"Тръмп е един от най-порочните хора на нашия век." Това казва актрисата Мария Бакалова, която влезе в ролята на Ивана Тръмп във филма "Стажантът", в обширно интервю за The Guardian.
В седмицата, в която Мария Бакалова беше помолена да обмисли ролята на Ивана Тръмп за новия филм "Стажантът", тя е в Ню Йорк и снима друг филм. Срещата е насочена за почивния й ден. Филмът се развива през 70-те и 80-те години, така че тя прекарва часове в разглеждане на снимки на Ивана от тази епоха.
“Много грим, много прически”, казва тя. Бакалова се смее, като си спомня как е прекарала вечерта в експерименти с прическа като гъба и “тежка очна линия с много пудра”. Въпреки че не е имала гардероб в стил Ивана, тя избира и най-прилепналия си тоалет, отбелязвайки, че младежите днес носят много широки дрехи.
Тя се срещна с режисьора Али Абаси по средата на деня, чувствайки се малко клоунски в косплея си на Ивана. Те разговаряли в продължение на няколко часа “за хора, израснали в посткомунистически страни – защото (Ивана) е от Чехословакия, а аз съм родена и израснала в България – което оформя вашия вътрешен свят, вашите мисли. Говорихме много за приликите в нашите истории.”
Ивана е била състезател по ски, с място в националния отбор за юноши, което й позволява да се състезава извън комунистическа Чехословакия в края на 60-те години. Към средата на 90-те, когато се ражда Бакалова, България вече не е социалистическа република, но за повечето хора пътуванията извън страната все още са рядкост. Като дете Бакалова, която тогава се е занимавала с пеене, пътува по конкурси из цяла Европа. Това отворя очите й и й вдъхва чувство за независимост.
Това е най-популярната роля на Бакалова след големия й пробив във филма “Борат”
фалшивото документално продължение на Саша Барон Коен от 2020 г. за казахстанския репортер Борат Сагдиев. Тя изигра дъщерята на Борат, Тутар, в толкова брилянтно изпълнение, че й осигури номинация за Оскар. Въпреки този ранен успех, Бакалова казва, че нейните агенти са я предупреждавали да не се надява много за ролята на Ивана – в надпреварата са участвали и по-известни американски актьори.
“Това, което смятам за важно е, че Абаси даде шанс на източноевропеец да се състезава”, казва тя. “Да имаш възможност, вместо просто да играеш проститутка или луд руски учен, или мафиот, или някой, който е просто на заден план с няколко реплики.”
Минали шест месеца, преди тя да разбере, че е получила ролята, последвано от мъчително пътуване, за да заснеме филма. В материал на Vanity Fair сценаристът на филма Габриел Шърман описва подробно различните пречки – актьори, които не искали “да хуманизират” Тръмп, холивудски студия и стриймъри, които не биха го финансирали, ограниченията на Тръмп за пътувания на мюсюлмани, която затрудни Абаси, който е иранец и се намира в Дания, да работи в САЩ (както и стачките на актьорите и глобалната пандемия).
Съобщава се, че най-големият инвеститор в The Apprentice, зет на милиардер и виден дарител на Тръмп, е заплашил да потопи филма, след като го види, заради сцена, в която героят на Тръмп изглежда изнасилва жена си. Ивана твърди, че Тръмп я е изнасилил в бракоразводното си свидетелство, но по-късно тя се отказва от тези показания. Адвокатите на Тръмп изпратиха на създателите на филма писма за прекратяване.
"Холивуд се представя като общност от хора, които казват истината", пише Шърман, "но тук те бягаха от филм, за да се подготвят за президентството на Тръмп."
“Сблъскахме се с малко трудности докато успеем да го пуснем”, казва Бакалова.
Във филма Тръмп (изигран от Себастиан Стан) е амбициозен, но все още стои в сянката на баща си. Той е наставляван и формован от подлия адвокат Рой Кон.
Бакалова отчаяно искала да работи с Абаси – тя била голям фен на творчеството му, включително “Светият паяк” – иранският филм за сериен убиец. Тя искала, казва тя, да бъде въвлечена в неговото “гмуркане в дъното на американската империя”. Колкото повече проучвала първата съпруга на Тръмп, и майка на три от децата му, толкова повече се оказа очарована от това колко много е постигнала Ивана сама.
“Тя е искала да бъде партньор на Доналд”, казва тя. На Ивана се приписва популяризирането на блясъка на двойката от 80-те години, тя участва в управлението на част от неговия бизнес.
"Мисля, че тя е била причината той да постигне толкова много, защото е била много умна, много амбициозна", смята Мария.
Във филма балансът на силите между Ивана и Доналд е в нейна полза в началото на връзката им. Ивана е ужасена от идеята за предбрачен договор и от мижавата сума, която би й дал в случай на раздяла, и преговаря за по-добра сделка.
Как се почувствала тя относно включването на предполагаемото изнасилване във филма? Тръмп винаги е отричал обвиненията, откакто ги оттегли Ивана, която почина през 2022 г. Бакалова казва, че е имала доверие на Шърман.
“Мисля ли, че е важно да го има във филма”, казва тя. “Мисля ли, че това е решаваща сцена и за двамата герои. Така е, защото виждаме как някой напълно отхвърля човека, който го е изградил по много начини, който е родил децата му. Не само физически, но и вербално.”
Бакалова казва, че не смята, че има значение дали филмът “хуманизира” Тръмп.
"Когато се гмурнеш по-дълбоко в едно човешко същество, винаги има добри и лоши страни и винаги има решения, които вземаш въз основа на обстоятелствата, хората, с които си заобиколен, които променят гледната ти точка… Мисля, че трябва да се отдръпнем от идеята за демонизиране или създаване на идоли, защото хората са сложни".
Въпреки това тя също така описва Тръмп като “един от най-порочните хора на нашия век”.
Пробивът "Борат" и детството на Мария
Продължението на "Борат" беше пуснато по-малко от две седмици преди изборите в САЩ през 2020 г., като думите "сега гласувайте" светнаха в края на лентата. "Стажантът" също излиза по време на изборите. Има ли цел да има някакво влияние? Не, казва Бакалова – твърде дълго се е създавало за какъвто и да било умишлен тайминг. "Това не е политически филм", твърди тя.
Бакалова е израснала в Бургас, град на брега на Черно море. Майка й е била медицинска сестра, а баща й химик. Тя е единствено дете. Смятали ги за средна класа, казва тя, но си спомня като дете, че никой в България не е имал много. Любовта й към изкуството започва с музиката. Баща й свирел на китара у дома и тя израснала, слушайки рок музика и искайки да подражава на тези музиканти.
"За съжаление, отново, израствайки в България и на място, което все още има някакво патриархално мислене, свиренето на китара е малко прекалено мъжко." Вместо това тя става флейтистка и също така пее в хоровете, които ще я отведат из Европа на различни конкурси.
Когато е на 12 години, тя уврежда гласа си и спира да пее за няколко месеца, за да си почине.
“Започнах да чета много книги и си представях, че съм на различни места, искам да бъда като тези герои. Как можеш по някакъв начин да избягаш от реалния живот и да си представиш, че си някой друг? Това беше началната точка, в която се влюбих в актьорството.” По-късно Бакалова ще учи в НАТФИЗ в София. Тя обича театъра и артхаус киното, но се смее и казва: “Няма да крия, че винаги съм мечтала за Холивуд, Америка и киното.” Спомня си как е нарисувала знака на Холивуд в учебна тетрадка в училище и е написала, че ще бъде “велика филмова звезда някой ден”.
“Но, разбира се, фамилното ми име завършва с „-ova“ и не го виждах в много от надписите в края на филмите”, допълва тя. Един учител й казал, че ако иска да се разшири извън българското кино, трябва да се опита да се включи във филми, показвани на европейските фестивали.
Бакалова открива датското авангардно движение Dogme 95 и по време на последната си година в университета използва част от парите от стипендията си, за да купи самолетни билети до Копенхаген за нея и нейните родители. Тя имала амбициозен план да влезе в офисите на продуцентската компания на Ларс фон Триер, Zentropa.
“Казах си: “Отивам там и ще кажа: “Имам желание да работя тук безплатно, да уча, да науча как вие, момчета, правите всички тези невероятни филми.” Тя се смее , спомняйки си нея и майка й под дъжда, търсейки в Гугъл адреса на офиса. (Били любезни, но я изпратили, като казали, че ще трябва да владее датски).
Бакалова заснема българо-френския филм “Жените плачат”
В него тя играе млада жена с ХИВ, когато научава от приятел за проект, за който по-късно ще разбере, че е "Борат", който изисква актьор от Източна Европа. Процесът за кастинг бил толкова таен, че тя се опасявала, че ще стане жертва на трафик на хора, но също така била изкушена от възможността да се яви на прослушване в Обединеното кралство – смятала, че може да получи шанс по някакъв начин да се срещне с британския режисьор Андреа Арнолд.
В “Борат” нейния герой Тутар мечтае да стане като “принцеса Мелания” и се превръща в “подаръка”, който Борат трябва да достави на един от хората на Тръмп – вицепрезидента Майк Пенс, а след това и на Руди Джулиани, за да укрепи отношенията между техните страни . Бакалова беше откровение във филма, като вдъхна на героя си променяща живота феминистка траектория, като същевременно трябваше да направи някои мъчителни сцени с “истински” хора, включително карайки активистка против абортите в клиника да повярва, че е бременна и описвайки на група жени на републиканска конференция, току-що мастурбирали за първи път в тоалетната.
“Не знам как го направих”, смее се тя. “Не знам дали някога ще мога да го направя отново. Толкова е странно и мисля, че затова работата на Саша е толкова брилянтна. Той предизвиква хората, той прави тези филми, които са като социален експеримент колко далеч можеш да стигнеш?“. Определено беше трудно”, казва тя. “Саша беше толкова любезен, държеше ръката ми на всяка крачка и ме напътстваше и аз му имах доверие.”
Има една сцена с Джулиани, която привлече много внимание. Тутар, която вече е репортер за десен новинарски канал, провежда любезно интервю с бившия кмет на Ню Йорк и адвокат на Тръмп в хотелски апартамент, преди да предложи да отидат в спалнята. Джулиани е заснет да лежи на леглото с ръце надолу в панталоните си (по-късно той твърди, че оправя дрехите си, след като е махнал микрофона). Бил ли е планът да го вкарат в спалнята?
“Можете да планирате толкова много, но става дума за реални хора, реални места, реални ситуации. Може да имате цели, които искате да постигнете, но зависи от момента. Беше идеално да видя докъде могат да стигнат нещата.“ Беше ли нервна? “Беше изнервящо, защото не знаеш как ще се обърнат тези неща. Работихме със страхотен екип от хора. Имахме страхотен екип по сигурността, страхотен каскадьорски екип. Имахме много хора, които се погрижиха всички да сме в безопасност.”
Помага, казва тя, наличието на жени продуценти – Моника Левинсън в “Борат” и Ейми Баер в “Стажантът”. “Важно е да имаш женска гледна точка зад кулисите и ако изпълняваш толкова предизвикателни роли, както на Ивана, така и на Тутар, да имаш жена, която да се грижи за теб, да се грижи за историята.”
