В Румъния влезе в сила законът за ограничаване на лихвите по кредити, отпуснати от небанкови финансови институции или така наречените бързи кредити. Телевизионният канал Pro Tv обясни на хората какво трябва да знаят по темата.
От понеделник, 11 ноември, влиза в сила законът, който ограничава лихвите по кредити, отпуснати от небанкови финансови институции.
Очакваме оттук нататък тези, които вземат заеми от небанкови финансови институции (IFNs), тоест фирмите за бързи кредити, да плащат по-ниски лихви, пише медията.
Това беше крайно необходим закон, защото досега имаше и случаи на заеми с огромни лихвени проценти, текущи дългове, хора, които са задлъжнели и в крайна сметка са платили четири до пет пъти повече, отколкото са взели назаем и в крайна сметка са изживели кошмар.
Оттук нататък ще бъдат наложени два вида ограничения.
Първо, който направи заем от небанкова институция, няма да върне повече от два пъти заетата сума, независимо от периода, за който е заета. Например, ако е взел 5000 леи, той ще върне най-много 10 000 леи.
След това се начислява дневна лихва. Така, ако говорим за сума под 5 000 леи, максималната лихва, изчислена на ден, не може да бъде по-висока от 1%, до 10 000 леи имаме лимит от 0,8% на ден, а за заеми до 25 000 леи – 0,6 % на ден.
Важи и за тези хора, които вече имат кредити
Много важно! Законът, иницииран от политика Даниел Замфир, важи и за тези, които вече имат кредити. Така че, ако някой сега плаща по-голяма лихва от тази или вече е платил двойно заетата сума, той трябва да направи искане до фирмата за бързи кредити, от която е взел заема и условията да бъдат променени. Това не става автоматично, така че трябва да проверите и да отидете и да го направите лично.
Защо бяха наложени дневни лихвени тавани?
Защото тези заеми обикновено се дават за кратки периоди.
И се отпускат лесно, обикновено онлайн, също и бързо, а това не изисква много документи и като цяло говорим за клиенти, които не са най-надежните за банките. Въпреки това, дори и с тези нови лимити, те продължават да са скъпи заеми и изискват голямо внимание.
Нека да видим пример с такъв бърз кредит
Ако някой заеме 15 000 леи за период от една година, дори при дневна лихва под новия лимит, общата върната сума достига повече от 23 000 леи. И ние говорим за почти 140% ГПР – при този ГПР всъщност би трябвало да гледаме дори по-малко дневна лихва.
И това е щастлив случай… Ето пример от друг сайт.
За заем от 500 леи за една година лихвата е 1,2% на ден, а общата сума за плащане е почти 2300 леи. Така че тук може да се върне дори 4-5 пъти повече от първоначално получената сума, ако кредитът не бъде изплатен в много кратък срок. ГПР в този случай е 5810%.
Това е пример, който намерих тази сутрин и не отговаря на новия закон, надвишава новите тавани, така че този IFN трябва да промени условията си за кредитиране, прави разбор журналистът от Pro Tv, разработил темата.
Изисква се много внимание от тези, които се нуждаят от пари и отиват на такива небанкови институции (IFN).
Ако сте в тази ситуация, прочетете внимателно условията за кредитиране, проверете лихвите. Попитайте за датата на падежа, попитайте колко трябва да върнете, какво ще се случи, ако не успеете.
Дори ако нуждата е голяма, опитайте се да избягвате вземането на заеми при такива лихви, особено ако нямате стабилни доходи, за ненужни разходи или за изплащане на друг заем.
Обърнете внимание на покупките на изплащане, тъй като много онлайн магазини имат тази възможност чрез партньорство с подобни фирми за бързи кредите и лихвите могат да бъдат високи и в този случай.
В България: КЗП започна мащабни проверки
Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще заведе колективни искове срещу фирмите за бързи кредити, ако до 14 дни не преразгледат договорите с клиентите си за неравноправни клаузи.
Комисията е инициирала мащабни проверки на фирмите за бързи кредити след установени множество нелоялни търговски практики в договорите и общите условия в небанковите финансови институции, обяви на 5 ноември председателят на КЗП Мария Филипова.
"Небанковите финансови институции имат 14 дни да преразгледат договорите с клиентите си за неравноправни клаузи или завеждам колективен иск в съда", каза тя.
По думите на Филипова за първи път от създаването си КЗП е направила преглед на всички договори за т.нар. бързи кредити, при което са установени нелоялни практики и неравноправни клаузи в общите условия.
Тя уточни, че има фирми за бързи кредити, които са лоялни, но повечето от 120-те действащи към момента прилагат неравноправните клаузи.
Филипова добави, че част от нелоялните практики се отнасят до допълнителните такси за експресно одобряване на кредитите. В някои случаи санкциите за закъснение надвишават законовите ставки, а предсрочно погасяване се изисква дори при минимално закъснение на плащанията.
По думите на Филипова част от постъпилите жалби в КЗП са за агресивни и заплашителни писма и съобщения. Тя припомни, че санкциите достигат до 70 000 лева за всяко отделно нарушение по един конкретен договор.