Мустафа Мерт е най-младият затворник по време на „Възродителния процес“ в България. Задържан е бил в София на 6 юни 1985 година, след като е бил следен дни наред от тайните служби на тоталитарния режим.
Арестуван е след пикник на Витоша, където с няколко души съмишленици обсъждали как да се противопоставят по мирен начин на асимилационната политика на комунистическия режим.
„7 души бяхме. Искахме да събудим хората. Да се надигне вълна от протести, да спре смяната на имената, отново да се отворят джамиите, да се изучава майчиния език, децата да бъдат вписвани с майчините турски имена, погребенията да бъдат по мюсюлманските обичаи. Нищо друго, просто бяхме против „Възродителния процес“.
Но след като ни задържаха, без улики, се опитаха да ни пришият организирането и извършването на атентата на гара Буново. Тогава адвокатът ми каза: Нямате вина, но ще ви жертват, за да сплашат хората!“, споделя пред 24rodopi.com Мустафа Мерт.
Мислехме, че ще ни екзекутират!
Поема дълбоко въздух и казва: „Мислехме, че ще ни екзекутират! После в затвора съм срещал осъдени на смърт и изживяването е като кошмар – от това, което виждаш в очите на тези хора, от думите им, дори от походката им! Страшно е, когато по никое време чуваш стъпки в коридора и зловещ вик „Сбогом, отивам на разстрел!“.
Мустафа Мерт е сочен от разследващите тогава като член на нелегалната организация „Витошка конференция“. Водач им бил Халим Пасажов, журналист в „Нова светлина“, който преди „Възродителния процес“ бил със страници и на турски език.
7 души били на събирането в планината. Следовател прави връзка с нелегалната Витошка конференция на БКП през 1924 година, и назовават групата на Пасажов „Витошката конференция“. Групата взима решение и слиза в големия град с нагласата за нова среща и конкретни действия.
Задържани са месец по-късно, а властта се опитала да им припише бомбения атентат на гарата.
„Нямахме нищо общо с атентата. Не сме и помисляли подобни неща“, казва Мустафа Мерт.
Анализирайки дейността на всички нелегални организации в онова време, наблюдатели и пенсионирани хора от службите, днес стигат до извода, че „Витошка конференция“ е била от най-силните, но просъществувала кратко, защото цялата репресивна машина била задействана за разбиването й.
„Всеки, който се занимаваше с нашия случай, израсна в кариерата. Някои станаха генерали. Вие сте толкова удобен сценарий за толкова амбициозни хора, много тежко е обвинението, казваше адвокатът ми“, спомня си Мустафа Мерт.
Какво е правел един 18-годишен младеж от Крумовградско в София?
„Режех метали в „Кремиковци“ за повече пари. Тогова можеше да не постъпваш в казармата, ако работиш в „Кремиковци“. Много тежка работа, но и заплащането беше добро. По 800-1000 лева си докарвах на месец, бяха много пари.
Когато ме арестуваха, докараха ме в комбината за обиск. Бяха ми сложили кашон на главата. В шкафчето ми намериха снимки на големия турски певец Орхан Генджебай, също голямо провинение по онова време“, казва най-младият затворник от „Възродителния процес“.
Мустафа Мерт (мерт от турски – смел) се държал смело в началото. Казал на разпитващите: „Аз съм турчин. Ако не ни харесвате, пуснете ни в Турция“.
Последвалото по-късно се описва с думите „това е групата, която е била най-жестоко малтретирана“.
Две характеристики получи следователят за Мустафа Мерт – от работното място и от кметството в родното село Ковил. От „Кремиковци“ го описвали като трудолюбив и дисциплиниран, но кметът му „забил нож“ – баща му бил противник на ТКЗС-то и влязъл в земеделската кооперация едва през 1982 година.
„От работата бяха написали хубави неща, но кметът, тогава се казваше Щерьо Щерев, беше писал душманската, даже писал, че съм турски националист, че едва ли не цялата ми рода са врагове на комунистите“, споделя още Мерт.
