Третият храм на първите заселници на Аполония беше разкрит изцяло от археолозите на остров Кирик. Засега все още е загадка на кое божество е бил посветен.
Учените за първи път имат доказателства, че аполонийците освен че са добивали мед са обработвали и метали.
Прояден от багерите, отчупили камъни, за да построят провлака, разоран от десетки постройки и в миналото, и в съвремието, Кирик все пак успява да запази немалка част от историята на първите.
Мария Чернева: Това за мен е голяма привилегия. Вървя по улицата, по която са вървели и първите аполонийци. Тя е била по-дълга, но сами са я разрушили, за да могат да си построят храм.
Третият храм на Кирик.
"С малкото останки на този остров, на който има унищожения, се очерта пронаусът на храма и постепенно се откри и последната стена, която много малко е запазена.
Знаем категорично, че тук се намира свещената територия, теменосът на Аполон лечител, но наистина третият храм ни изненада толкова близо", заяви доц. д-р Кръстина Панайотова, ръководител на археологическите разкопки.
Храмовете – малки или големи, на едно или друго божество, следват строги архитектурни планове. И макар и накъсан слоят камъни в основата ясно издава характерния план.
"Плановата схема е с типичните за храмовата постройка през това време. Камъните са преизползвани – затова липсват, и тук само отделни останки ни дават възможност да наредим пъзела", допълни доц. д-р Кръстина Панайотова.
Към пъзела на храма археолозите нареждат и мъничките парченца керамика, на съдове принесени в дар на почитаното божество.
"Имаме светилище, в светилището са носени дарове и имаме голямо натрупване на материал от самото начало на съществуването на Аполония. В България няма аналог на толкова богати пластове, които да датират от самото начало на заселването на гърците в Черно море", добави доц. д-р Маргарит Дамянов, археолог, НАИМ.
Фрагментите керамика маркират края на 7-ми век преди Христа и целия 6-и век. Макар и малко стигат на учените да разпознаят части например от луксозни червенофигурни чаши от 6-и век, водоплаващите птици са от чаши точно датирани и определени с археометрично изследване на състава на керамиката.
"Въз основа на съществуващите бази данни от по-ранни изследвания може да се определи, че тези чаши основно са правени в Теос, това се казва керамика в стил Фики лура. Тя е много типична за Милет, метрополията на Аполония в средата на 6-и век", коментира доц. д-р Маргарит Дамянов.
Но най-интересен за учените е калъпът за изливане на пръстен.
Камъкът, от който е направен, е местен, намерен е в пласт от 6-и век преди Христа.
Много е важен, защото на острова има ужасно много следи от древна металургия. Островът е буквално заринат, имаме тонове шлака, от които сме събрали.
Имаме подове на къщи, които като изолация вместо дребни камъни, както се прави, обикновено са слагани големи парчета от шлака, но това е първата находка, която демонстрира освен добиването на метал и производството на изработката на реална метални предмети тук", поясни доц. д-р Маргарит Дамянов.
Но като че ли най-много археолозите се радват на парчето от керамичен фриз, красял вероятно най-ранния храм тук, предшестваш каменните, 500 години преди Христа.
"Вече знаем, че той се е състоял от повтарящи се плочи, на една и съща сцена, те са работени на калъп. Този е четвърти такъв, който имаме. Първият такъв фрагмент, който е много известен и вече се дискутира 100 години в научната литература е в Лувъра", заяви доц. д-р Маргарит Дамянов.
Антично откритие
Има керамични фризове с изображения, които са били декорация на храмове. Само че те са с различни сцени. Керамичен фриз с батални сцени, каквито имаме тук, няма за момента никъде в античния гръцки свят от този период.
Но най-трудният въпрос за учените е – на кои божества са били посветени храмовете. Само храмът на Аполон лечителя е сигурно определен от недвусмислен надпис върху ритуална купа.
"Даже в момента тази купа не е в Созопол, тя заминава за Америка да участва в голямата изложба в музея Пол Гети", каза още доц. д-р Кръстина Панайотова.
Когато преселниците от Йония, от Мала Азия от района на Милет, йонийски гърци са дошли в този район те са се заселили едновременно и на остров Свети Кирик и на полуостров Скамни, Старият Созопол.
И към края на 6-и век вече се е оформило в населението идеята, че на това място е най-подходящо да направят свещената територия на главното божество на Аполон лечител и започват т. нар. монументализация на храмовото култово строителство.
Възможно е единият храм да е бил на Афродита.
Сред керамичните парченца разпознават изображение на гълъби, което подсказва възможния култ. А и Афродита е един от закрилниците на мореплаването. При всички случаи дълго време островът се приема за свещена територия и векове по-късно тук се издига първата раннохристиянска базилика на Созополис.