Над 180-годишна история има прочутият Устовски панаир, който се проведе за поредна година миналия уикенд в Смолян.
Започнал като седмичен пазар в село Устово, сега квартал на Смолян, през годините той увеличава своята популярност и през 1932 г. има вече общородопски характер, разказва Милка Матушева – директор на Държавен архив – Смолян.
В миналото панаирът се е провеждал в местността Ширината и на него са се представяли всички занаяти. Матушева посочва, че за историята му черпим сведения от фонда на доц. д-р Христо Гиневски, съхранен в Държавен архив – Смолян, под № 1500, оп. 2, а.е. 231.
Търговско средище
Научаваме, че за утвърждаването на Устово като търговско средище на нашия край са съдействали най-вече три неща. Преди всичко това е значителното развитие на занаятите, особено през годините на Възраждането.
Устовската „ситна чаршийка“ била известна в целите Средни Родопи. Стоките и услугите, които се произвеждали, намирали добър прием не само сред местното население, но и на пазарите по Беломорието, Пловдивска Тракия, та чак до Цариград.
Постепенно пазарът се наложил и се стигнало до появата на търговско съсловие. Често пъти занаятчията бил и търговец на своите изделия, но все повече възниква нуждата и от посредници.
Те не само продавали изделията на местните занаятчии по далечните пазари, но купували и стоки, от които родопчани имали нужда.
Устовския пазар
За това на Устовския пазар имало стоки от Беломорието, от Кърджалийско, Крумовградско, Пловдивско, Асеновградско. И не на последно място това е благоприятното географско положение на селището.
През Устово минавали пътищата от Пловдив за Ксанти и от Неврокоп за Кърджали.
По данни на доц. д-р Христо Гиневски, събрани от статията „Вакарел – Западна Тракия и Родопско 1847 г.“ на А. Сп. Разбойников, публикувана в сп. „Родопа“, бр. 5 от 1946 г., е запазено ценно описание на някогашния Устовски пазар.
Оттам научаваме, че през 1847 г. видният географ-геолог Огюст Викенел предприел пътуване, за да проучи Родопската област и Беломорска Тракия. Един от маршрутите, по които минава Викенел, е Сяр – Драма – Неврокоп – Кавала – Енидже – Ксанти – Смилян – изворите на Арда – Устово – Егри-дере (дн. Ардино).
Той ни е оставил кратко описание на Устовския пазар, в което пише: „В деня на нашето пристигане (събота, 16 октомври 1847 г.) имаше пазар, който беше привлякъл 300-400 жители от съседските долини. Главните изложени произведения за продан са овце, свине, груби платове (тъкани), особено шаяци, работени в Райково, и други домакински принадлежности.“
Всичко започва
Написаното от Викенел потвърждава наличието на седмичен пазар в Устово, който води началото си по-рано от споменатата (1847) година.
В „Малко история за устовския панаир“ на Анастас Примовски, публикувана в сп. „Родопи“, кн. 11 от 1967 г., се посочва, че идеята за провеждането на панаир в Устово възниква през лятото на 1925 г. в работилницата на известния майстор-медникар Андрей Тодоров.
Приготвяйки стоката си, която да закара на кърджалийския панаир, в присъствието на търговеца Стою Н. Хаджичонев и Ламби Михалаков (Михалачко) той прави предложение за организирането на панаир и в Устово.
Въодушевени от идеята тримата отиват при тогавашния кмет Дечо Каръшев Метаксов, за да обсъдят начина за нейното реализиране. Около тях се обединяват занаятчиите, търговците, цялото население на селището. Започват да се събират средства, необходими за подготовката и провеждането на панаира.
Отправя се и официално искане за разрешение до Министерството на търговията. Не след дълго то издава специална заповед за провеждането на тридневен есенен панаир в Устово в местността Ширината.
136 сергии
Макар и набързо подготвен, първият Устовски панаир, организиран през октомври 1925 г., „показал насърчителни резултати и бил внушително посетен. На него имало 136 сергии, бил продаден едър добитък – 935 глави, дребен добитък – 638, месо – 3630 кг, бакърени съдове – 63 кг.“
На него имало търговци от Габрово, Севлиево, София, а и от близките селища – Райково, Левочево, Егри-дере (Ардино), Даръ-дере (Златоград). Имало и официално откриване на панаира, направено от тогавашния председател на Окръжна постоянна комисия Ив. Цветков след тържествен молебен.
Три години по-късно, когато панаирът придобива по-голяма известност, участието в него е по-внушително, а оборотът значителен.
Сергиите са вече 198. Освен едър и дребен добитък, бакърени стоки и месо се продават още хаби и шаяци, вълна, месни и млечни произведения, промишлени стоки, докарани от вътрешността на страната, зеленчуци, плодове и др.
Постепенно Устовският панаир увеличава своята популярност и през 1932 г. има вече общородопски характер.
Тогава той е посетен от над 10 хиляди души. Има търговци и производители от Кошукавашко (Крумовградско), Егри-деренско (Ардинско), Дьовленско (Девинско), Станимашко (Асеновградско), Пловдивско, Кърджалийско и др. Направен е оборот за над 4 милиона лева.
Продаден е едър добитък за 850 хил. лева, месо – 12 000 кг, вълна – 4200 кг, бакър – 1200 кг, 92 кичени халища. Има над 300 сергии, от които 82 от Устово.
Устовският панаир заел трайно място в икономическия живот на Родопския край. При това той става място не само за продажба и покупка. Той е и място за срещи и контакти, за обмяна на опит, за опознаване на хората.
На него се стичали не само големи майстори занаятчии и търговци, но и известни певци и свирачи, изкусни разказвачи, интересни личности. Панаирът става място за социално и културно общуване, както и подтик за изява на творческите заложби.