От анализирани 12 вида източници за отопление към октомври 2024 г. най-висока е цената за отопление с дневна електроенергия в обикновените електрически печки, а най-ниска е на същата електроенергия, но използвана в климатик клас А и в термопомпите въздух-вода. Дървата продължават да са предпочитани от населението. Това съобщи за „Телеграф“ главният експерт на Агенцията за устойчиво енергийно развитие Людмил Костадинов.
Зимата се задава, външните температури ще достигнат нивата за пускане на парното за всички топлофицирани потребители в дните около изборите.
В София под +12 градуса и устойчива прогноза за студено време ще има ден преди или ден, след като гласуваме. В Плевен, Варна, Русе, Сливен, Перник, дори в Пловдив подходящите климатични условия за включване на парното ще настъпят малко преди 7 ноември. Това показват прогнозите на метеоролозите.
Мнозина специалисти предричат по-студена зима от миналата, населението се надява на по-топла. В търговските вериги заредиха духалките.
Какво сочи анализът
През октомври, в сравнение с юли 2024 г., цените за отопление за домакинствата с електроенергия (чрез климатици или директно), както и на топлинната енергия от топлофикационните дружества, остават непроменени.
Цените за битови потребители все още се определят от КЕВР и се променят един път в годината. С 6-7% нарастват цените на отоплението с природен газ и дърва за огрев и с около 10-12% намалява цената на отоплението с вносни въглища, се казва в анализа на специалиста.
Той прави класация на източниците според цената на произвежданата полезна топлинна енергия и нейната ефективност.
Класация на най-изгодното
Най-евтин и икономичен източник на отопление и този сезон ще бъде термопомпата въздух-вода. Цената за 1 квтч произведена от нея полезна топлина струва 5,8 ст. към септември-октомври 2024 г., толкова е била тя и през юли т.г., показват данните.
Година преди това, към 2 октомври 2023 г., произведената от термопомпа топлина е струвала 5,6 ст./квтч. На второ място по икономичност и евтиния е отоплението с климатик клас А, който също е вид термопомпа, което в момента струва 7,8 ст./квтч, а към октомври миналата година – 7,5 ст./квтч.
Ако инсталациите са нови, сумата за закупуване и монтаж на уреда се включва към цената на полезната топлина на източника и те вече разменят местата си по себестойност. В момента топлото от нов климатик ще ни струва 11,1 ст. на квтч, а за топлото от нова термопомпа ще плащаме по 13,1 ст./квтч, докато уредът се изплати, поясни Костадинов.
Трети в класацията по цена на полезната топлина, която отдават при изгаряне, са дървата за огрев, която струва в момента 11,4 ст./квтч. Преди 3 месеца, през юли, тя е била по-ниска – 10,7 ст./квтч. Но през октомври 2023 г. топлото от дърва е струвало 12,2 ст./квтч. Цената на полезната топлина от екопелети – 14,6 ст./квтч, пък е намаляла с 8,2% от 15,9 ст./квтч, колкото е струвала миналия октомври.
Природният газ е на пето място с цена на полезната топлинна енергия 13,2 ст./квтч. Това е поскъпване спрямо октомври 2023 г., когато е струвал 12,8 ст./квтч.
Въглищата са четвърти в класацията по цена и икономичност с 11,6 ст./квтч. Но преди година са били доста по-скъпи с цена 17,5 ст./квтч, тоест при тях има поевтиняване с 33,5 процента и тогава са били шести в класацията. Топлото от пропан-бутана е поскъпнало от 12,8 ст./квтч до 13,2,ст./квтч.
Къде остава парното?
Цената на полезната топлина от парното на „Топлофикация София“ е 17,1 ст./квтч, докато миналия октомври е струвала 18,4 ст./квтч, което е намаление със 7%.
Но със загубите по общите тръби (сградната инсталация) и с разходите за отопляване на общите части, радиаторите на стълбището във входа на сградата, се добавят още 20-25% към цената на топлото на „Топлофикация София“, която става между 20,5 и 21,4 ст./квтч.
Поскъпването на топлината, получена от нощен ток от 18,00 ст./квтч на 18,6 ст./ квтч, тоест с 3,3 на сто повече, прави акумулиращите печки и керамичните панели по-неефективни тази година, отколкото миналата.
Все пак нощният ток остава и този отоплителен сезон по-евтин на регулирания пазар за битовите потребители, отколкото дневната електроенергия, чиито цени на борсата са по-ниски заради слънчевия ток.
Предпоследен по икономичност с цена на полезната топлина от 23,3 стотинки на квтч е ефективната цена на дневния ток. Преди година той е струвал 22,6 ст./квтч, показва графиката с анализа на данните на 12-те източника на енергия за отопление.
Дневният ток произвежда топлина в духалките и обикновените електрически печки. С намалението от 7% спрямо миналата година топлото от столичното парно не можа да стигне духалките по скъпотия.
Слънчевите колектори за топла вода са една от най-старите системи за използване на слънчева енергия. „Имаше ги още в моето детство в най-примитивния им вариант – боядисан в черно варел с душ“, разказа за „Телеграф“ Людмил Костадинов. Днес има много по-съвременни инсталации, които масово се използват главно за загряване на топла вода за битови нужди през лятото.
Като напълно самостоятелна система за отопление през зимата те не могат да се използват, защото не могат да осигурят покриването на основните нужди на потребителя през зимата.
Това означава, че потребителят трябва да има още една дублираща система за отопление, която да работи в по-студените дни или когато няма слънце, или да изгради много по-мощна инсталация от слънчеви колектори в съчетание с много голям по обем и цена акумулатор за топла вода.
При наличието на открит геотермален източник с достатъчна температура и дебит той може да се използва директно за отопление или балнеолечение. Термопомпа се използва, когато източникът е със сравнително ниска температура, но и в този случай трябва да има подходящ геотермален източник. Чрез термопомпа може да се използва топлината на водата от кладенец, реки, езера или морето.
Тези инсталации са по-ефективни, но са по-сложни и изискват наличието на съответния източник, обясни енергийният експерт. Според него външният въздух е най-достъпният източник на топлинна енергия за термопомпите и затова е включен в сравнителния анализ и заема първо място по икономичност с 5,8 ст./квтч.
Сметката е според уреда
Потребителите могат да сметнат колко ще им струва токът за отопление според мощността, посочена на уреда. Примерно отопляваме се с конвектор с мощност 2 квт, тоест 2000 вата.
Това означава, че когато е включен на максимална мощност, той ще консумира 2000 вата за 1 час. За да сметнем консумацията, трябва да умножим неговата мощност от 2000 вата по броя на часовете, в които е включен на максимална мощност.
Така за 8 часа той ще потреби 16 000 ватчаса или 16 квтч. При конвектор с тристепенно регулиране уредът може да се включи на 750, 1250 и 2000 вата мощност. Количеството потребена енергия се умножава по цената на електроенергията за бита и се получава приблизителната ни сметка.
Експертите по топлотехника знаят, че за отопление на гарсониера в панелен блок се потребява около 1 мвтч топлинна енергия. Месечната сметка за парно и топла вода при цена на полезната енергия 17,1 ст./квтч за 1 мвт ще бъде 171 лева, ако не е включена енергията от сградната инсталация и радиаторите във входа. Ако се включат, месечната сметка за гарсониерата ще скочи на 205 или 214 лева.
Токът за бита може да скочи с 16 на сто
Цената на тока за домакинствата може да скочи още от 1 януари 2025 г. Това прогнозира Еленко Божков, изпълнителен директор на Сдружението на енергийните общности в България, пред „Телеграф“.
Комисията за енергийно и водно регулиране може да въведе от януари определена стойност за цена "задължение към обществото" за битовите потребители. Целта е да се попълни дефицита във Фонд сигурност на електроенергийната система. В момента той е 444 млн. лв. Със средствата от него се плащат компенсации на бизнеса, както и премии за високоефективен ток.
Необходимост от попълване на фонда е наложително и защото изтича едногодишният срок, с който миналата години бе отложена либерализацията на тока за бита. Ако от 1 юли 2025 г.
НЕК бъде извадена на свободния пазар, не е ясно как ще бъдат осигурени средства за попълване на липсите във фонда. А от него трябва да се осигурят и компенсации за крайните снабдители, които трябва да доставят ток на бита в преходния период до пълното им изваждане на свободния пазар от януари 2026 г.
