Еврозоната става мираж. С избори след избори, политиците продължават да теглят държавни заеми, без да имат идея как ще се връщат.
Около това мнение се обединиха икономистите Кузман Илиев и Милен Керемедчиев. По думите им няма как със служебни правителства да има стабилност в икономиката.
"Българските финанси трябва да са солидни, но има дупка. Като стане напечено – искаме от МФВ. Но в един момент трябва да се връщат. С двойно по-малък дълг и румънци и руснаци фалираха преди години. Политиците си играят с парите на България", посочи Кузман Илиев в ефира на БНТ.
Положението в момента е – в мътна вода се лови рибка, а държавата свети на червено, без никой да носи политическа отговорност. Не стигат парите и се взима дълг след дълг, но в един момент дупката ще зейне", допълни той.
"Безхаберно харчене на бюджетни пари – без никаква прогноза как да се върнат, трябва да се озапти. Тези действия категорично ни отделят от еврозоната", заяви от своя страна Керемедчиев.
"Чуждестранните инвестиции са на дъното. С тези постоянни избори няма как да стане. Със служебен финансов министър няма как да се нормализират нещата. Служебните правителства се огъват на политически натиск, защото нямат някоя политическа сила зад гърба си, която да ги защити", допълни той.
Живеем в химера
"В момента няма никаква стратегия с парите от ПВУ. Европа обаче ни отдава тези пари срещу промени в икономическата политика, а това не се прави.
Единственото което се случва – държавата взима пореден заем – това не е икономически растеж. Банките също помпат яко с ипотечни кредите. На тях им се покачва печалбата – домакинствата и държавата задлъжняват. И накрая решаваме проблема с вдигане на данъци
Затова хората не гласуват – плащат високи данъци – накрая няма място в детската градина и пак вадим от джоба си за частна", добави Илиев.
"Живеем в химера, че здравеопазване и образование е безплатно. Но това изобщо не е така. Плащаме си, за да има нормално отношение към нас", допълни Керемедчиев.
"В момента работната ръка се мести от Изток на Запад. Не трябва да се учудваме, че тук идват хора от Непал или Филипините. В строителство, в туризма, за АЕЦ ще се привлекат близо 15 000 евтини работници от Азия, защото бизнесът не иска да плаща за високите изисквания на българина", смятат експертите.