Трусове в сектор розопроизводство месеци преди началото на новата кампания. Земеделци алармират, че има опасност масиви с маслодайни рози да бъдат изоставени необработвани заради прекалено ниска печалба.
2024 година още не е приключила, но наболелите проблеми в сектор розопроизводство и преработка събра земеделците от казанлъшкия регион на среща. В основата на казуса стои финансирането и ниската печалба от последния сезон.
„Печалбата ни е около 10%, 90% са разходи. Конвенционалният розов цвят тази година се изкупи на 4,00-4,10 лв., 2,00-2,20 лв. отиват само при берачите, а къде са обработките, грижите, обкопаването, торовете, препаратите? И какво остава за самия производител – 10%, това са 30-40 стотинки на килограм. Изключително малко е, защото има хора, които цяла година чакат само на производството“, разказва Ридван Иляз, розопроизводител и преработвател.
Розопроизводителите получават помощи, но настояват те да бъдат по така наречената обвързана подкрепа – субсидиите да не бъдат отпускани на декар, а на килограм изкаран продукт, както е при овощарите.
„Искаме тези субсидии, които се получават по украинската мярка, част от тях или нови субсидии да вкараме, както имаше сега предложение да има директно за розопроизводителите – за сондажи, за напояване, за техника, но това нещо да е безвъзмездно или с някаква част на покриване от розопроизводител“, казва Петър Симеонов, пpeдceдaтeл нa Πpoфecиoнaлнaтa acoциaция нa poзoпpoизвoдитeлитe в Бългapия.
По данни на министерството на земеделието в България има над 50 000 декара с рози, които раждат около 10 000 тона цвят. И ако малките производители спрат работа това ще се отрази на целия отрасъл, пише bTV.
„Няма ли го малкият бизнес, не работи нищо. Първо, че дребните розопроизводители са много по-добри стопани на градините си, по-добре ги отглеждат, много по-бързо си обират градините, по-бързо стига цветът до дестилерията, за да бъде обработена“, обяснява Петър Симеонов.
„Това е златото на България. Всеки министър, всеки президент като отиде някъде в чужбина се гордее с розата, подарява розово масло навсякъде, защото това е символът на България“, смята производителят Ридван Иляз.
През това време, докато се опитваме да стабилизираме розовия сектор, държави като Турция, Мароко и Азербайджан подбиват българската цена на розовото масло и се превръщат в конкурент. Въпреки това България все още държи първото място по производство и износ в света.