Невъзможността депутатите да изберат председател беше очакван сценарий, особено с повишения залог на поста председател на Народното събрание. Това каза политологът д-р Теодора Йовчева, цитирана от "Фокус".
“Ако доскоро този пост се свързваше с това да си “пръв сред равни” и с достъп до доклади на службите, които са доста съществен прерогатив и възможност за информация за председателя на НС, то в момента виждаме още по-повишена роля на парламентарния шеф с оглед на конституционните промени.
Конкуренцията за този пост
Според мен номинацията на Горица Кожарева за служебен премиер косвено допринесе за повишаване на конкуренцията за този пост, защото се видя, че президентът не се придържа към първоначално избрания кандидат, а е склонен да търси и измежду другите кандидати.
Това доведе до повишаване на залога за избор на председател на НС. От тази гледна точка аз не очаквам бърза развръзка, защото този пост вече е обвързан и с процеса по съставяне на служебно правителство, което допълнително усложнява процедурата и отношенията между партиите.
Имайки предвид опита от последните години, става все по-важно кой е възможно да заеме поста служебен премиер", обясни тя.
“В българската конституционна уредба председателят на парламента се избира преди да се формира конституционно мнозинство”, поясни политологът и добави: “Най-логично е председателят на парламента да бъде от управленското мнозинство. От тази гледна точка наистина се получава една процедура с разменени стъпки една към друга.
Съмнявам се, че тезата на "Има такъв народ" /бел. ред. доайенът на 51-ото НС Силви Кирилов да бъде избран за председател/ ще бъде широко приета от гледна точка на възможността парламентарният шеф да стане служебен премиер".
Разговори за кабинет
Що се отнася до разговорите за съставяне на редовно правителство, д-р Теодора Йовчева обясни: "Добре е, че все пак има такива совалки за преговори, макар инициирани от различни страни.
Това показва някакво желание за формиране на правителство, с уговорката, че тези совалки са искрени и не се използват като извинение за евентуалното несъставяне на правителство и за хвърляне на вина върху политическия опонент.
Разбира се, редно е инициативата да е на партията-победител, но все пак ситуацията е толкова необичайна, че можем да наречем тези разговори "опипване на почвата".
За мен има много знаци, че няма да се състави правителство, но в последните дни виждаме и знаци в полза на обратната теза, например беше подписана декларацията на ПП-ДБ /пълно или частично/ от ГЕРБ-СДС, тонът започва да придобива по-прагматични окраски.
Според мен в самите политици все още не е изяснено какъв ще бъде сценарият, донякъде може да се каже, че в момента е игра на нерви".
Предсрочни избори
По думите й е напълно възможно партиите да се готвят за още едни, осми, предсрочни парламентарни избори: "Бих казала, че не гледаме продължение на кампанията, а всъщност в момента виждаме кампанията. Няма да се изненадам, ако се върви към нови предсрочни избори, въпреки че има условия и стимули да не се случи това".
“Мисля, че е редно бюджетът да не става залог на едни евентуални предсрочни избори. Проблемите с безводието и инфраструктурата също са изключително важни. Несериозно е хората да стоят без вода, докато наблюдаваме някакви политически дребнотемия”, отбеляза тя.
Д-р Теодора Йовчева не изключи поява на алтернатива на едни нови предсрочни избори: “Вероятно силата, с която ще се появи няма да бъде много внушителна, ще е с по-малък заряд”.
“Ако президентът има по-големи политически амбиции, ще трябва да мисли отвъд президентския мандат. Той се ползва с одобрение, но това одобрение, което има като президент, не можем да го съотнесем като подкрепа и за неговия политически проект.
Моето лично усещане е, че не може да се очаква да бъде посрещнат с ентусиазма, с който бе посрещната НДСВ през 2001 година с почти 2 млн. гласа", посочи политологът.
