез мобилизиране на частен капитал и развитие на публично-частното партньорство.
В мотивационното си писмо Захариева обеща да предложи нов Закон за европейското изследователско пространство, който да е в основата на свободното движение на изследователи, научни знания и технологии, както и Европейски закон за иновациите, за да се осигури растеж на стартиращите предприятия и те да се справят с правните бариери и административната тежест.
Екатерина Захариева отбеляза още, че ще подпомага младежта и ще работи за по-голямо участие на малките и средните предприятия в иновациите и за насърчаване на публично-частните партньорства.
В писмените си отговори Екатерина Захариева обеща и стратегия за използването на изкуствения интелект в науката, подкрепа за по-бърз зелен и цифров преход и разработване на стратегия за европейските науки за живота, която ще обхваща и биотехнологиите. Българският кандидат за еврокомисар се ангажира с изготвянето на Регламент за внедряването на нови супер материали, както и план за действие за насърчаване на жените в науката, иновациите и стартиращите фирми.
Какво ще ѝ дадат
Експерти в Брюксел определят научноизследователската и иновационна дейност като ключова област на политиката за справяне с глобални предизвикателства като здравеопазване, изменение на климата и загуба на биоразнообразие и като особено важна за оптимизиране на готовността и реакцията на ЕС при кризи.
В настоящия контекст на геополитическо напрежение, научните изследвания и иновациите са от съществено значение и за стратегическото укрепване на независимостта на ЕС. Според проучването “Евробарометър”, направено в страните от Евросъюза през април и май тази година, около 12 процента от респондентите смятат, че изобретенията, науката и технологиите допринасят най-много за чувството за общност сред гражданите на ЕС, изпреварвайки икономиката, здравеопазването и спорта.
Няма официална информация за размера на финансовия ресурс, за който ще отговаря Екатерина Захариева, ако кандидатурата ѝ бъде одобрена. Бюджетът на програмата “Хоризонт Европа” – една от програмите на ЕС, която цели да укрепи неговата научна и технологична база и се смята за основата на ресор, поверен на Захариева – например възлиза на близо 95,5 милиарда евро.
В доклада си за конкурентоспособността на блока бившият италиански премиер и бивш ръководител на Европейската централна банка Марио
Драги определи ресора, поверен на Екатерина Захариева, като ключов за бъдещето на ЕС, но отбеляза, че Европа отделя недостатъчен дял от разходите си за отбрана за научноизследователска и развойна дейност – около 4,5 процента в сравнение с 16 на сто в САЩ. Той призова за удвояване на водещия бюджет на ЕС за научни изследвания и иновации до 200 милиарда евро през следващия седемгодишен цикъл на планиране, от 2028 – 2034 г.
През последните години Европейският технологичен сектор значително изостава от конкурентите си. Инвестициите в изследвания и разработки в Европа са само една пета от тези в САЩ и на половината от тези в Китай, а вложенията в изкуствен интелект са около 50 пъти по-високи в САЩ спрямо Европа.
Едва 4 от топ 50 на най-големите ИТ компании в света са европейски, а близо една трета от континенталните "еднорози" (компании с капитализация над 1 млрд. долара), създадени между 2008 и 2021 г., са преместили своите централи в САЩ, е отбелязано още в доклада на Марио Драги.
България е една от страните, които инвестират под 1 процент в научни изследвания, стана ясно междувременно от данните на НСИ.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!