Археолози са открили глинени съдове, вградени в стените на средновековна църква на 8 века в подножието на крепостта „Ряховец“ край Горна Оряховица, пише borbabg.com.
Древните строители са зазиждали керамиката в градежа за по-добра акустика. Това разказва ръководителят на разкопките Илиян Петракиев от РИМ – Велико Търново.
Преди дни е приключил първият етап от тазгодишното проучване на крепостта „Ряховец“ край Горна Оряховица. Разкопките останали без държавно финансиране и са проведени единствено със средства в размер на 15 000 лева, отпуснати от Община Горна Оряховица.
Въпреки оскъдните средства археологическите проучвания на емблематичната горнооряховска крепост продължават без прекъсване вече десета година. През този период екип от специалисти с ръководител Илиян Петракиев от РИМ – Велико Търново, зам.-ръководител Мая Иванова от ИМ – Горна Оряховица, и научен консултант проф. д-р Хитко Вачев от РИМ – Велико Търново, разкриват структури и материали от III–II хил. пр. н. е. до ХIII век.
Заради липса на финансиране не са правени по-мащабни разкопки
През последния сезон обаче археолозите са проучвали единствено средновековната църква, която бе открита миналата година.
Поради липса на финансиране не са правени по-мащабни разкопки, не е проведена и традиционната археологическа школа с участието на ученици и студенти.
„Целта ни беше да разкрием западната част на църквата, която датира от XIII век, и да я подготвим за кандидатстване за средства за консервация и реставрация. Има опасност, ако я оставим така, след известно време да се разруши. Миналата година разкрихме източната част, покрихме я, а сега искаме да съхраним по този начин и западната“, споделя Илиян Петракиев.
Археологът допълва, че са се оправдали стратиграфските наблюдения на изследователите, че има два строителни периода.
„Новото е, че стигнахме подовото ниво на втория строителен период, когато към църквата е бил долепен притвор.
Разкрит бе и плочник
Интересен факт е, че древната църква от XIII век, която е извън крепостните стени, е с много солидни стени, които са с ширина между 80 и 90 сантиметра. Оказа се, че са обилно залети с хубав бял хоросан. Разкрит бе плочник. Не сме навлизали в дълбочина, за да проучваме гробове, отново поради липса на финансиране и заради това, че сме с ограничен екип“, посочи Илиян Петракиев.
Заради това проучвателите са се постарали да разкрият само архитектурата и да я съхранят.
„Използвахме разтвор от специален препарат, който консолидира и хидрофугизира мазилката. Попаднахме и на стенописи инсито (б.а. на място) в един от ъглите на църквата. Важно беше и те да бъдат запечатани“, казва Петракиев.
Археолозите са успели много точно да датират загиването на църквата, което е синхронно с крепостта и се е случило в средата на XIII век.
„За това свидетелства подравнителен пласт, който е от този период. На по-късен етап обаче, когато вероятно църквата вече не е съществувала, са били изградени жилища. Те излизат извън периметъра на проучването и хванахме само част от тях. Имаме догадки, че животът тук е продължил малко по-късно, отколкото на крепостта „Ряховец“, коментира ръководителят на разкопките.
Илиян Петракиев разказва, че са намерени вече няколко керамични предмета, които са част от глинени съдове. Откритите фрагменти са от гърлото на съдовете и са намазани с хоросан, което означава, че са били част от градежа на храма и са служели за усилване на звуковия резонанс.
Проучвателите са попаднали и на монети, които потвърждават датировката на периода на активното използване на църквата.
„Надявам се, ако имаме финансиране от държавата, да слезем в дълбочина, да стигнем до гробовете и да изясним всички детайли“, коментира Илиян Петракиев.