Една дама седи в сладкарницата. Вратата се отваря и влиза един пудел. Купува си шоколадов сладолед и излиза.
-Това не е за вярване! – казва дамата на сервитьора.
-Да, наистина е странно, досега винаги си е поръчвал малинов!
У нас по избори пуделите не пазаруват сладолед, а гласове. Спомнете си само за чудесните записи с Кирил и Асен, в които те чисто сърдечно си признават, че „харчат кеш“ по изборите и много им се иска местният вот да мине през „наше МВР“, за да не се налага пак да прибягват до ала-бала с президента.
И за тъгата на „Продължаваме промяната“, когато снимките на контрабандисти с пуделче и пачки, се появиха в публичното пространство. Ако към това прибавим и близостта на същите тези с митичния крими герой Паскал (зад прякора се крие Никола Николов, но не Агнешката главичка, за която ще си припомним след малко), картинката как видни продавачи на илюзии, каквито всъщност са олигархичните проекти ПП и ДБ, се добират до парламента, рязко добива ясни контури.
След като страната ни се изправя пред седмите по ред парламентарни избори само за 3 години, а избирателната активност рязко започва да се топи като ланския сняг, дори и за най-големите лаици е ясно, че да се пазаруват гласове вече няма смисъл. Защото просто е нерентабилно – никой не знае колко скоро ще се наложи да се бръкне отново за следващи избори. На избори вече излизат основно твърдите ядра на партиите, защото всеки пореден избор им предлагаше единствено „още от същото“. Досега.
Коалицията „ДПС – Ново начало“ обаче рязко обърна играта на иначе скучноватия политически терен и вдъхна увереност, че с енергичен лидер като Делян Пеевски чувалът с политическите… боклуци най-накрая ще бъде изтръскан. А гласът на хората няма да остане просто бюлетина, купена по избори, а ще се върне там където му е конституционното място – на суверен, определящ политическите съдбини на държавата.
Последните кампании на ДПС, ръководени от Пеевски показаха, че лидерът на движението ясно чува какво му казват избирателите и не се страхува да се опълчи срещу статуквото – дори срещу вътрешно партийното. Затова и Пеевски изведе ДПС на второ място на последния вот през юни – просто хората видяха, че само на него може да се вярва. За разлика от всички останали политици, които с години просто си топлят креслата в парламента.
Възходът на „ДПС – Ново начало“, което социологическите агенции на олигарха Иво Прокопиев и медиите от мейнстрийма му се опитваха да обезличат до партия, едва прехвърляща 4-процентовата бариера, силно уплаши задкулисните играчи. Свикнали да редят порциите в държавата като на игра на „Монополи“ – на маса и без разни избиратели да им се пречкат, сега те се изправят пред тревожен феномен.
Политически лидер, за когото дори техните социологически агенции трябва да признаят, че все повече трупа електорална подкрепа и върху който те нямат никакъв контрол. Тъжната реалност явно е разтревожила олигарха Прокопиев и кохортата му, която наскоро публично се прегърна с Ахмед Доган и дерибеите му в опит взаимно да си пазят откраднатото от държавната софра.
Затова по спешност беше задействан нов план – вдигане на медиен шум около предполагаемо „чудовищно“ пазаруване на гласове. Във всички медии от мейнстрийма на Прокопиев бе лансирана историята за списък с 200 анонимни купувачи на гласове, посочени от също анонимните BG Elves. Списъкът се оказа кьорфишек – 200 прякора, които едва ли говорят нещо на някого.
Със същия успех всеки човек може да седне на кухненската маса някоя вечер и докато си пийва ракийката да драсне на халваджийския тефтер на жена си списък състоящ се от Макарона, Дюлята, Въшката, Топчето, Голямата Косматка и т.н. Всъщност ако списъците с купувачи на гласове се редят по азбучен ред, на „П“ ще стане навалица – ПП, пачки, пудели, Паскал, протежета на Прокопиев. И това само имена на първо четене.
С две думи „ДПС – Ново начало“ силно разтревожи олигархията, а политическите проекти на олигарха Прокопиев и приятеля му – самоизключилият се от ДПС бивш почетен председател на движението и настоящ „земеделец“ Ахмед Доган, видимо се стреснаха от изборния крах, който ги чака. И така се премина към втора точка от плана – Ивайло Мирчев от ПП-ДБ подаде сигнал до МВР, прилагайки въпросния списък. Не че се очаква от полицията да успее да разбере нещо, камо ли да проведе реално разследване.
Не – просто трябва да се вдига шум, който да осигури две неща – очерняне на Пеевски и „Новото начало“ и изготвяне на авариен изход, с който олигархичните проекти да оправдаят все по-лошите си изборни резултати. Какво по-удобно обяснение от това, че някакви прякори пазарували гласове из държавата? Вместо да се червят и да си признаят, че вече всяка средностатистическа домакиня в България знае колко не стават политическите протежета на Прокопиев и Доган.
Накрая, след като не успяха да задушат Пеевски с медийни мапнипулации и протести в защита на корумпетата на Доган, кохортата на Олигархията прибегна до последния си коз. Флагманът на Прокопиев „Капитал“ публикува „разследване“ на известния единствено с това, че има незаконен палат до тартора си на Буджака Йово Николов. В материала няма нито един факт, камо ли подкрепен с доказателства – основен източник на Николов със созополската хасиенда е агенция „Една жена каза“.
Но пък толкова умело е редил прякори до стари крими истории, че няма как да не се сетим за печално известния с фейк журналистиката си Стивън Глас. Журналистът от близкото минало беше разкрит, че е градил шеметна кариера през 90-те години на миналия век с репортажите си в иначе авторитетното списание The New Republic.
Докато не става ясно, че знаменитите му истории са били напълно измислени – от цитатите, през източниците, та до цели събития. Статия във Vanity Fair от 1998 г. описва измамите на изгряващия репортер Стивън Глас като „най-систематичната измама в съвременната журналистика“.
Може би така си мислят колегите зад Океана, защото никога досега не са се сблъсквали с журналистиката по правилата на Прокопиев. Олигархът, известен с това, че заложи редакционната си политика заедно с инвентара на редакциите си, никак не обича свободата на словото да се случва без негов контрол.
И негова поръчка. Затова всеки, който чете Йово Николов (който освен служител е и съсед на шефа си), не трябва да забравя, че всяка една негова дума е всъщност опорка на Прокопиев. Директно издиктувана в текстовете на Йово Николов.
Самият той пък никога не си направи труда да се занимае нито с пуделите, нито с пачките, нито с митичния Паскал. Все болни теми за ПП и ментора им Прокопиев. Който произлязъл от кръга „Агнешки главички“ на митичния костовист от Разград Никола Николов (както казахме – съименик на Паскал), днес има тежката задача да набута в парламента и сина му Джипо Джипов.
Агнешката главичка второ поколение атакува парламента 25 години след инвазията в политиката и икономиката на оригиналния кръг, воден от Никола Николов от листите на ПП-ДБ в Разград. Тъжно и нелепо за Прокопиев ще е ако синът на тате бъде избутан от човек на „Новото начало“, на когото не само депесарите са повярвали, че нещо нормално може да се появи на политическата сцена. Затова много важно сега е да бъде оклепан Пеевски и ако стане много напечено да се използва оправданието с купуването на гласове.
Защото, за да се върнем на началото, именно от ПП си говореха за „пари кеш“ по изборите и самопризнанието на Кирил Петков: „Какво искаме, да отидем на избори с полиция, която контролираме ние или полиция, която контролира президентът?“.
Тоест – ако МВР е наше, можем да извадим кеш за пазаруване на гласове, без да ни хванат и така да вдигнем изборния резултат до малко над „7-8 процента“. Може да ви звучи жалко, но какво да очаква човек от Петков, който като премиер се хвалеше, че черпи опит за борба с корупцията от… Руанда.
На този фон едва ли има нормален човек, който да е изненадан от разбирането на суверена, че ако хората на Прокопиев и Доган останат ще малко на държавната софра, вицът:
„Поради кризата правителството прие строги мерки за икономии. Обявиха, че светлината в края на тунела ще бъде изгасена“, ще се превърне в тъжна реалност. Затова колкото и списъци с фейк имена да извадят хората на олигархията, едва ли ще успеят да спрат надеждата, за това, което Делян Пеевски обеща: „Най-доброто предстои“. А той винаги си държи на думата.