През ноември 2024 г. някак незабелязано покрай парламентарните вълнения за избор на председател на 51-то Народно събрание (НС), преговорите за редовно правителство и заплахите за нови предсрочни избори, в сила влязоха промени в от Наредба № I-45 за регистрацията на автомобилите от 2000 г. във връзка с възстановяването на номерата на превозни средства, които са били служебно дерегистрирани заради изтичане на застраховката „Гражданска отговорност“.
До момента и в продължение на години безпроблемно бе работило т. нар. „обратно автоматично регистриране“ в системата на КАТ на дерегистрирано по горния ред превозно средство, когато за него бъде сключена новата „Гражданска отговорност“ (ГО), уточнява адв. д-р Петър Славов*, цитиран от „Труд“.
„Умна“ глава!
В един момент на някоя „умна“ (а може би финансово-предприемчива – б.а.) глава в ръководството на МВР й хрумва да променят издаваната от министъра на вътрешните работи Наредба № I-45, като в чл. 15 в нея запишат, че ако от момента на служебната дерегистрация до момента на сключване на нова застраховка ГО са изминали повече от 12 месеца, то тогава се изисква представяне и на Протокол от техническа служба, която разполага с лаборатория за изпитване на превозни средства, акредитирана от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”.
Или простичко казано – изисква се представяне на така наречения „технотест“ като документ от ново изпитване ще е изискуем за всеки случай на изминали повече от 12 месеца от дерегистрация заради изтекла „Гражданска отговорност“, дори да става дума за едно и също пътно превозно средство (ППС).
При внимателен прочит на горните промени се оказва, чезасегнати са хиляди, ако не и десетки хиляди собственици и ползватели на превозни средства – в това число МПС със сезонно ползване, ремаркета, каравани, кемпери, мотоциклети, ретро-автомобили – въобще всяко превозно средство, което не се използва постоянно и за определен период от годината поради неизползването му не изисква и за него да се поддържа активна застраховка „Гражданска отговорност“.
Ето няколко прости примера:
Притежавате мотоциклет, който последно сте управлявали по републиканската пътна мрежа средата на миналия месец юни, когато и му е изтекла застраховката „Гражданска отговорност“. В края на юни тази – 2025 година решавате отново да го покарате и – изненада, независимо от новата „Гражданска отговорност“, мотоциклетът остава дерегистриран в системата на КАТ и за да си възстановите регистрацията следва първо да отидете и платите „технотест“, след което с пълен набор документи да се явите в КАТ и да подадете съответното заявление.
Същото ще Ви се случи, ако притежавате ремарке или каравана, които традиционно използвате сезонно и ако са изминали 12 м. от изтичане на застраховката „Гражданско отговорност‘;
Особено потърпевши са собствениците на колекционерски или ретро автомобили, които се пускат в движение само за определени събития през годините – изложения, ралита и други и ако между две такива събития са изминали повече от 12 месеца.
Гореописаните промени в Наредба № I-45 и изискването за „технотест“ при изминали 12 и повече месеца от дерегистрацията заради изтекла застраховка „Гражданска отговорност“ по никакъв начин не ви освобождават от задължението да преминете (и заплатите) и годишен технически преглед (ГТП) по реда на Наредба Н-32.
В последната, между другото, и като част от ГТП и до момента се мъдри изискването за т.нар. „екостикер“, който бе отменен на първа инстанция от Върховния административен съд и в момента се чака окончателното решение по делото.
Безсмислие и лобизъм
Безсмислието и откровения лобизъм в полза на определени частни интереси личи както при въпросния „екостикер“, така и при промените в Наредба № I-45 и изискването за „технотест“. И ако при „екостикера“ ежегодно ни задължиха абсолютно неоснователно да заплащаме едни допълнителни 20-25 лв. при ГТП, то за „технотест“ при най-оптимистични прогнози ще е нужна сумата от 350-400 лв. След което още 100 лв. за ГГП и „екостикер“.
Добрата новина в случая е, че скандалните промени в Наредба № I-45 вече са обжалвани пред Върховния административен съд и се очаква насрочване на заседание по делото. Промените са очевидно незаконосъобразни, тъй като противоречат, както на Закона за движение по пътищата – виж чл. 143, ал. 10 ЗДвП, в който през 2015г. в 43-то НС записахме специално за случаите на дерегистрация поради липса на ГО, че:
„Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд.“
Противоречат и на Кодекса за застраховането, тъй като с наредба е недопустимо да се въвеждат допълнителни изисквания, различни или липсващи сред разписаните в закон или кодекс.
Не на последно място промените в наредбата противоречат и на общностното право – напр. и Регламент (ЕС) № 168/2013, тъй като веднъж одобрено за движение на територията на Европейския съюз (ЕС) превозно средство е недопустимо повторно да бъде подлагано на проверка за съвместимостта му, стига по него да не са извършвани технологични или други интервенции – каквито в случая на дерегистрация „по документи“, очевидно няма!
В заключение, обичайно в подобни абсурдни ситуации се питаме „защо“ и кой ще понесе отговорност за това скъпоструващо недомислие. И тъй като в мотивите към проекта за измененията на наредбата липсва обосновка, защо се правят именно тези промени и се въвежда абсолютно ненужно и дори в противоречие със здравия разум изискването за „технотест“ при изтекла „Гражданска отговорност“ на дадено превозно средство, това са едни добри въпроси към министъра и екипа му в МВР, отговорен за приемането на тези изменения през 2023 г.
А на другия въпрос – кой ще обезщети за извънредните разходи потърпевшите граждани и бизнеси и ще им възстанови скъсаните нерви, ако Върховният административен съд отмени тези скандални разпоредби, мисля на всички отговорът ни е ясен. Никой. Същият отговор е и на въпросът кой, или всички ние като данъкоплатци, ще дължим разноските по това дело!
*Авторът е адвокат, доктор по Конституционно право и народен представители в 43-ото Народно събрание (2014-2017 г.) Автор е и на жалбите до ВАС срещу „екостикера“ и измененията в Наредба № I-45 във връзка с въведения задължителен „технотест“.