Поставянето на пиесата "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу под режисурата на Джон Малкович предизвика невиждани сблъсъци пред Народния театър.
В интернет протестиращи срещу пиесата набират петиция за свалянето й. Според тях в "Оръжията и човекът" българските войници са представени като пияници, а народът ни е варварски, неграмотен, прост и некъпан.
Наистина ли драматургичната творба е обидна за българите и ги омаловажава?
Пиесата е комедия в три действия. Бърнард Шоу осмива не само българите, а всичко – войниците, швейцарците, наивността на хората, смисълът да се водят войни въобще, военната стратегия.
Директорът на Народния театър втрещи Ризова с тези думи за битката при Сливница
Един от най-известните български драматурзи и поети – Недялко Йорданов я е прочел заради броженията в момента и не открива нищо обидно за българите в нея.
Как започва пиесата?
"Имало е новини, имало е битка", казва Катерина, "победоносна битка край Сливница. Спечелена от Сергиус, той е героят на битката, идолът на полка".
"Кажи ми кажи ми", казва Райна.
Катерина – "Не можеш да си представиш колко възхитително е било".
Пиесата започва с грандиозната победа на България над Сърбия.
"Нашите доблестни, удивителни българи, с блеснали саби и искрящи очи като лавина, с гръм и мълния, отвяват като плява окаяните сърби и техните австрийски контета".
Според Недялко Йорданов това не може да бъде наречено антибългарска пиеса.
"Това е възхвала на българската армия и неслучайно тук става дума за победата при Сливница, вчера беше годишнината от тази победа и затова не мога да разбера – всъщност тези хора, ако прочетат пиесата, ще се засрамят от това, което направиха.
Това е пиеса-възхвала на България, на българските войници, на българските жени и мъже", казва Йорданов пред БНТ.
В пиесата швейцарският войник е описан като богаташки наследник, решил да избяга от бащиния дом и да стане наемник.
Самият той твърди, че се е записал в сръбската войска, защото не познавал българската, която иначе би предпочел. Казва, че девет от десет войници по рождение са глупаци. Твърдението му е общовалидно, а не за българската войска.
Към края на пиесата българката го укорява, че не е джентълмен и има мозък на бакалин. Отговорът му е, че това швейцарският национален характер. Смешка, а не обида към швейцарците.
"Героите са интелигентни, комедийни, интересни, любовни, а да не говорим за войната – как е представена", казва Йорданов.
Във второ действие авторът осмива воденето на битки, но не конкретно от българите. Напротив, българският герой изрича репликата.
"Спечелих битката по неправилния начин, докато нашите велики руски генерали я губеха по правилния. Накратко, развалих им плановете и им нараних самочувствието".
"Войната, скъпа госпожо, е изкуството на страхливеца да атакува безмилостно, когато е силен, и да се пази, когато е слаб. Това е цялата тайна на победата в сражението. Изненадай врага, когато е уязвим, и никога, при никакви обстоятелства, не се сражавай с него, когато ти е равностоен."
Няма нито една реплика, че българите са страхливци.
В пиесата обаче няколко пъти се споменават "съмнителните хигиенни навици" на българите. Българката се хвали, че в семейството ѝ си мият ръцете почти всеки ден. Още по-груба заигравка виждаме във втората част на комедията.
Тогава главата на семейството твърди, че неговият баща не се е къпал никога през живота си и е живял 98 години. Той укорява жена си, че си мие врата всеки ден и затова настива като определя подобни привички като западни.
Малкович със силни думи към протестиращите, покани ги да…
Сравнението с Бай Ганьо
Тук неизбежното сравнение е с "Бай Ганьо" на Алеко Константинов – "Бай Ганьо в банята":
"Бай Ганьо, изгледа високомерно немците, почна да се удря геройски по влакнатите гърди и извика победоносно:
– Булгар! Булга-ар! – и още по-силно се удари в гърдите.Горделивият тон, с който изрече тази рекомендация, говореше много; този тон казваше: "Ето го, видите ли го българина! Този е той, такъв е той! Вий сте го чували само, сливнишкия герой, балканския гений! Ето го сега пред вас, цял-целеничък, от глава до пети, в натура!
Видите ли какви чудеса е той в състояние да направи! И само това ли! Ехе, на какви работи още е той способен! Прости били българите, а! Гиди, чифути с чифути!"
– А бе я попитай има ли сапун – казва ми ми бай Ганьо, след. като поизстина малко патриотическият му възторг, – я виж нозете ми на какво ся заприличали…
И наистина, нозете му не представляваха най-подходящ модел за Аполона Белведерски.
Шарките на чорапите му бяха се отпечатали на кожата – и без това нечиста и обрасла. Впрочем с нечистотата не можем зачуди българите: не можем накара и най разпалената фантазия да си представи нещо по-нечисто от туй, което може да ти представи самата действителност…"
Затова Недялко Йорданов казва: "На прекрасния Алеко Константинов, те трябва да му съборят паметника тогава. Бай Ганьо винаги е бил свързван тогава, сега вече не се употребява много – това с българина. Бай Ганьо, който се бие в гърдите и казва: "булгар, булгар".
