Художничката Лили Сотирова е познато име в артистичните среди. Родена е в София. Майка й е известната наша поп певица Диана Дафова, възпитаничка на Музикалното училище “Любомир Пипков” и на Държавната музикална академия. Дядото и бабата на Лили по майчина линия също са музиканти – Лиляна Дафова е народна певица, а Анастас Дафов – диригент на народни хорове и педагог. Бащата на Лили е известният волейболист Петромил Сотиров.
От родителите си Лили наследява ефектната физика – тя е висока, стройна, с буйна коса като майка си, Диана. По майчина линия иде и талантът й. Лили рисува от малка, завършва Националното училище за изящни изкуства “Илия Петров”. Бакалавърска степен по моден дизайн защитава в специализирания Арт институт в Далас и в Нов български университет. Успоредно учи и в университетската програма “Съвременна философия”. Миналата година успешно защити магистратура по арт терапия в Националната художествена академия.
– Лили, имате 17 самостоятелни изложби. Какво ви предстои в момента?
– Да, самостоятелните ми изложби са 17, доста по-малко са участията ми в общи експозиции. Получих покана да се включа в предстоящата изложба, посветена на Деня на будителите, 1 ноември.
Този празник е близък до сърцето ми, винаги съм се опитвала да будя у хората естетически и благородни чувства
Логото на изложбата е провокативно – “Изкуството като оръжие”.
– Личи, че сте развълнувана?
– Да, защото в експозицията ще присъстват творби на изявени и уважавани творци. Става дума за проф. Петер Цанев – доктор на изкуствознанието, проф. Станислав Памукчиев, Стефан Петрунов, Йордан Панков, както и за самия организатор – Добромир Иван.
– А спомняте ли си първата ви самостоятелна изложба?
– Такова нещо не се забравя. Осъществих я през 2010 г. в галерията на Столичната библиотека. Представих 11 картини под заглавието “Образи и усещания”. 11 е числото на рождената ми дата. Тръгна ми добре. През следващите няколко години последваха изложбите “В търсене на непознатото” в галерия “Лик”, “Полет на мисълта” в галерия “България”, “Съвременният човек” в Културния център на Европейския съюз. Много радост ми донесоха изложбите в галерия “Нирвана”, озаглавени “Мигове в отпечатъци”, “Презареждане” и “Видимост”. Стараех се всяка една от тях да отразява различен период от творческото ми развитие. Рисувах много, показвах нови картини, различни похвати в изображенията. Динамичен период, който ме подготви да се справям с метаморфозите на времето.
– Вие сте късметлийка. Имахте шанса да учите в чужбина, в Страната на неограничените възможности – САЩ.
– В Далас, в специализирания Арт институт, изучавах моден дизайн. Бях сама, далече от близките ми хора.
Сблъсках се с друг вид култура, високи изисквания и голямо натоварване
Живеех на квартира, но повечето време от денонощието прекарвах в института, където залите бяха оборудвани с разнообразна техника. Ние, студентите, работехме и през нощта. Нямаше време за сън, задачите бяха много. Чувствах се удовлетворена, когато моите скици с дизайн за облекла и рисунки на идейни проекти бяха поставяни във витрината край входа на Института. Това бе оценка за отлична работа.
– Лили, всеки творец тръгва от “а” и “б”. С добро ли си спомняте за вашите учители?
– Мисля, че от всеки мой преподавател съм взела най-доброто. Мнозина от тях са изявени съвременни художници. Творци, от които продължавам да се уча. В гимназията получавах подкрепа от Катя Фотева, в Нов български университет – от Дора Момекова, Станимир Божилов и др. В Националната художествена академия научен ръководител ми беше проф. Петер Цанев – доктор на изкуствознанието.
Лили с майка си в двора на Националната художествена галерия
– Важна е и подкрепата на родителите.
– И двамата ме подкрепяха. Но повече разбиране, присъствие и споделяне в моя път ми е дарила майка ми. Нормално е, тя също се занимава с изкуство, усеща моите вълнения и стремежи.
Баба и дядо по майчина линия ми дадоха много обич, всеотдайност и топлота
Възхищавала съм се на техните професионални постижения като музиканти. Лиляна Дафова е великолепна народна певица, градила кариерата си в хора на Българското национално радио, във фолклорната група “Тракийска песен”, в Ансамбъла на Строителни войски и към Концертна дирекция. Баба притежава колекция от награди от международни фестивали, на които е представяла България.
Дядо ми, Анастас Дафов, беше хоров диригент и вокален педагог в културни домове в София и други населени места. Той е автор на книгата учебник “Народнопесенният изпълнителски стил и неговите вокално-педагогически проблеми”, създаден на базата на дългогодишния му опит. Преподаваше народно пеене в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Разговорите и преживяванията ми и с двамата ме изпълваха с обич и радост.
Пред галерия “Дебют“
– А по бащина линия?
– Дядо ми, Стоил Сотиров, е бивш президент на Международната федерация по спортна акробатика, а баба ми, Лилка Сотирова, е доцент по физиология. Тя също ме подкрепя, оценява изкуството, което създавам. Прозира дълбочината на посланията в картините ми. Баба Лилка е до мен, вдъхва ми кураж, когато имам изяви.
– Щастлива внучка сте вие! А над какво работите в момента?
– В момента работя върху нова концепция за самостоятелна изложба. Платната ще са нови, съвкупност от емоции в цвят.
– Къде могат да се видят ваши творби?
– На много места. В частни галерии в София, Пловдив и Велинград. Живописни платна, създадени от мен, са притежание на колекционери и любители в България, Франция, Нидерландия, Италия и САЩ.
– Лили, вие сте много красива. Има ли любим човек до вас?
– Предпочитам да не коментирам в детайли личния си живот, защото щастието обича тишината. Всяка жена, според мен, предпочита да има до себе си грижовен, отговорен, интелигентен и честен мъж. Не мога да се оплача от липса на мъжко внимание.
– Имате спортна фигура. Претенциозна ли сте към облеклото?
– Харесвам удобни облекла от качествени материи. Държа на доброто съчетаване на дрехите. За по-специални случаи предпочитам тоалети по мой дизайн, в които са вложени принтове от мои картини – като акцент на моделите. Мисля, че и към дрехите се отнасям с респект. Обичам около мен да е цветно и да има хармония. Пожелавам същото на всички хора.
Мария СТЕФАНОВА