Приготвяне на бяла халва за Сирни Заговезни е кандидатурата от област Русе, избрана за участие в националната селекция за "Живи човешки съкровища". Тя е издигната от народно читалище "Искра 1898" в град Борово, съобщава БТА.
"Рецептата за варенето на халва е от началото на миналия век", каза секретарят на читалището Атанаска Иванова. Тя припомни, че Борово е съставено от две села – Горазд и Горна Манастирица.
"Халвата се е правила предимно в Горазд. Когато започнахме проучването, разговаряхме с 92-годишната Пенка Великова, която да ни разкаже откога се прави халва.
Спомням си, че като дойдох снаха в Борово, през пролетта на 1986 г. моята свекърва покани т. нар. "майсторка на халвата", която да води процеса на приготвяне, а ние помагахме. Това беше първата халва, в чиято направа участвах", обясни Иванова.
Секретарят на читалището каза още, че днес само няколко семейства в Борово варят халва за Сирни Заговезни. "Много е трудоемко. Отнема около четири часа", обясни Иванова.
Тя разкри и рецептата за приготвяне на една доза бяла халва – шепа изсушен корен от билката чувен (50 грама), два литра вода, два кастрона захар (2 кг захар), винена чаша вода (150 мл), половин супена лъжица лимонена киселина (около 3 грама) и 300-400 грама начупени и изчистени орехи.
По думите й, за да се приготви халвата, е необходимо в къщата да има готварска печка на дърва и сухи нацепени дърва за огъня.
Трябва да са осигурени човенена кофа, в която ще се разбива екстрактът от билката чувен, специално направена малка вързана кръгла метличка от растението метла, дълбока човенена тава за приготвяне на сладко, дървена бъркалка за бъркане на халвата, гледжосана керамична или порцеланова чиния за пробване крехкостта на халвата, съд за съхраняване на захарта, винена чаша, дървена лъжица, форма и оризова хартия за изливане на халвата и втвърдяване.
Иванова обясни, че два дни преди това се вари билката чувен в човенена тенджера. Бърка се с дървена лъжица и се насипва в две стъклени лимонадени шишета от по 250 милилитра, което е количество за две дози.
"След това отварата от чувен се разбива на гъста пяна с метличката в човенена кофа. Отделно се прави захарен сироп от два килограма захар.
Сиропът и пяната от чувен се смесват, след което се слагат на огъня, като се бърка с дървена лъжица постоянно. Малко преди да стане готова халвата се слага и половин супена лъжица лимонена киселина.
Тя се вари на слаб огън, защото може много бързо да се карамелизира и да се оцвети, а трябва да е бяла и хубава.
Разбираме, че е готова, след като няколко капки от нея се поставят в чиния и след като изстине, може да се натроши", обяснява Атанаска Иванова.
Накрая в сместа се слагат и орехите.
"Няма значение от количеството орехи – колкото има възможност, толкова. Халвата се изсипва в тава, в която предварително има хартия. След това върху нея се нареждат и т. нар. "петлета" – половинки орехови ядки, за украса", обясни Иванова.
Тя каза, че за Сирни Заговезни в Борово все още има хора, макар и много малко, които правят такава халва.
"Проблемът идва и от това, че домакинствата не разполагат вече с готварски печки на дърва. Печката трябва да е с голяма плоча. Температурата в едната част е по-висока, а в другата е по-ниска. Защото има моменти, в които халвата трябва да се отдръпне от огъня, за да не загори, и да се бърка, за да се усвои течността и да се сгъсти добре", обясни Иванова.
По думите й домашната халва е много по-вкусна от тази, която продават в магазина.
"Тя е с много по-голяма наситеност на ядката, а и винаги е много по-сладка, като е направена от собствени ръце", каза секретарят на читалището в Борово.
От областната управа в Русе съобщиха, че варенето на бяла халва е избрано като номинация от комисия с председател доц. д-р Валентина Георгиева Ганева-Райчева, която е представител на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките.
Членове на журито са били Петя Минчева – експерт в Регионален експертно-консултантски и информационен център "Читалища" – Русе, Елица Петкова – главен експерт в дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" в Областна администрация – Русе, както и Десислава Тихолова – уредник в Регионалния исторически музей в Русе.