Камала Харис и Доналд Тръмп са с почти изравнени шансове за президентския пост в САЩ, пише Deutsche Welle. Какво би означавал изборът на единия или другия за бъдещето на Украйна и за отношенията на САЩ с Русия?
Резултатът от президентските избори в САЩ ще определи не само бъдещето на страната – той ще има и екзистенциално значение за Украйна.
Америка е най-големият поддръжник на Украйна в опита ѝ да се защити от руската инвазия.
Под ръководството на президента Джо Байдън САЩ досега са оказали помощ на Украйна с пари, оръжия и разузнавателна информация на стойност близо 175 милиарда долара.
Който и да бъде избран за президент на пети ноември, той ще държи съдбата на Украйна в ръцете си. Оттам нататък има три възможности: САЩ да намалят помощта си за Украйна, да я запазят на същото ниво или да я увеличат, казва Михаела Матес, професор по политически науки в Калифорнийския университет в Бъркли.
Камала Харис, Русия и войната в Украйна
Кандидатката за президент на Демократическата партия, сегашната вицепрезидентка Камала Харис, ясно изрази подкрепата си за Украйна.
“Харис обеща да остане с Украйна толкова дълго, колкото е необходимо”, казва за ДВ политологът Шон Донахю. Според него Харис също така би била “по-склонна да позволи използването на американски оръжия с далечен обсег срещу цели на територията на Русия”.
И Матес смята, че Харис най-малкото ще продължи по същия начин да подкрепя Украйна и ще запази санкциите спрямо Русия. Тя дори може да заеме по-твърда позиция и да стане по-настъпателна, за да си създаде репутацията на силен лидер.
Освен това за сегашната вицепрезидентка са важни европейската сигурност и глобалната стабилност. “Харис вижда Русия като опасна страна, която е нарушила международното право и е извършила нещо неморално, заради което не може да ѝ се има доверие”, подчертава Матес.
Доналд Тръмп, Русия и войната в Украйна
Кандидатът за президент на Републиканската партия Доналд Тръмп има друг подход към Украйна. Той има сложни отношения с Украйна, включително опита му да окаже натиск върху президента Володимир Зеленски да започне разследване срещу Байдън, което доведе до първия му импийчмънт.
А изтъквайки отношенията си с руския президент Владимир Путин, Тръмп твърди, че войната нямаше да се случи, ако той би бил президент.
Сега бившият президент обещава да прекрати войната “в рамките на 24 часа”, ако отново влезе в Белия дом. Той обаче не казва как точно смята да постигне това, а мнозина предполагат, че всяко мирно споразумение би било в полза на Русия.
Тръмп би могъл да принуди Украйна да приеме някакъв вид замразяване на конфликта приблизително на сегашната фронтова линия, което ще бъде за сметка на нейната територия, казва Донахю.
Не е ясно дали Путин би приел такива условия в дългосрочен план, но те биха дали на армията му време да се превъоръжи.
Кандидатът на Републиканската партия също така даде ясно да се разбере, че Европа трябва да осигури по-голям дял от подкрепата за Украйна, казва Доминик Толксдорф от Германския съвет за международни отношения.
Ако САЩ намалят помощта си за Украйна или я прекратят, европейските правителства ще се затруднят, ако трябва сами да я осигуряват. Това би дало на Кремъл повече свобода на действие да наложи волята си в Украйна, посочва Толксдорф.
Украйна и членството в НАТО
Друг сложен въпрос е желанието на Украйна да се присъедини към НАТО.
В някакъв момент Харис вероятно ще подкрепи членството на Украйна в НАТО, казва Донахю. Един от вариантите, които се обсъждат, е модел на членство, при който Украйна няма да възстанови границите си от 1991-а година. В този случай НАТО ще защитава само територията, която в момента се контролира от Украйна. Така беше и в случая със Западна Германия преди Обединението.
От друга страна, Тръмп е яростен критик на НАТО, като дори предлага Алиансът да не защитава онези негови членове, които не отделят достатъчно средства за отбрана.
Въпреки това Тръмп би могъл да сближи Украйна с НАТО като част от споразумение, с което да се сложи край на войната, казва Кърт Волкър, бивш постоянен представител на САЩ в НАТО. Присъствието на Украйна в НАТО би било част от “постоянния мир и постоянното възпиране”, допуска той.
Много ще зависи от следващия Конгрес
Важно е не само кой ще е новият американски президент, но и какво ще бъде съотношението на силите в новия Конгрес, който в крайна сметка одобрява законопроектите за разходите.
От 100-те места в Сената 34 ще бъдат избрани наново, както и всичките 435 места в Камарата на представителите. Контролът на демократите върху Камарата на представителите ще бъде от решаващо значение за Харис, за да продължи да осигурява оръжия и помощи за Украйна.
В същото време много републиканци смятат, че Китай, Иран и Северна Корея са косвено замесени във войната срещу Украйна, казва Доминик Толксдорф. За тях едно украинско поражение би било стратегически успех за тези вражески страни и би отслабило позициите на САЩ в света, казва той.
Американците са скептично настроени към Русия
Друго опасение е, че американската общественост ще се умори от войната.
Процентът на американците, които смятат, че нахлуването на Русия в Украйна е заплаха за интересите на САЩ, е намалял значително от 2022-а година насам, сочи проучване, проведено в началото на юли от изследователския център “Пю рисърч”.
От него става ясно, че 69 процента от американците одобряват икономическите санкции срещу Русия, докато 54 на сто се обявяват за това САЩ да продължат да изпращат военно оборудване на Украйна. Като цяло американците са разделени поравно по въпроса дали страната изобщо е длъжна да помага на Украйна.
Русия несъмнено се надява на победа на Тръмп – не само защото той може да помогне на Путин да спечели позиции в Украйна, но и защото като президент може да доведе до по-нататъшно разделение на САЩ и да дестабилизира американската демокрация, казва Толксдорф.
“Надеждата в Кремъл е, че САЩ при Тръмп ще се занимават предимно със себе си и няма да могат да бъдат активен играч в международната политика”, заключава той.