Когато през 1978 г. една текезесарка от Велики Преслав се спъва в калта на местността Кастана, опитвайки се да забучи резница за лоза, никой не предполага, че на бял свят излиза най-голямото и най-красиво средновековно българско съкровище – Преславското.
Навеждайки се, за да види пущината, която я препънала, жената попада на украшение – изящна златна огърлица с емайл. Ахва. Никога през живота си не е виждала нещо по-красиво. Макар и калена с комунистически реализъм, кокетката в труженичката се обажда и тя спешно привиква другарките си.
Зарязват жените лозето и започват да разравят пръстта с ръце, откривайки едно след друго невероятни накити – като за царици. Точно така се и почувствали. Затова тутакси скрили в къщите си безценните бижута. Но, уви, женските уста не траят, пише „Стандарт“.
Мълвата за съкровището
Скоро мълвата за съкровището се разнесла и довела както археолозите, така и милицията. Униформените започнали да тарашат дом след дом, докато не събрали всичко, което работничките намерили в пръстта.
Първите проучвания показали, че предната есен трактори разорали земеделското поле. Един от тях сринал древна къща с пещ, в която съкровището било скрито още през Х век. Най-вероятно в кожена кесия или сандъче, облицовано отвътре в кадифе.
Така започва историята на една от най-богатите и бляскави находки от българското Средновековие.
Съкровището, което прослави България в Лувъра, включва предимно златни накити с висока художествена стойност, изработени в различни техники – клетъчен емайл, филигран, гранулиране, вграждане на скъпоценни камъни.
Щом археолозите локализирали мястото на откритието, селскостопанските дейности били спрени и започнали археологически проучвания. Екипа ръководел проф. Тотю Тотев. Определената за претърсване площ била 400 квадратни метра. И тъй като по онова време още нямало детектори за метал, учените пресяли цялата пръст на ръка.
Постепенно частите на историческия пъзел започнали да се нареждат.
Станало ясно, че в Х век на мястото съществувало бедно селище, най-вероятно предградие на Велики Преслав, което било опожарено и изоставено или при опустошаването на столицата от киевския княз Светослав през 969 г., или при превземането на града от византийския император Йоан Цимисхий през 971 г.
Печката със съкровището била част от полувкопана в земята землянка. Тракторите унищожили жилището и повредили голяма част от безценните украшения.
Открити са над 120 златни и позлатени бижута. Намерени са още посуда, принадлежности за дрехи, скъпоценни камъни – аметисти и изумруди, монети, най-късните от които са византийски, на император Роман II.
Сред находките са апликации с растителни елементи, златни висулки, значителен брой наушници – украшения, които се закачат на диадемите на жените, изработени от злато и украсени с изумруди и перли.
Всичко това прави Преславското злато най-голямото средновековно съкровище, открито по нашите земи.
Уникална изработка
То е уникално не толкова с обема си, колкото със своята изработка. Повечето украшения са от 14 и 22-каратово злато, като са използвани ювелирни техники – вграждане на перли и други скъпоценни камъни, гранулиране, клетъчен емайл. За времето си тази техниката е изключително луксозна и съответно – неприлично скъпа.
Няма данни тя да е практикувана в столицата Велики Преслав, но е широко разпространена в императорското ателие в Константинопол, което дава основание на историците да предполагат, че повечето от златните премети са произведени именно там.
А това означава, че са били по джоба и възможностите само на царица или принцеса.
Един от най-загадъчните предмети е пръстен-печат, изработен от злато и планински кристал. От горната му страна е изобразено едно от най-почитаните събития в християнството – Благовещение.
Фини златни плетеници
За връх на средновековното златарство се смята двустранната огърлица, която тежи 227 грама и се състои от седем нанизани двулицеви плочки, върху които има изображения с трапецовидна форма.
Те са свързани от фини златни плетеници. В долния край на всяка плочка са запоени халки, от които се спускат нежни верижки, завършващи с капковидни медальони – общо седем.
На централната плочка е образът на "Молещата се Богородица" или "Богородица Оранта", която е с вдигнати ръце нагоре, а от двете й страни има по един кръст.
Най-важната находка е откритата диадема или по-точно частите от нея – пет от общо девет предполагаемите плочки. Дори и не цяла, нейната художествена стойност я издига сред паметниците на културно-историческото ни наследство на световно ниво.
Както при огърлицата, така и тук на всяка плочка има различно изображение. На централната плочка е изобразена една от най-разпространените средновековни сцени – "Възнесението" или още "Полетът на Александър Македонски".
На нея Александър е изобразен на колесница, теглена от грифони. В Средновековието образът на Александър Велики е бил белег за власт.
На коя знатна дама са принадлежали бижутата и легендарната диадема?
Повечето историци предполагат, че колекцията е била подарък за сватбата на българския цар Петър I и византийската принцеса Мария-Ирина, състояла се през 927 година.
В Средновековието диадемите са били владетелски инсигнии за глава. Затова се предполага, че диадемата от Преславското съкровище е била носена от самата царица Мария, което се подкрепя и от изображението на Александър Велики. Всъщност, това прави диадемата единствената царска корона, достигнала до нас.
За двустранната огърлица мненията на учените се разминават. Едни я дават на принцеса Мария, други обаче смятат, че тя е била носена от съпругата на цар Симеон и свързват находката със Златния век.
Възможно е никога да не научим истината за Преславското златно съкровище.
Вероятно някой важен човек от царския дворец успява да избяга от опустошаването на града с най-ценните предмети в двора и да ги скрие в бедняшката землянка с надеждата, че никой няма да ги търси там и по-късно ще се върне за тях. Но така и не успява.
Днес уникалното съкровище се пази в Историческия музей на Велики Преслав. И прославя България в изложби по света.