Бърз кредит и психо тормоз, това е нелоялна практика, която Комисията за защита на потребителите ще предотвратява по закон. Стикери по вратата, заплашителни sms – и…
Дори да са в забава, ползвателите нямат право да бъдат подлагани на психологически атаки от небанковите институции. Позовавайки са на закона Мария Филипова разкрива какви сигнали постъпват в КЗП.
"Ако мислиш, че няма да си платиш, ще те търся, докато си платиш накрая". Това е част от чат разговор между трето лице и ползвател на кредит. От чудо е потърсена закрила – нормално ли е това?
Мария Филипова и нейният екип от Комисията за защита на потребителите, са принудени да заведат колективен иск, ако небанковите институции за бързи кредити заобикалят закона.
Буквално са засипани със сигнали, а психологическият тормоз за ползвателите идва от трети лица, които често си превишават дадените по закон правомощия.
Рискът, който небанковите финансови институции поемат, е гарантиран процентно от разхода им за годината. Единственото условие, което те често заобикалят в закона е, че въвеждат заблуждаващи практики.
КЗП има механизми да наложи глоба до 70 000 лева за всеки един сключен договор, който е нелоялен. Но идеята е да преосмислят и да защитават, а не да увреждат небанковите институции. Всичко да е по закон, както е разписано.
Тяхната роля е да отпускат кредити, когато човек остане без работа, или има нужда от "бързи пари". А не да въвеждат в заблуждаващи практики, каквито сигнали има до КЗП.
Да се дава единствено жилище като обезпечение за кредит – това е нарушение. Когато то се прехвърля по собствена воля и отива в небанкова институция. Вече говорим за нелоялност, а законът тук е на страната на потребителя, категорична е Филипова.
Да спрат да плашат хората! Законът е и на ваша страна. Ако не се пресекат нелоялните практики, следващата стъпка е завеждане на колективен иск от Комисията за защита на потребителите.
Мария Филипова даде специално интервю за БЛИЦ – вижте го.
