По Софийските пазари от вчера и днес, където между грънци и зеленчуци се раждат стотици истории. По сергиите на миналото ни пренася днешният брой на поредицата "Задочна България" на bTV.
На прага между ориента и Европа, между грънци, зеленчуци и животни, още преди паветата да бъдат наредени, пазарите показват най-шарената страна от живота на София.
"Пазарът, освен че дава възможност да се продават някакви стоки, дава възможност да се обменят различни начини на живот, различни социални групи да се срещнат", коментира д-р Георги Проданов, сценарист и политолог.
Срещаме се с него на изложбата "Изчезващият пазар като културен феномен". В столичната галерия "Сердика" се връщаме в края на 19-и век, когато софийски пазари никнат като гъби.
30 години след Освобождението, тържищата на София – вече столични пазари – започват малко по малко да се организират.
През 1909 година най-големият поток от продавачи – този около Джамията "Баня баши", е преместен на т.нар. "Женски пазар". Занаятчии, селяни, законни и незаконни сделки, знайни и незнайни люде изпълват сергиите.
Въпреки че е известен днес, "Женският пазар" не е единственият исторически пазар на София. До средата на 20. век, животът на столицата е немислим без своите отделни тържища.
Зад Съдебната палата в парка се е намирал т.нар. "Говежди пазар".
Само от говеждите си пазари Столичната община е реализиралаприход от 1,5 млн. лева годишно.
Не липсват и покрити тържища като Халите и "Солни пазар". До бомбардировките от 1943 съществува и фамозната ул. “Търговска”.
"По сергиите ставаха кански пазарлъци. Хората крещяха, ръкомахаха, ругаеха и най-накрая си пляскаха ръцете.
Пазарлъкът приключваше със сделка, пък макар и за нещо съвсем дребно", посочва Драган Тенев в "Тристахилядна София и аз между двете войни".
С идването на Социализма организацията на пазарите се затяга. Появява се новият герой – ЦУМ или Централен универсален магазини – дядото на днешните молове.
Въпреки това, класическите пазари на открито продължават да събират гражданите.
От 1989 година до ден днешен пазарите се адаптират към нови правила в отчитането и легализирането на своята дейност. Оцеляват и в битката с големите магазини и вноса от чужбина.
Александър Петров е родом е от пловдивското село Ягодово. Продава на сергията си на "Женския пазар" от 34 години.
Казва, че на пазара, човек може да срещне всичко – "Има и хубави неща, и лоши неща. И умни хора, и глупави".
Въпреки че днес намираме всичко нужно от интернет магазини и хипермаркети, пазарът продължава да живее.
Освен пресен продукт, там срещаш звуци, аромати, неочаквани купувачи, емоционални продавачи, случки. И именно връзката между хората е това, което сергиите на миналото продължават да предлагат и днес.