Писателката Павлина Павлова държи първенство по издадени художествени книги – 76 на брой. Неуморно продължава да пише историческите си романи за нашите най-големи властелини и личности. Последният, който се появи, е за българския ни владетел Тервел. Наречен – Спасителят на Европа.
– Неуморна сте. Какво ви привлече в образа на Тервел?
– Привлече ме това, което е характерно за големите ни държавници от древната ни история – хан Тервел обича държавата си, обича народа си. Пази хората си. Тервел е поредното знаково име от нашата история. Знаем за него и делата му и от надписа на Мадарския конник, според някои изобразяващ самия Тервел – синът на Аспарух.
Първоначално ме привлече с ролята си при разгрома на арабите при обсадата на Константинопол. Но когато започнах работа върху романа, се натъкнах на много интересни факти относно ролята му за изграждане на структурата на тогавашна България такава, каквато ние я знаем днес. Например: наименованията на комитите са се променили с думата кметове, иначе членовете на Градския съвет са същите. Чиновете в армията имат нови наименования, но това са несъществени промени. Тоест днес ние живеем в държава, създадена от нашите предци още от времето на Аспарух и Тервел
А може би и преди това същата структура са имали и в пределите на Стара Велика България.
Обсадата на Константинопол през 717 г. е останала завинаги в историята на цяла Европа с битката на Тервел. Тогава огромна армия – някъде се посочват 200 хиляди пехотинци, другаде цифрата е по-малка, плюс 5 хиляди кораба под предводителството на един от най-известните арабски пълководци, Маслама Ибн Абдел-Малик, окупира по суша и по море столицата на Източната Римска империя. След славни техни победи, при които са завладени Сирия, Палестина, Египет и Северна Африка, целта им е да се настанят в Константинопол и от там да започнат да покоряват европейските държави. Прозрял какви са намеренията им – а именно с огън и меч налагане на исляма, Тервел повежда българската армия на юг – в битка за вярата, в битка за опазване както на своята държава, така и за пресичане намеренията на арабите да покорят християнска Европа.
– Още тогава ли Тервел е бил християнин?
– Да, той е бил християнин, заради което има опити за неговото убийство, заговор от негови приближени. Макар че по онова време в България е имало последователи на Христа, като цяло официално са се почитали древните богове. Ала като мъдър владетел Тервел е осъзнавал, че пътят на българите трябва да мине през християнството, защото в противен случай европейците са гледали на нас като на езичници, тоест хора от по-долна категория. Вече са се очертавали двете главни световни религии – християнство и ислям, и той е избрал християнството като бъдеще за България
Фактът, че на 39-годишна възраст отстъпва трона на своя по-голям син и се оттегля в манастир под името Теоктист, потвърждава това.
– Вече написахте за Спартак, за Петър Дънов, за Боян Мага, за Климент Охридски, за Орфей, за Самуил… Кои други български владетели ще проучвате за следващите книги от поредицата велики българи?
– В момента работя върху много интересен, но и много труден проект, в който ще вземат участие славните български владетели до цар Йоан-Асен Втори включително. Идеята за романа е на писателя Димитър Томов, за което най-сърдечно му благодаря. Ала до финала има още много работа. Трудно е, но усилията си заслужават.
– След като сте номер едно по издадени книги сред нашите писатели, обяснете как сте в постоянна форма, как издържате на такъв тежък и строг режим?
– Да, писането е свързано със седене часове наред. Първото, което ще ви кажа, е, че всичките ми книги са написани най-напред на ръка, а после преписвам, за да ги въведа в компютъра
Преглеждам исторически летописи, търся артефакти, ровя се в библиотеки и в архиви, частни сбирки, за да открия златни зрънца от нашата история.
Но освен да пиша, водя активен социален живот. Това е свързано с ходене по институции, поддръжка на колата, пазарувам, готвя, чистя, срещам се с приятели и прочее…
Аз съм професионален писател. Да, има и такава професия в България, щом успявам да се издържам от своя писателски труд. За мен обаче писането е смисълът на моя живот, то ми доставя удоволствие, носи ми удовлетворение, прави ме щастлива. Затова умората ми е сладка и бързо се възстановявам. Но че малцина биха издържали на такъв каторжен труд – в това нямам съмнение.
Когато пишех съвременната библия за Петър Дънов, през последния месец толкова се бях напрегнала, че ми се събираха по два и половина часа сън в денонощието. Единствено тогава се бях притеснила, че мога да гръмна. Иначе спя по шест-седем часа и живея в различни отминали векове, което е вълнуващо и интересно. Храня се здравословно с храна, която сама си приготвям. Не харесвам готови и полуготови храни. Пък и готвенето е също удоволствие – правя го бързо и всички, които са опитвали от ястията ми, са оставали възхитени.
– Никой не би ви дал възрастта. Как успявате да създадете баланс между обездвижването от писането и поддържането на отлична форма и фигура?
– Физическият труд е тайната. Макар че и когато работя нещо в градината или се разхождам, в главата ми отново се случват неща, свързани с книгата, на която съм се посветила за момента. Имам голяма градина, превърната в място за отдих – с беседки и пейки под сводове от катерливи рози, с много цветя и редки дървета и храсти. Отделила съм една част и за зеленчукова градина с оранжерия. Всичко това е свързано с истински физически труд – изисква се подрязване, пръскане, поливане, привързване, косене на тревата, събиране на плодове и зеленчуци, приготвяне на зимнина. В някои години съм приготвяла лютеница от стотина килограма чушки и домати. Това е равновесието срещу обездвижването. А през зимата спортувам на бягаща пътека. Ала всичко това не би имало смисъл, ако сърцето ми не е пълно с доброта и любов, защото никога не съм познала завистта, зложелателството.
– Въпреки опитите на много “сили” да съсипят паметта на старата ни държава, вие си оставате вечен родолюбец без конкуренция в писането. Кой стои зад вашето ярко родолюбие?
– Родолюбието започва да се формира от най-ранното ми детство. Моят дядо Ангел Парцалев е внук на комитата от Дряновския манастир Йордан Парцалев, който, след като убиват сина му по време на Първата световна война, осиновява тримата му синове и ги отглежда като свои деца. Та при всеки празник, събереше ли се семейството на трапезата, дядо започваше да ни разказва спомени за славното заминаване на четата на Бачо Киро, за битките им с редовна турска армия и башибозук, за писмата, които са си писали с турците, за деветте денонощия в манастира.
После за спасяването като по чудо на прадядо Йордан Парцалев и перипетиите, които са не по-малко интересни – чак до 1938 г., когато се хлъзва по външните стълби на къщата и се наранява тежко (почива след 40 дни). На него е посветен художествено-документалният ми роман “Комитата от Дряновския манастир”, който претърпя две издания, получи високи оценки и дори някои критици го сравниха с “Под игото”. По-късно това родолюбие се доразви от съпруга ми, писателят и журналист Петър Ненов, който пишеше исторически романи за герои от близкото ни минало, като Антон Прудкин, Боян Чонос, Живко Пуев и др., а аз му помагах.
– Тревожи ли ви настоящето и бъдещето на България?
– Разбира се! Това намира отражение и в стиховете, които пиша. Издадох две книги със социална поезия, които много бързо свършиха: “Вечна жажда” и “С България в сърцата”. Боли ме, като виждам как Европейският съюз се отнася към нас – държи ни на прага си, което води до милиарди загуби за бизнеса всяка година. Но фактът, че сме най-бедната членка на ЕС, с най-нещастните хора, не трогва никого.
Що за съюз е ЕС, след като няма грижа за закъсалите?
На практика се получи така, че уж ни приеха, но само колкото да могат да ни превърнат в пазар за тяхната свръхпродукция. На техните фермери дават огромни субсидии, а на нашите – мизерни. Внасяме дори яйца от намиращата се трета година във война Украйна, внасяме чесън от Китай, картофи от Испания и Полша… да не изброявам целия асортимент.
В България в момента се оцелява “на инат”, защото не се строят нови фабрики, заводи, които да са конкурентоспособни на западните. Ние се превърнахме в консуматори и слуги на чужди господари. Проектирам скоро да напиша един съвременен роман за този разпад, за ширещата се корупция, достигаща до най-високите етажи на властта, за липсата на работеща правосъдна система и за отчаянието на цял един народ.
Савка ЧОЛАКОВА