Откриването на пеницилина през миналия век доведе до рязко увеличаване на продължителността на човешкия живот.
Благодарение на първия антибиотик хората могат да живеят с 30 години по-дълго, отколкото преди да бъде въведен. Сега човечеството рискува отново да загуби тази битка. Все повече и повече бактерии стават резистентни към антибиотици и има много малко нови лекарства, пише германският Bild, цитиран от "Труд".
Президентът на "Обществото на Пол Ерлих за инфекциозна терапия" Матиас Плотц заяви, че ефективността на антибиотиците е застрашена:
„Ние сме на ръба да загубим постиженията на съвременната медицина и да се върнем към ерата преди откриването на пеницилина. ”
Микробиологът професор Ивон Маст, която работи в Института Лайбниц DSMZ (Германска колекция от микроорганизми и клетъчни култури), потвърждава:
„Антибиотиците бяха най-голямото постижение на медицината. Появата на все по-резистентни бактерии и недостигът на нови антибиотици е сериозна заплаха.“
Скорошно проучване установи, че до 2050 г. инфекциите, причинени от устойчиви на антибиотици микроорганизми, могат да убият повече от 39 милиона души по света. Вече само в Европейския съюз 35 000 души умират всяка година от инфекции, причинени от резистентни патогени.
Предписват се твърде често
Професорът по интензивно лечение Франк М. Брункхорст (Университетска болница в Йена) идентифицира основните причини за тези промени: „Първо, антибиотиците все още се предписват твърде често в извънболничната практика.
Второ, със завръщането на международните пътувания след коронавирусната пандемия получаваме множество резистентни бактерии.
Особено високи нива на резистентност се наблюдават в страни като Гърция, Португалия, Турция, както и Индия и други азиатски страни. Хората трябва да бъдат предупредени: ако някой донесе такава бактерия от почивка и зарази с нея например болния си дядо, това може да стане фатално за него.
В много случаи не се налага прием на антибиотици, подчертават специалистите. Например, при почти всички инфекции на дихателните пътища. Те обикновено се причиняват от вируси, срещу които антибиотиците са неефективни.
Децата с настинки са особено склонни да прекаляват с лекарствата. Антибиотиците също се предписват твърде лесно при инфекции на пикочните пътища като цистит, въпреки че в повечето случаи това не е необходимо.
Недостигът на нови антибиотици влошава кризата. От 2017 г. досега са одобрени само 12 нови антибиотика. В Германия има няколко групи, които се занимават с изследване и разработване на антибиотици, например в лабораториите на Института Лайбниц в Брауншвайг.
Екипът на Ивон Маст работи за намирането на нови производители на антибиотици.
Клиничните изпитвания са много скъпи
Проф. Маст отбелязва, че пътят от откриването на ново вещество до приложението му е дълъг и скъп. „Особено клиничните изпитвания са скъпи. Само едно от около 5000 вещества достига търговска употреба, като разработката му отнема от 8 до 15 години и струва между 100 милиона и 2 милиарда евро.
Поради неблагоприятните съотношения между разходите и ползите индустрията постепенно се оттегля от разработването и изследването на антибиотици. Възвращаемостта на инвестициите в антибиотици е значително по-ниска, отколкото в други лекарства“, казва той.
„Спешно се нуждаем от повече финансиране в тази област, като повече грантове и по-бързи решения. Технологиите вече са налице. Но средствата са твърде малко. Както в много други области, може да бъдем изпреварени от страни като Китай, които инвестират много повече в тази област.“
Професор Брункхорст казва: „Огромно предизвикателство за политиците е да върнат производството на антибиотици в Германия и Европа. Днес ние не произвеждаме нито едно лекарство, всичко идва от Индия или Китай. Ние сме напълно зависими от него."
