Позволявам си лукса да пожелая на всички хора, на всички хриястияни – мир и светлина и в душата, и в дома им. Да станем малко по-добри, да бъдем по-мирни, да обръщаме внимание на възрастните, на децата. От климатична гледна точка няма нищо важно. Така започна коледния си коментар за времето, което ни очаква и което изпращаме в изминаващата година проф. Георги Рачев пред bTV.
Днес е Татковден, денят на бащите. И аз лично съм много горд, че съм татко, а и дядо, отгоре на всичкото. Към всички татковци – настоящи и бъдещи – да внимават, да правят деца и да ги отглеждат като граждани на тази планета, продължи още проф. Рачев.
А времето? Времето е в нас и ние сме в него, казал го е Апостолът, макар и в друг аспект.
Тази година ще стане най-топлата, откакто се плавят климатични прогнози. Но това не е фатално. Не е страшно. Страшното е, че миналата беше най-топла, а тази я бие. Това вече показва една трайна зависимост, един тренд, че става все по-топло и по-топло. Това е притеснителното, защото ние нямаме никаква памет назад – в добрия смисъл на думата – как ще реагира Земята, природата, за да бъдем подготвени.
Нуждата от енергия е крещяща! В Германия се подготвя почвата някои атомни електроцентрали да бъдат включени отново. Тази година Германия внесе от Франция три пъти повече ток, отколкото през 2023 г. Много са навързани нещата.
Енергия, свободен достъп, евтина и изобилна енергия – на това се крепи нашият живот. Нямаш ли го, всичко отива по дяволите!
Човечеството потребява всяка една година 17 милиона тона горива. Сега всички гледаме Тръмп и какво ще направи, а той е скептик по отношение на тези неща. Щатите рязко намалиха своя енергиен отпечатък, в същото време са енергиен вампир, защото потребяват най-много енергия на глава от населението. Но не можем да подминев Китай и Индия по тази тема.
Климатичните промени са една прекрасна салфетка, с която можем да избършем собствените си глупости по отношение на икономиката. Ние увеличаваме градовете, правим поливни площи, сечем гори – ние променяме Земята!
Никога Европа не е била толкова чиста, колкото в момента. Помня времето на социализма, когато в Перник дишаха коктейл от газове и бяха все хронично болни.
Най-голямата смъртност беше отбелязана през 2005, когато заради горещата вълна в Европа починаха много възрастни хора – поради липсата на климатици. Тази пряка връзка – по-топло – повече смъртни случаи – важи повече за Африка, отколкото за Европа, но това не я прави по-малко притеснителна, защото всичко много бързо се променя.
Ние сме навсякъде по света. И най-малките промени влияят на живота ни, на самочувствието, на всичко. Това е реалността и бъдещето, което ни очаква. Адаптация, адаптация и отново адаптация!, така завърши проф. Рачев анализа си.
