Естрадната легенда Силвия Кацарова отбеляза своя 70-и рожден ден през април, а през ноември 2024 г. ще отпразнува и половин век на сцената. Подготвя грандиозен концерт на 4 ноември в Зала 1 на НДК, където ще изпълни както своите класически хитове като “Топъл дъжд” и “Големият кораб минава”, така и нови песни от албума “70 нюанса любов”. За нея този юбилей не е само повод за празник, но и за вдъхновение да продължи да радва своята публика.
В приятелски и откровен разговор тя споделя за своите мечти, бъдещи планове и философията, която изповядва.
– Тази година имате концерт, който сте нарекли “70 нюанса любов”.
– Точно така, 50 години на сцена и 70 години личен юбилей.
– Абсурд да ви дам 70 години…
– Много се радвам, защото това е една оценка за моя дух, който наистина не остарява. Аз съм пълна с енергия, мечти, проекти…
– Каква е тайната?
– За да успяваш в живота, трябва да имаш мечти и да ги гониш. Това е тайната. Човек не трябва да остава без цел и без мечти.
– Това ли ви поддържа?
– Да, защото като почивам, ставам по-тревожна. Събуждайки се, не мога да повярвам, че нямам план за деня. Не мога да живея без план, така си организирам времето, че всичко е под час и дето се казва, на 5 минути разлика успявам със срещите, които съм си определила. Всичко да бъде точно в часа, в който съм решила да бъде. И това всъщност ме държи с бодър дух и пълна с енергия за действие.
– Това ми отговаря на въпроса дали някога ще спрете, ще се “пенсионирате”, но май това няма да се случи.
– Ами човек и да се пенсионира, пак може да намира какво да прави. Сега ще започна да пиша втора книга. Все трябва да си поставям някакви цели, така се чувствам жива.
– За да поддържате фигурата, спазвате ли някакъв режим, правите ли упражнения?
– Ами честно казано, ако днес ви кажа какви боклуци ядохме, защото пътувахме за участие…, но гледам да ям до 17 ч., за да не ми тежи. Обичам да намирам време за фитнес. Ходя в клиниката на Антония Първанова, мога само да я похваля. Хем за физическо състояние, там правим една поддържаща гимнастика за стави (аз имам една оперирана става), и за мускулен тонус. Отделно правим разкрасителни процедури и така. Ако успея да стана в 6, а не в 7 часа, денят ми е пълен с успех. Понякога си викам “да бях станала 10-15 мин. по-рано”, така нямаше да изпадам в стрес, че закъснявам.
– А успявате ли да си лягате рано?
– Ами, има малко недоспиване. Лягам някой път към 1-2 часа. Имам много участия, много пътувам и няма как. Но ако я няма работата, човек се отпуска, започва да си угажда, да си хапва повече, трупа килца, може да изпадне и в депресивно състояние. Затова хората имат нужда от това сами да си намират цели, да си ги гонят и да си ги изпълняват, по този начин да не се оставят в лапите на старостта
Всеки сезон от нашия живот има своята красота. Аз в есента ли съм, в наближаваща зима ли (смее се), така мога да го определя. Защото, да речем, между 50 и 60 г. е може би есента и вече навлизаме в сезон зима.
– Някои може би още на 50 навлизат в сезон зима. То е до човек.
– Да, това е, дето казват “живите мъртви”. Това е много страшна участ, да си толкова вреден за себе си, че сам да се погубваш. Съпричастна съм, защото много хора си имат болежки и проблеми. Но вярата, че могат да се справят с тях, по-лесно ще ги изведе от затъването. Човек не трябва да допуска да затъва. Аз затова обичам да слушам и Стойчо Керев, и Николай Сираков, Надя Атанасова. Това са хора, които дават насока как да не допускаш да изпадаш в нискочестотна вибрация, от която буквално влизаш в едно депресивно състояние. Така човек се отчайва, отпуска се и по-бързо остарява. Това е тайната.
– На вас случвало ли ви се е да изпадате в такова състояние?
– Ооо, няма човек, който да не е изпадал в това състояние. Но всичко това е един дълъг път на осъзнаване. Трябва повече да се слуша, да се чете. Обожавам да слушам такива лекции. Повечето хора казват, че нямат време. Е, нямат време, но животът си е техен. Вечер преди лягане и половин час човек да ги послуша, пак е добре.
– Доколкото знам, искате да правите център за себепознание?
– Това е моя отдавнашна мечта. Човек, за да бъде полезен на другите, си слага мисии. На мен едната ми мисия е музиката, чрез нея, текстовете, мелодията, създавам едни прекрасни чувства у хората, у тези, които са по-романтични, които имат нужда от красота.
Светът не може да е черно-бял, ние сами си го правим цветен
Ако не съумяваме да създадем тази магия, това е в много голяма вреда, защото животът наистина е прекрасен, но късно го осъзнаваме. Целият път, който извървяваме, е за да ни покаже, че Бог, нашият създател, ни дава шанс да бъдем щастливи на този свят. Обаче ние какво правим? Постоянно си търсим проблеми и поводи да сме нещастни. А когато търсиш повод да си нещастен, било то чрез скандал, чрез обида или да нараниш някого, тогава ти влизаш в една друга сфера, за която точната дума е нискочестотна вибрация. От там се завъртат нещата не в положителна насока, а буквално във вреда, вреда, ама тотална вреда.
Хората трябва да осъзнаят, че това, което изпращаш към другия, същото ти се връща
Но хората още не са дорасли. Това са философски знания, с които, разбира се, не се раждаме, но има достатъчно духовни учители. Затова хората инвестират в себе си, ходят в Индия, четат свещени книги. Цялото знание от тези свещени, духовни книги е оставено на човечеството като една мъдрост, но ние какво правим с тях? Ние ги презираме, защото сме много умни. Сега модерното е да сме различни. Но бягайки от истинските ценности, които са ни дадени от Вселената, ние всъщност изоставяме тази мъдрост.
– Семейството също е много важно
– Точно така, късметът да имаш хубаво семейство. Това пак е съдба, неоценим подарък. Особено ако си във вярващо семейство, което да те научи на добродетелите, които човек трябва да има, живеейки в тази Вселена. Ето например имам една приятелка – Анастасия Хариту, която е с огромно сърце и приютява разни пребити кучета, ама изтезавани. Това е в Костинброд, аз помагам, но то е нищо. Трябва да им се направят къщички, да се даде храна. Ако искате да помогнете, може да я откриете във Фейсбук страницата – “Помогни и Спаси Живот / Help & Save a Life”. Човек може да си уплътнява живота и чрез радостта, която дарява…
Това щастие, което изпитвам, когато правя добро, никога не съм го изпитвала през живота си
Това е най-великото щастие – да направиш другия щастлив и да го нахраниш. Всеки божи ден благодаря, че ми е дал такива родители, мир на духа им. Нали всеки, идвайки на тази планета Земя, избира родителите си, а аз съм избрала най-най-най хубавото семейство, защото имах и щастието да бъда трето дете. Второто беше починало. Е, няма такава любов. Със сестра ми имаме 8 г. разлика, тя ме е отгледала, но няма нещо, което да ми е отказано. Аз и в книгата съм описала. Ако я прочетете, ще разберете що за човек съм. Защото има много колеги, които пишат такива глупости. Но това е грях. За да злепоставяш другия, ти си навличаш неговата карма ли, как да го кажа, но не е добре да злепоставяме други хора.
– Предполагам, че на такива писания не обръщате внимание.
– Ами да ви кажа, преди години изпадах в депресия. Няма да го забравя, правих концерт през 2013 г., чак исках да се самоубия. Създали сме две групи да свирят – едната за мен, а другата за Теди. Правихме концерт в НДК и някой беше писал, че сме пели на плейбек. Абе, хора, ние репетираме половин година за този концерт, как решихте, че е на плейбек? Що не се качи на сцената да изпееш нещо?
Но най-много хейтят онези, които не са постигнали нищо в живота. Особено музикантите са много жестоки. Сега как ме заливат – тая баба, тая грозна, тая… Е, добре де, да умирам ли? Искам да си направя един хубав концерт, завършек на тази кариера – 50-годишнина. Какво лошо има?! Как по света припадаш, като слушаш Мик Джагър, който е с 10 г. по-голям от мен, а тук изведнъж аз съм баба, да лягам в гроба.
– Вашите песни се слушат и знаят от всички поколения, а “разбирачи” винаги има. Често ли ходите в Турция?
– Да, обожавам я тази държава, но започвам и да си обяснявам защо. Първо, че е много уредена. Сега минах през чисто нов мост до Чанаккале за 4 мин., а преди се стигаше за 1 час. Не бях си ходила от 4 г., защото сестра ми си идваше тук, но ето какво са направили. Защо като вляза там, и тази болка, която и сега имам в слънчевия сплит, изчезва? Според мен това е от тяхната аура на молитвите, защото те се молят по няколко пъти на ден. И това колко милиона са, които всеки ден казват “благодаря” по няколко пъти.
Отделно всяко готвене започва с молитва. Как не се научи този народ, нашият, че словото, което вкарваш в храната, е важно. Като напсуваш този и онзи, ти вече си я отровил. Колкото и ГМО да има в нея, ако ти я благословиш, тогава тя става здравословна. На това искаме да научим хората. “По-умните” искат да ядат храната, в която не се знае какво има, но няма да си купи от бабата, която е направила сама продукцията и се е трудила. Вижте колко сме се отдалечили от корените си.
Е, няма да прокопсаме, мили хора
Пътувайки към Пловдив, има цели три дупки до бензиностанцията, и то от 2 г. Докога ще си мълчим и ще чакаме? Къде е този български народ, който се вдигаше за 5 ст., като увеличиха бензина? А сега България е срината. Гледам хора по провинцията, разни мъртви села, гадно е да го казвам, но много зле изглеждат – беззъби, нямат дрехи… Защо си унижаваме собствения народ?!
Трябва да се върнем към корените си, ако искаме да оцелеем. Голяма грешка направиха политиците, създадоха 2-3 големи града, вместо да не унищожават животновъдството в страната. Ами ние бяхме едни от най-големите износители на плодове и зеленчуци. Защо унищожихме селото, производството, икономиката, всичко?! И хората търпят. Вече не ядем дори български плодове и зеленчуци. Ами, боли ме!
– Да се върнем на любовта и концерта. Разкажете какво сте планирали.
– Това ще бъде тържеството на духа, на любовта, на младостта, на енергията, защото имам специален сценарий, написан от Весел Цанков. Жоро Мамалев, Тончо Токмакчиев и Камен Воденичаров ще играят ролята на водещи, ще има скечове. Ще бъде голямо шоу, на всяка песен ще имам гост, като Виктор Калев. Ще има много изненади, ще ме награждават, не знам кой какво още е замислил. А на финала ще бъде Васил Найденов и ще пеем “Огън от любов”. “Забранената песен”, която Влади Славов мисли, че може да забрани.
Той още не е бил роден, когато е записана в БНР. Истинският продуцент е БНР и песните принадлежат на БНР и на народа. Те са записани в друга система и не могат да си присвояват такива звания “ексклузивен продуцент” на дадената песен. Нито си взел подпис от Тончо Русев, нито от аранжори, музиканти, нито е откупил права от БНР и цели 4 години ми създава главоболия. И докато правосъдието ни е такова, народът ни ще измира като мухи и ще има убийства, изнасилвания и какво ли не. Не знам тези прокурори и съдии от това печелят ли? Как спят тези хора?
– Да кажем, че концертът е на 4 ноември в НДК и ще бъде грандиозно шоу.
– Да, точно така, зала 1 на НДК. Гости ще са Теди Кацарова, Дичо, София Госпъл Хор и други, които ще са изненада. Минимум два часа спектакъл с група на живо!
– Какви са ви плановете след това?
– Идващите години мисля да си попътувам малко. Има дестинации, които искам да видя. Имаме си една дамска група, която ми е голямото богатство. Казва се “Българо-турски бизнес дамски клуб”. Това са моите приятелки. Бяхме 10, после 20, 30, сега вече не знам колко сме. Те са си бизнес дами, а аз като гостенка, да се кефя на турско кафе. Така си пътувам и се наслаждавам на живота. А от догодина съм си обещала още повече да му се наслаждавам. Тази година беше много натоварена с концерта и репетиции.
– Като направите ретроспекция за тези 70 г., кога ви е бил най-хубавият момент в живота?
– Самият факт какъв дълъг път съм извървяла… Имам чувството, че 100 години съм живяла. Раждам се в едно много семпло и работническо семейство, честни и набожни хора. И да извървя този много дълъг път, чак вие сега да ми правите интервю. И да очаквам самият президент да ме удостои с присъствието си на моя концерт, стига да не му излезе ангажимент…
Днес най-голямата беда е, че човек не успява да влезе в обувките на другия и да види, че трудът му е огромен
Все смятаме, че нашето е най-тежко, а на другия му е най-леко. Не, всеки се труди по най-добрия начин да постигне каквото трябва.
На всеки, когото унижим или обидим, това виси във Вселената, което ще ни се върне обратно.
Всяка вечер като си лягам, искам прошка на Бога за всички хора,
волно или неволно, ако съм нагрубила или обидила, за да съм чиста след това. Това трябва много по-рано да го осъзнаят младите хора. Всичко зависи от нас, какво ние ще напишем в нашия сценарий чрез нашите мисли, които пращаме във Вселената и те се връщат към нас. Толкова е близко до ума, но ние нямахме такава литература да четем навремето. Аз започнах на 50 г. да чета такива книги, след промените. Иначе четяхме с кашони световна и българска класика. Но сега са едни други времена и добре, че е така, за да мога и да ги слушам, защото с очите не сме много добре, но нямаме време за операции.
– Да, днес всичко може да се намери и да се слуша, за тези, които нямат време или възможност да четат.
– О, да, и алгоритъмът е толкова добър, че като потърсите нещо духовно, и после започват да ви излизат още много духовни лекции. И колко много не знаем. Например ние си подаряваме дрехите на починалите родители. А знаете ли колко било вредно това? Всъщност можем да ги подаряваме, но трябва да са изпрани, за да не са с енергията на нашите родители. Защото иначе им я разпръсваме и те си я събират, понеже ние сме енергийни същества, като отидем горе. Слушам за смъртта и Теди вика “Ооо, мамо!”. Ама, мамо, какво лошо има? Аз да се подготвя, иначе и ти ще излезеш неука, защото не слушаш. Младите уж много знаят, а всички са неуки. За тия 20-30 години все едно изкарах духовно образование. Опитвам се да чета корана и библията, но те не ми вървят още. Казват, че имам още път. Ама какъв път, колко още ще го вървя този път?! (Смее се.)
– Коя ви е най-голямата опора?
– За мен е Теди. Заедно направихме подредбата на репертоара, тя ми измисля визията, за албума също, за видеата. Тя ми е много голяма опора. Има много красив вкус.
– Много благодаря за откровения разговор. Успехи и един запомнящ се концерт ви пожелавам!
– И аз благодаря, беше ми много приятно!
Цветелина ТОТЕВА
