Президентката на Молдова Мая Санду заяви, че има безпрецедентна атака срещу демокрацията, след като почти пълните резултати от референдума за европейските аспирации на страната й показват, че побеждава лагерът на противниците на присъединяването към ЕС, съобщават Франс прес и Асошиейтед прес.
"Престъпни групи, действащи заедно с враждебни на нашите интереси чужди сили, атакуваха нашата страна с десетки милиони евро, лъжи и пропаганда, за да хванат страната ни в клопката на несигурността и нестабилността“, каза Санду след обявяването на частичните резултати от референдума за европейските амбиции на Молдова и от президентските избори.
"Имаме ясно доказателство, че тези престъпни групи са целели да купят 300 000 гласа – една измама с безпрецедентни мащаби“, заяви Санду. „Тяхната цел е да подкопаят демократичния процес“, добави тя.
Двата ключови вота бяха произведени в момент на твърдения от страна на молдовските власти, че Москва води хибридна война, за да дестабилизира страната и да я отклони от пътя й към ЕС. По време на предизборната кампания имаше твърдения за финансиране на промосковски опозиционни групи, за разпространяване на дезинформация, за намеса в местните избори и за голяма схема за купуване на гласове.
В президентската надпревара участваха 11 кандидати. При преброени 95 процента от бюлетините Санду излиза на първо място с 39 процента, но ще отиде на втори тур. На него нейният най-вероятен противник ще бъде Александър Стояногло, приятелски настроен към Русия бивш молдовски главен прокурор, който получава 28 процента от гласовете. Вторият тур ще бъде на 3 ноември, посочва Асошиейтед прес
Около 51 процента от имащите право на глас са гласували вчера на президентските избори, което означава 1,5 милиона избиратели, показват данните на ЦИК.
При 95 процента от преброените бюлетини за референдума за европейските аспирации на страната резултатът е 52 процента „не“ и 47 процента „за“ от общо 1,2 милиона бюлетини. Все още се броят гласовете от молдовската диаспора, която е твърдо за европейския път на страната.
Говорителят на Белия дом по въпросите на националната сигурност Джон Кърби потвърди опасенията за руска намеса във вота в Молдова, като заяви миналата седмица, че: „Русия работи активно, за да подкопае изборите в Молдова и нейната европейска интеграция“. Москва многократно е отричала, че се намесва в Молдова.
„През последните няколко месеца Москва е отделила милиони долари за оказване на влияние върху президентските избори в Молдова“, заяви Кърби. „Смятаме, че тези пари са отишли за финансиране на предпочитаните от нея партии и за разпространяване на дезинформация в социалните медии в полза на техните кампании“, добави той.
В началото на октомври молдовските правоприлагащи органи заявиха, че са разкрили мащабна схема за купуване на гласове, организирана от Илан Шор, проруски олигарх в изгнание, който в момента живее в Русия. Той е платил 15 млн. евро (16,2 млн. долара) на 130 000 лица, за да подкопае двата вота.
Миналата година Шор беше осъден задочно на 15 години затвор за измама и пране на пари по делото за 1 млрд. долара, изчезнали от молдовски банки през 2014 г. Той отхвърли обвиненията, като заяви, че „плащанията са законни“. Популистката партия на Шор, която е приятелски настроена към Русия, беше обявена за противоконституционна и забранена миналата година.
В четвъртък молдовските власти осуетиха друг заговор, при който повече от 100 млади молдовци са получили обучение в Москва от частни военни групи за това как да предизвикат граждански безредици около двата вота. Някои от тях са участвали и в „по-напреднало обучение в лагери“ в Сърбия и Босна, съобщи полицията, а четирима души са били задържани за 30 дни.
Санду гласува вчера в Кишинев и заяви пред медиите, че „молдовците сами трябва да изберат съдбата си, а не другите, нито мръсните пари или лъжите“. „Гласувах за това Молдова да може да се развива в мир и свобода“, каза тя.
Прозападно правителство е на власт в Молдова от 2021 г., година след като Санду спечели президентския пост. През следващата година ще се проведат парламентарни избори.
Молдова, бивша съветска република с население от около 2,5 милиона души, подаде молба за присъединяване към ЕС след пълномащабното нахлуване на Русия в съседна Украйна и получи статут на кандидатка през лятото на същата година, заедно с Украйна. През юни Брюксел се съгласи да започне преговори за членство.
