Най-възможна е тройна коалиция! Това каза в интервю за "Телеграф” социологът Елена Дариева.
"Първата е между ГЕРБ, ПП-ДБ и БСП, която би имала 126 депутати. Другата възможност е коалиция между ГЕРБ, ПП-ДБ и ИТН със 124-ма депутати. При по-големите – четворни комбинации – разделителните линии нарастват, а оттам нарастват и трудностите.
Чисто математически голяма петорна коалиция ГЕРБ, ПП-ДБ, БСП, АПС и ИТН би имала дори квалифицирано мнозинство от 163 гласа, но математическата логика е различна от политическата.
В случай, че бъде създадено правителство, то ще е сложна конструкция от множество политически формации, което предполага и множество вътрешни противоречия, но пък и взаимен контрол", посочи тя.
Ето какво още каза социоложката пред "Телеграф":
– Г-жо Дариева, как бихте определили ситуацията в НС, след като вече 3-4 седмици не може да се намери изход?
– Българската парламентарна демокрация е подложена на изпитания. Предизвикателството да се избере шеф на НС не е ново, но понастоящем е по-тежко заради промените в конституцията.
Не само през последните 3-4 седмици, но и в последните години това, което наблюдаваме в политическия живот, изпълва понятието постдемокрация по смисъла на Колин Крауч – застинала, изпълняваща ритуали (без особено голямо значение), докато политическият елит се проваля в основната си задача да произвежда власт.
Постдемокрацията е противоречивото състояние, в което институциите продължават да съществуват, но все повече се превръщат в празна черупка, защото биват изпразнени от съдържание. Двигателят и динамиката на демократичния процес напускат институциите и се преместват другаде – в тесни кръгове на икономико-политически елит.
Последните дни в НС наблюдаваме едно безкрайно първо заседание. Поведението на депутатите е безидейно и безплодно, но и опасно. С действията си те дискредитират не само себе си и политическите формации, които представляват, но и институцията.
Първостепенна задача на депутатите е да формират и да излъчат управление на страната, да осигурят политическо представителство на гражданите и адекватно законодателство.
– Защо така зацикли изборът на шеф на НС?
– Депутатите в 51-то НС не вярват, че този парламент има потенциал да роди нещо. Това ги поставя в капана на предизборното говорене и поведение, и бламира възможността за формиране на мнозинство, доколкото изборът на председател е знак за позициониране на политическите формации в контекста на поредните предсрочни избори, които се задават.
– Кое от всички тези имена за шеф на НС – Силви Кирилов, Наталия Киселова или Атанас Атанасов, би могло да обедини около себе си най-голяма подкрепа?
– С номинацията на Атанас Атанасов наблюдаваме ново развитие на сагата по избора на председател на НС, което вероятно няма да произведе различен резултат. Т.е. имаме нещо ново, което няма да доведе до нищо различно.
Очаквам подкрепата за Атанасов да е съизмерима с тази за бившия регионален министър Андрей Цеков, който бе първата номинация на ПП-ДБ за поста. Неговата кандидатура бе оттеглена, защото не събираше нужната подкрепа.
За да бъде избран Атанасов, неговата номинация трябва да бъде подкрепена от ГЕРБ. Това обаче е обвързано с условието ПП-ДБ да приемат Бойко Борисов за премиер. Условие, което е неприемливо за тях.
Наблюдаваме своеобразен римейк на опита да се направи ос между Борисов и Атанасов, какъвто имаше и в края на по-миналото НС при провала на ротацията.
От предишните гласувания в зала знаем какъв е потенциалът на останалите две кандидатури – на Силви Кирилов и на Наталия Киселова. Понастоящем НС остава затворен в непродуктивния цикъл „балотаж – блокаж“.
По-важното е, че от избора кой от тримата ще бъде избран, зависи дали това НС ще има бъдеще или животът му ще бъде кратък. Ако Атанасов бъде избран, този парламент има шанс да просъществува по-дълго, доколкото подобен избор увеличава шанса за сформиране на мнозинство за редовно правителство.
– Правилно или не е обвързването на търсене на мнозинство за шеф на НС с такова за кабинет?
– На дневен ред е изборът на председател на парламента. Ако изборът мине, това ще е ясен знак, че може да се намери и мнозинство за правителство.
По традиция изборът (или отстраняването) на парламентарен председател е лакмус за наличието на правителствено мнозинство.
Управленско мнозинство от минимум 121 депутати може да се състави от поне три партии, включително ГЕРБ. За да има легитимност, в него трябва да участват и ПП-ДБ. Диалогът между тези две формации обаче „не върви“ заради общото им травматично минало. За да се отпуши процесът обаче, трябва поне да се стигне до разговор, а за това трябва политическа воля и от двете страни.
– А вие не виждате политическа воля за това?
– Не виждам, доколкото непрекъснато се поставят нови условия. Постоянната размяна на ултиматуми е игра с нулев резултат. ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ не стигат до разговор. Изборите бяха на 27 октомври. Вече сме декември, а все така няма среща между първите две политически сили.
– Тогава има ли печеливш ход в тази игра на надлъгване?
– По принцип има печеливш ход, но той преминава през компромиса. Изисква се специфична култура и политическа етика.
– Кой трябва да отстъпи – ГЕРБ да се съгласи да подпише декларацията на ПП-ДБ, или те да приемат Борисов за премиер?
– Културата на съвместния живот е култура на компромиса. В устойчивите общества както хората, така и политиците са научени, знаят и могат, но по-важното е, че искат да спазват нормите на тази култура на съвместния живот.
Целта на политическото действие е да структурира колективния ни живот, така че да можем да живеем заедно, дори без да се харесваме. Проблемът е, че у нас през последните 10 г. беше наложен като печеливш стилът на конфронтация. Характерно за този стил е липсата на диалог. Това наблюдаваме и в момента. В нашия контекст коалиционната култура тепърва трябва да се развива.
Цяла Европа се управлява от коалиции. Ако имаме усещането за „грешка“ заради минали неблагополучия във взаимоотношенията, то трябва да се опитаме да я овладеем като урок, вместо постоянно да „чоплим“ в проблемите и да припомняме чуждите „прегрешения“. Това е политически непродуктивно.
– През последните дни на дневен ред излизаха няколко възможни мнозинства и формули за властта. Каква би била най-възможната конфигурация?
– Възможни са различни мнозинства, но в голямата си част те не водят до управленска коалиция. Това е проблемът. Освен фрагментацията в НС наблюдаваме и изострена поляризация, съчетана с динамика в отношението към ключови политически играчи.
В бъдещото мнозинство не могат да участват „ДПС – Ново начало“, „Възраждане“ и МЕЧ.
Най-възможните коалиции са тройни. Първата е между ГЕРБ, ПП-ДБ и БСП, която би имала 126 депутати. Другата възможност е коалиция между ГЕРБ, ПП-ДБ и ИТН със 124-ма депутати. При по-големите – четворни комбинации – разделителните линии нарастват, а оттам нарастват и трудностите.
Чисто математически голяма петорна коалиция ГЕРБ, ПП-ДБ, БСП, АПС и ИТН би имала дори квалифицирано мнозинство от 163 гласа, но математическата логика е различна от политическата. В случай че бъде създадено правителство, то ще е сложна конструкция от множество политически формации, което предполага и множество вътрешни противоречия, но пък и взаимен контрол.
– Тогава какво пречи на ГЕРБ да подпише декларацията на ПП-ДБ и обратното – какво пречи на ПП-ДБ премиерът да е от ГЕРБ?
– Именно капсулацията. Фактът, че в момента наблюдаваме едно чисто предизборно поведение и говорене. Всички, които са в НС, неприкрито са се устремили към избори. В стремежа си да съхранят електоралната подкрепа, която имат, само допълнително втвърдяват тона. Това е причината да бъдат толкова неотстъпчиви.
– Това може ли да доведе до реално разцепление в ПП-ДБ и на едни следващи избори да се явят като отделни субекти?
– Напротив. Основна цел, в светлината на поредните предсрочни избори, е това единство да се съхрани. В случай че се стигне до разпад, това ще доведе до сериозна електорална щета. Нито отделните формации, нито политиците в тази коалиция биха допуснали подобен развой.
– Шанс за кабинет с първи, втори или трети мандат? Има ли въобще такъв шанс?
– Шансове винаги има. Шансът за сформиране на кабинет е най-висок с първия мандат. Без участието на ГЕРБ бъдещо управленско мнозинство не е възможно, а ГЕРБ вече заявиха, че не биха дали подкрепа за кабинет нито с втория, нито с третия мандат.
– Кой според вас ще бъде този балансьор в НС, за да се стигне до мнозинство?
– Два са субектите, които могат да претендират за тази функция. Основания за това допускане намирам в думите на Бойко Борисов и в предложението му за възможната управленска формула – 4-партийна коалиция, в която влизат ГЕРБ, ПП-ДБ, БСП и ИТН.
С това изказване лидерът на ГЕРБ посочи и кой би могъл да бъде евентуалният балансьор, който да служи като мост между ГЕРБ и ПП-ДБ, които трудно взаимодействат. Балансьорът трябва да се търси между БСП и ИТН.
– А какво се случва, когато самите балансьори – БСП и ИТН, са на различни позиции. Едните държат на Силви Кирилов, а другите на Наталия Киселова?
– Затова, когато говорим коя е по-възможната формула, с по-висок процент на вероятност е тройна коалиция. В следващите дни се надявам все пак да протекат разговори.
Дилемата е фокусирана именно върху тези субекти. От една страна, имаме номинацията на Киселова, а от друга страна – на Кирилов. Изборът отново се затваря между БСП и ИТН. От
ПП-ДБ се опитаха да излязат извън тази ос, задавайки нов сюжет с номинацията на Атанасов. Предстои да видим кой ще вземе превес. От склонността да се правят компромиси зависи кой би могъл да се превърне в балансьор.
– На кои от партиите електорално биха се отразили най-много едни нови избори?
– Свидетели сме на задълбочаваща се фрагментация на партийно-политическата система, в съчетание с капсулация. Капсулирането е ефект на самата фрагментация и на обстоятелството, че в нашата политика има прекалено много разломни линии.
Още един безплоден парламент и отиването на поредни нови избори ще означават почти всички партии в НС да претърпят щета на следващия вот, и то от нещо ново. Разочарованието и търсенето на политическа алтернатива повишава шансовете и на по-малките, и на по-радикалните формации.
С поведението си в НС политическите сили отблъскват избирателите и с това дават шанс както на тези, извън НС, така и на онези, които тепърва ще бъдат формирани.
– Т.е. на следващ вот ще видим нов герой.
– Доколкото достигнахме до своеобразен тупик, класическият изход от ситуацията е появата на нов играч. Може да бъде един по-голям или множество по-малки формации. Вторият вариант би довел до още по-висока фрагментация и до по-големи трудности да се сформира кабинет в бъдеще.
– Коя партия е загубила най-много от гласовете си заради честите избори от 2021 г. насам?
– В поредицата от избори ставаме свидетели на все по-голямо разпиляване на вота. Преди години имаше една водеща (голяма) партия, която увличаше центробежно по-малките политически субекти около себе си. Сега имаме множество средни или малки формации. Вече трудно една политическа сила може да вземе над 700 000 гласа на национален вот.
Партиите, които доминираха на сцената през последните десетилетия – ГЕРБ и БСП, всяка от тях загуби по около 600 000 гласа подкрепа. На парламентарния вот през март 2017 г. ГЕРБ взеха 1 150 000 гласа, а БСП имаха резултат от 955 000 гласа. На изборите преди около месец – на 27 октомври, ГЕРБ получиха близо 643 000 гласа, а БСП – едва 184 400 гласа.
Настоящият политически цикъл започна с юлските протести от 2020 г. срещу кабинета на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. В основата на тези протести бе желанието за промяна на модела на управление. Към онзи момент се очертаха два лагера – на партиите на статуквото и на партиите на промяната.
Този политически цикъл премина през 6 предсрочни избора за парламент, които предизвикваха все по-малък интерес сред избирателите. Гражданската енергия не бе фокусирана и се разпиля. Политически активните хора, онези, които гласуват, намаляха със 763 654 (в периода от 4 април 2021 до 27 октомври т.г.).
В този смисъл, най-много загуби „партията на гласоподавателите“. Избирателната активност спадна от 50.61% (3 334 283 гласували) през април 2021 г. до 38.94% (2 570 629) на последните избори, на 27 октомври.
– Как се връща тогава доверието в избирателите?
– Връщането минава през идеологизация на партиите. В стремежа си да привлекат всеки глас партиите и коалициите се деидеологизират. Пример за тази деидеологизация, която тече от няколко години, е популярният рефрен „Няма ляво – няма дясно“.
Честите избори не дават възможност на политическите формации да изработят и аргументират пред избирателите програмите си. Все по-често наблюдаваме конюнктурни и ад хок ходове и решения, обосновани само на допускането кое би привлякло повече избиратели или кое не би отблъснало избиратели.
Ако искат да върнат избирателите, политическите сили също трябва да се върнат към идеологиите си, да не се страхуват да подчертават разликите и спецификите си. Няма една партия за всички избиратели.
– Вече има предложения за промени в Изборния кодекс – връщането на изцяло машинното гласуване би ли решило проблема?
– Политическите проблеми не могат да бъдат разрешени с технически средства чисто инструментално. Те изискват политически решения и мерки. Нито проблемът с намаляващата активност, а още по-малко този с манипулирания вот, могат да бъдат разрешени чрез въвеждането на машинно гласуване.
Изборният кодекс предвижда избирателите да могат да избират – да гласуват с хартиена бюлетина или с машина. На последните избори, на 27 октомври, машинно гласуване имаше в 9354 секции в страната и в 157 – в чужбина.
Нека да припомним как се стигна до сегашния тип гласоподаване. 48-ият парламент (по време на краткия си живот от октомври 2022 до февруари 2023) върна хартиените бюлетини като алтернатива на машинното гласуване.
Това беше подкрепено от депутатите от ГЕРБ, ДПС и БСП, а против бяха народните представители от ПП, ИТН, ДБ, „Възраждане“ и шестима независими. В този контекст дилемата „хартия или машина“ има не само технически, но и политически измерения.
През 2021 г. ГЕРБ проведе кампания срещу машинния вот, докато новите (към онзи момент) политически субекти – т.нар. партии на протеста, формираха своята идентичност през неговата защита, изтъквайки улесненото гласуване зад граница.
Машинното гласуване има много предимства. При него попълването на протоколите е по-бързо, по-лесно и по-точно (стига машините да не са сведени единствено до функцията им на принтери), т.е. при него имаме по-малко сгрешени протоколи. Но основното предимство на машинния вот е, че невалидните бюлетини са близо 10 пъти по-малко. Но все пак начинът на гласуване е преди всичко технически въпрос.
Машинното гласуване не е способно самостоятелно да промени нито активността, нито резултатите, нито да ограничи манипулирания вот, а още по-малко да противодейства на купуването на гласове. Затова, ако политиците го използват в своята реторика, това би следвало да се прави с реални и добре обмислени аргументи.
