Определянето на най-лошата година в човешката история е трудна задача и има различни кандидати, които се борят за титлата. Въпреки че често се споменават съвременни събития, историята дава още по-страшни примери.
През 1918 г. испанският грип заразява една трета от населението на света, което води до 50-100 милиона смъртни случая. Още по-рано, през 1347-1351 г., Черната смърт опустошава Европа, убивайки 30-50% от нейното население. Много историци и учени обаче твърдят, че 536 г. сл. н. е. надминава всички останали като най-катастрофалната година в човешката история, пише Greek Reporter.
Поредица от мощни вулканични изригвания, вероятно в Исландия, изпуснали пепел и отломки в атмосферата, потапяйки Северното полукълбо в мрак за 18 месеца. Този период, известен като Захлаждането от 535-536 г., причинява рязък спад на глобалните температури с 1,5-2,5°C, което води до провал на реколтата и широко разпространен глад в Европа, Близкия изток и Азия.
Тези събития направили населението уязвимо към болести, кулминирайки с появата на бубонната чума – известна като чумата на Юстиниан – през 541 г. сл. Хр. Това огнище опустоши Източната Римска империя, унищожавайки между една трета и половината от нейното население и ускорявайки нейния упадък.
Историкът Майкъл МакКормик от Харвардския университет описва 536 г. като „началото на един от най-лошите периоди на съществуване“. Византийският историк Прокопий описва ужасните условия, като пише, че „слънцето излъчваше своята светлина без яркост, като луната, цяла година“. Дори лятото не донесе облекчение: в Китай падна сняг, а в Ирландия от 536 до 539 г. беше регистриран масов глад.
По-нататъшни изследвания, ръководени от Майкъл Сигъл от университета в Берн, идентифицираха вулканичната активност като периодичен фактор, причиняващ екстремни студове. Екипът на Сийгъл откри доказателства за три катастрофални изригвания за кратък период от време – едно през 535 или 536 г., второ през 540 г. и трето през 547 г. – всяко от които влошава и без това ужасните условия. Тези екологични бедствия хвърлили Европа в икономическа стагнация, която продължила до 640 г. сл. Хр.
Събитията от 536 г. и техните последствия показват крехкостта на човешките общества пред лицето на природни бедствия. Те също така служат като напомняне за взаимосвързаността на екологичните, социалните и икономическите системи, което прави изучаването на историята важно за разбирането и смекчаването на бъдещите предизвикателства.
