През III в. в град Мира Ликийска, в римската провинция Ликия, Мала Азия, живял един юноша на име Никола, който от малък решил да се посвети на религията. Когато родителите му починали, той раздал цялото си значително наследство на бедните, а сам отишъл да учи при своя чичо, който бил епископ и по-късно го ръкоположил за свещеник.
След години Никола станал Мирликийски епископ и бил обичан от хората заради своята доброта и щедрост към нуждаещите се.
Легендите за Никола
Една от легендите за Никола гласи, че той чул за три красиви сестри, чийто баща бил беден и не можел да даде зестра за тях, така че вместо да омъжи дъщерите си, се канел да ги продаде в публичен дом. За да спаси момичетата от тази участ, Никола събрал три кесии злато и ги подхвърлил в къщата на сестрите – според различни версии през прозорец или комин. Кесиите паднали в чорапите, окачени близо до камината да съхнат.
В памет на щедростта на Свети Никола неговият ден – 6 декември, се превърнал в празник, на който се давали подаръци и се подпомагали бедните. Така ритуално и обикновените хора ставали последователи на истински християнския начин на живот, който се водел от безсребърника-епископ. А за да попадне подаръкът в специално закачен до камината детски чорап, ужким свети Никола се качвал на покрива на всяка къща и слизал през комина.
Ритуалът на подаряване
По време на Реформацията, когато протестантите се борили срещу католическия обичай за почитане на светци, наричан от тях „идолопоклонство“, ритуалът на подаряване се изместил към Рождество Христово – Коледа, в чест на подаръците, които Тримата влъхви донесли на детето Иисус Христос.
От Холандия свети Никола се преместил в Америка заедно с вълната протестантски заселници през ХVІІІ век. Те го наричали „Синтер Клаас“ — оттук и името „Санта Клаус“, както го познаваме днес.
В английския фолклор имало старинен персонаж на име Татко Коледа (Father Christmas), който символизирал не християнския обичай на безкористно споделяне един с друг, а по-скоро езически буйни забавления по време на празниците. Представяли го като дебел брадат мъж в къс кафтан, подплатен с кожа, който пие бира, тъпче се с ядене и тропа буйни танци.
Във викторианската епоха, когато влиянието на протестантите в Англия отслабнало (повечето били успели да емигрират в Америка), Татко Коледа получил задачата да раздава подаръци на децата. А в Америка неговият външен вид и любов към развлеченията („Хо-хо-хо!“) отишли при Синтер Клаас, който се превърнал в Санта Клаус.
Нощта преди Коледа
През 1823 г. Санта Клаус се появява в стихотворението на Клемент Кларк Мур „Посещение от Свети Николай“, сега известно на американските деца като „Нощта преди Коледа“.
Написана е от гледна точка на баща, който се събужда в коледната нощ и вижда как шейната, теглена от елени, лети по небето, а самият Дядо Коледа се спуска през комина, за да сложи подаръци за децата в чорапите, висящи до камината. Оттогава тази сцена се повтаря и на коледните картички, и във филмите, и в разказите на родители, които искат децата им да вярват в Дядо Коледа, а не в мъчителното търсене на подаръци сред суматохата на предколедните разпродажби.
В Беларус забраниха Дядо Коледа, коледните венци и западните коледни песни
През 30-те години на миналия век весел, румен старец в червено-бели дрехи започва да се появява в рекламите на Кока-Кола. Тази реклама породила упорита градска легенда, че каноничният образ на Дядо Коледа е измислен от Coca-Cola. Всъщност, още през ХІХ и началото на ХХ век той често се появявал по картинки в този си вид. Но за пръв път в рекламата образът му не бил използван от Coca-Cola – преди това Дядо Коледа рекламирал минерална вода и джинджифилова бира.