България е с най-голям брой жилища на 1000 души от населението сред страните в Европейския съюз (ЕС). Това показва последният Глобален индекс на собствеността на международната консултантска компания “Делойт”.
Страната ни е на топа в тази класация не за първи път, като на всеки 1000 български граждани се падат по 668 жилища.
Необитаеми и под ключ
Притежанието обаче не означава непременно, че тези имоти се ползват. Една немалка част от тях стоят необитаеми и под ключ, според НСИ – близо 39%. В област Пловдив "призрачните" домове са 31%.
За кого това е проблем? И толкова ли е богат българинът, че може да си позволи по един, два, че и три имота? Защото статистическият коефициент “задоволеност откъм жилищна площ” (който се следи в цяла Европа) у нас е 2.2.
Тоест, едно домакинство притежава средно повече от два имота. На Балканите ситуацията с този показател е сходна, но в развита Европа е точно обратното – хората нямат толкова много собственост.
Почти във всеки блок в града има необитаеми жилища, пише “Марица”. В един конкретно – от осем апартамента два са празни, а третият се обитава половин година. Останалото време съседите прекарват в селската си къща.
В домовете с вечно тъмни стъкла преди живееха две семейства. Едното замина за чужбина и се установи там за постоянно, а другото инвестира в къща в полите на Родопите и се изнесе на чист въздух. В модерните и нови жилищни кооперации ситуацията е още по-драстична, защото там масово хората с пари наливат в апартаменти с инвестиционна цел.
Така че от осем жилища празни стоят половината в очакване на изгодна сделка.
Празните апартаменти бяха голям проблем за етажната собственост – и за събирането на режийни за входа, и за предприемането на големи ремонти или саниране. От началото на 2024 г., с влизането в сила на поправките в ЗУЕС, на хартия ръцете на домоуправителите и съседите са развързани, но главоболията продължават.
От 1 януари собствениците на празни апартаменти са длъжни по закон да плащат всички такси за входа в размер като за един обитател.
Има три варианта за поделяне на разходите между съседите – и етажната собственост избира един от тях на общо събрание. Таксите могат да се разпределят на човек, на апартамент или спрямо процента идеални части собственост, припомня тя.
Мизерия, мръсотия и тъмнина: Бруталната истина за призрачни блокове у нас
И каквото и решение да се вземе, собственикът на пустия апартамент е длъжен да плаща. В противен случай се влиза в полето на чл. 410 от ГПК, вади се изпълнителен лист и се стига до принудително събиране на дължимото.
До крайната мярка обаче се стига много рядко, но обичайната ситуация е безкрайно ходене по мъките с пазарлъци и издирване на собствениците на празните жилища.
С промените в закона заинтересованите собственици на апартаменти вече могат да се включват в събранията на етажната собственост онлайн – независимо къде се намират, но малцина се възползват от тази възможност.
Странна имотна ситуация
Ситуацията с огромния брой празни апартаменти в България действително е странна и антипод на пазарната логика.
"Очевидно е, че не сме толкова богати, за да купуваме имоти на килограм. Причината за тази статистика е съвсем друга и прозаична", категоричен е финансовият анализатор Светозар Гледачев.
"Българинът от едно време си знае – има ли скътани пари, купува апартамент или хуква в банката "да му ги пазят".
И когато прецени, че е настъпил идеалният момент, вади ги от банката и пак се озовава в ролята на купувач на имотния пазар. Няма спор, това са двете най-разпространени инвестиции на средностатистическия българин.
И двете сякаш си вървят по инерция и без много мислене, тъй като не се славим с голяма финансова грамотност", отбелязва Гледачев.
Факт 1: Въпреки че доходността от депозити не е никак висока, трупането на пари в банка продължава с бесни темпове. Депозитите на домакинствата отчитат ръст за 27-и пореден месец, сочат данни на БНБ.
През юли увеличението е от 558 млн. лв. спрямо 340 млн. лв. месец по-рано и 264 млн. лв. за сравнимия период година по-рано. Към 31 август населението държи спестявания на стойност 87.4 млрд. лв.
Факт 2: Строителите строят, защото има търсене, и смятат, че то ще се запази и занапред. По същата причина растат и цените на имотите.
Брокерите и експертите по недвижими имоти често се заиграват с хипотезата какво би се случило, ако дори част от празните апартаменти излязат на пазара. По учебник – цените би трябвало да паднат, защото ще се задоволи (дори и частично) търсенето. Но у нас не всичко става по учебник, както е добре известно.
Точни сметки
По данни от преброяването на населението и жилищния фонд през 2021 г. в страната са преброени 4 261 454 жилища, или с 374 305 повече спрямо 2011 г., когато е било последното преброяване.
За десет години е регистрирано увеличение на жилищния фонд както в градовете (13.3%), така и в селата (2.5%), посочват от НСИ. Най-голям брой жилища очаквано са преброени в област София (столица) – 755 889, или 17.7% от жилищния фонд в страната е там.
Обитаваните жилища у нас са 2 603 713, или 61.1% от жилищния фонд в страната. Преобладаващата част от тях са в градовете – 74.4%. Необитавани са 1 657 741 жилища, или 38.9% от жилищния фонд в страната.
В регионален аспект най-висок е делът на необитаваните жилища в областите Видин (55.4%), Бургас (53.7%) и Перник (53.6%), а най-нисък – в областите София (столица) (30.3%) и Пловдив (31.1%).
