Бюджетният дефицит на Франция е сериозен проблем. Но макар всички да знаят за съществуването му, никой не иска да говори за това, пише "Труд".
През това време президентът Макрон бе зает да търси министър-председател след предсрочните избори в началото на юли.
И ето, че се стигна дотам новоназначеният премиер Мишел Барние за първи път във френската история да изпусне срока първи октомври за внасяне на бюджета за следващата година в парламента.
ЕС поиска от Франция стратегия за намаляване на бюджетния дефицит
Междувременно ЕС поиска от Франция да представи стратегия как ще намали бюджетния си дефицит – тъй като се очаква за тази година той да възлезе на шест процента, което е два пъти повече от допустимото за стабилността на еврото.
В момента дълговете на Франция възлизат на 3200 милиарда евро, което е 110 процента от БВП при допустими 60 на сто. В началото на първия мандат на Макрон през 2017 година дълговете все още бяха 2200 милиарда евро. Според икономиста проф. Мишел Рюми това се дължи най-вече на два фактора.
„По време на пандемията правителството подкрепи домакинствата и фирмите с много пари. Освен това чрез субсидии цените на електроенергията бяха задържани изкуствено ниски, след като нараснаха много в резултат от руската нападателна война срещу Украйна", казва той пред ДВ.
Предвиждат се по-високи данъци за богатите
Правителството финансира тези разходи с дългове, за които плаща лихви. Но според икономиста Анри Стердиняк вина за сегашното състояние носи и генералната политическа линия на Макрон по отношение на бюджета.
„Той намали данъците – предимно за предприятията, но също и за домакинствата – с над 60 милиарда евро. Той уверяваше, че това можело да се финансира чрез по-висок растеж и допълнителни приходи. Но правителството определено надцени растежа", допълва експертът.
Премиерът Барние възнамерява да представи на парламента на десети октомври план, предвиждащ намаляване на дефицита през следващата година на пет процента, а до 2029-а – на три процента.
Двете трети от икономиите трябва да се постигнат чрез намаляване на разходите. Същевременно се предвиждат по-високи данъци за богатите, за фирмите с много големи печалби и за капиталовите печалби.
