Очаквам от 6 до 8 партии да прескочат бариерата, която ще бъде съвсем преодолима като брой гласове. Това каза в интервю за "Телеграф” математикът и изборен експерт проф. Михаил Константинов.
"В България сме имали от 3 (1991 г.) до 8 (2014 г.) партии в парламента. Когато партиите са повече, те имат по-къс период на полуразпад, ако ми е позволено да използвам този термин от атомната физика", припомни той.
"Или предстоящият, или по-следващият парламент задължително ще излъчат кабинет. Геополитиката го изисква, а и Големия брат ще раздава яки задтилници на когото трябва, ако потрябва. Но няма да се наложи, защото нашите тъй наречени политици сами вече се сещат какво ги чака и какво е правилно да се прави", посочи специалистът.
Ето какво още каза математикът пред "Телеграф":
– Проф. Константинов, как върви търговията с гласове за предстоящите избори, има ли изненади или бройката на изтъргувания вот ще се запази в рамките на 50 000 – 100 000 гласа, както досега?
– Търговията върви много добре и хората от махалите са доволни. Бройката ще се запази, дано обаче не удари 200 000, че и това се е случвало.
Очаквам купените гласове да стигнат поне за една минимална парламентарна група, т.е. за около 10-12 депутати. Това ще са 70-80 хиляди гласа. По 500 лева на глас (което е преувеличение, надявам се), това са 35-40 милиона лева. Ще има значи народни веселия, песни и танци също.
– Свидетели сме на всекидневни акции в страната срещу търгуването на гласове, смятате ли, че това е дало или ще даде резултат?
– Всекидневните акции са част от играта, която всички играят с удоволствие. Резултатът ще е както винаги – ще хванат няколко от дилърите на по-ниско ниво, които ще минат с условни присъди или с пробация.
– Защо акциите на МВР не стигат до търговците на едро на гласове, а се ограничават предимно до посредниците, или да ги наречем дистрибуторите?
– Защото, както казах, това е част от играта. А правилата на играта ги пишат играчите на високите нива. На най-високите, да бъдем по-точни.
– Какви са очакванията ви за предстоящите избори – повечето анализатори се придържат към 7+2. Трябват ли ни толкова много партии в парламента?
– Аз лично очаквам от 6 до 8 партии да прескочат бариерата, която ще бъде съвсем преодолима като брой гласове. В България сме имали от 3 (1991 г.) до 8 (2014 г.) партии в парламента.
Когато партиите са повече, те имат по-къс период на полуразпад, ако ми е позволено да използвам този термин от атомната физика.
– Има отново прогнози, че това няма да са последните избори, а поредните. Какво трябва да се случи, че да има стабилен парламент за четири години, а не избори след избори?
– Или предстоящият, или по-следващият парламент задължително ще излъчат кабинет. Геополитиката го изисква, а и Големия брат ще раздава яки задтилници на когото трябва, ако потрябва. Но няма да се наложи, защото нашите тъй наречени политици сами вече се сещат какво ги чака и какво е правилно да се прави.
– Трябва ли да се промени политическата система по някакъв чужд модел – било то гръцки или друг, за да се спре с тази абсурдна ситуация? Какво вие като експерт и политически анализатор смятате, че е най-удачно да се предприеме у нас?
– Много си ни е хубава системата, и природата ни е прекрасна, и жените ни са най-красивите, но не случихме на политици. Някои даже смятат, че не сме случили на народ. Но това е малко крайно мнение.
– Имаше ли смисъл изборите да се организират така, че да са след тези в САЩ и по какъв начин ще се променят нещата у нас, ако спечели Доналд Тръмп или съответно Камала Харис?
– Според сериозните анализатори коренни промени във външната политика на САЩ не се очакват след изборите на 5 ноември. Или поне не се очакват веднага.
Лошо ще стане, ако след изборите американците се сбият по повод на резултата (който и да бъде обявен за победител) и някои щати напънат да излизат от съюза. Но да не ги мислим американците, а да си оправим нашата си кочина.
– Научиха ли си политиците урока и какви сглобки са възможни в рамките на следващия парламент?
– Нашите политици си учат урока само след като ги напънат обстоятелствата.
Тук е уместно да се напомни терминът „дефенестрация“, което значи изхвърляне от прозорец. Така веднъж през 15-и век гражданите изхвърлили доста политици през прозорците на кметството в Прага. Било високо, а долу имало паваж, така че поуката останала за следващите политици.
През 17-и век в Прага имало нова дефенестрация и май чак след това на някои хора им дошъл акълът в не много умните глави. Но не на всички им дошъл и не навсякъде, както е видно.
– Как да „принудим” политиците да съставят правителство и то при това да не е наклонено в една или друга международна посока като кулата в Пиза?
– На предишния ви въпрос отговорих с една истинска история за изхвърляне през прозорец. Ами да вземем да я прочетем отново историята.
– Кои партии ще са изненадата на тези избори – положителна или не?
– Големи изненади не очаквам. А малките изненади не са всъщност такива.
– Какви са шансовете на партии като „Величие” да се озоват отново в парламента? Ще си върнат ли „Възраждане” изгубените от предишните избори гласоподаватели или вотът ще се пренасочи някъде другаде?
– За „Величие“ не знам, малко са ми ирационални като цели и поведение. Но на последните избори „Възраждане“ получи най-много депутати в цялата си история, цели 38. Така че те не са загубили, а са спечелили на предишните избори. Сега очаквам да имат над 40, максимум 45.
– Две ДПС-та, две БСП-та – това раздробяване на партиите до какво ще доведе?
– До раздробяване на вота и до образуване може би на повече парламентарни групи. Тук искам да напомня, че две ДПС-та няма. Групата на Ахмед Доган не е ДПС.
Доколкото четох, лицето по най-глупав начин се е самоизключило от ДПС, което е обяснимо с оглед на състоянието му. Прочие съдбата на движението трябва да се реши на национална конференция. Или поне така е според устава му.
– Какъв спад на избирателната активност очаквате, може ли да има нов отрицателен рекорд?
– Може и до 2 милиона да падне броят на гласувалите. По-малко са гласували само на европейските избори през 2007 г. Дано не съм прав и дано да гласуват повече, примерно 2,5 милиона души. Дано обаче, ама надали, както в онзи виц по друг повод.
– Легитимни ли са народните избраници при такава ниска избирателна активност? Трябва ли да има друг праг?
– Според закона са легални. А легитимността е лично чувство. Според Изборния кодекс и един човек да гласува, по закон може да избере целия парламент.
Впрочем поради една особеност на двойно-пропорционалната система, която действа у нас, за избор на всичките 240 депутати са необходими поне 31 гласа. Това е така математически и лесно се доказва, но тук няма място за това поучително занимание.
– Колко гласа ще са необходими за едно депутатско място в 51-вия парламент?
– Ако 2 000 000 гласуват и ако 1 800 000 гласа произвеждат депутати (поради партии под бариерата), за един депутат трябват 7500 гласа.
– Каква е съдбата на гласовете „не подкрепям никого”? На боклука ли отиват те?
– Напълно и без следа отиват на бунището на електоралната история.
Искам да посъветвам нещо хората, особено по-младите. Не губете цял един час от скъпоценното време, което Господ ви е отредил на тази грешна земя, за да гласувате за глупавото депутатско изобретение „Не подкрепям никого“. Впрочем това е логическо двойно отрицание и би трябвало да значи „Подкрепям всекиго“. Но и това не значи според неособено острия български закон.
– По-мръсна или по-чиста, по-интересна или по-скучна беше предизборната кампания?
– Скучна и незабележима, слава Богу. Поне не ни занимаваха особено нахално с глупавите си политически реклами.
– Една политическа партия се опита да яхне частен случай с повтарящ годината ученик в кампанията си, предоверявайки се на версията на единия от родителите му. Успешен ли беше този ход и мобилизира ли избирателите или такива неща водят до отлив на гласове?
– За съжаление не съм следил с необходимото внимание този иначе важен случай и като така не мога да го коментирам.
– Опорочен ли ще е машинният вот или този път няма основания за притеснения в тази посока?
– Машинният вот е опорочен в цяла Европа, защото именно оттам масово (без град Брюксел) го изхвърлиха. Дали има наистина фалшификации с този вот не е важно. Важното е, че хората не му вярват. Е, поне в цивилизованите държави.
– Вие на хартия или на машина ще гласувате и защо?
– Винаги гласувам с хартия, без един път, когато най-умните и още по-красиви политици съвсем бяха махнали хартията. Но какво стана с гласа ми, не знам. Потъна някъде в компютърната памет на някакво устройство.
– Поддържате ли още тезата, че машините трябва да бъдат пенсионирани?
– Омръзна ми да поддържам каквото и да е. Гледайте какво прави Европа. Не гледайте какво прави Венецуела, която иначе е прекрасна държава.
– По-ниски ли ще са сметките за тези избори, които не са 2 в 1 или по някакъв начин ще има оскъпяване и изравняване?
– Мързи ме да гледам план-сметката за изборите, но вероятно ще профукаме още едни около 100-110 милиона лева. Всъщност за някои е профукване, а за други си е чист кяр. Което ми напомня за вица коя е най-богатата държава на света? България, разбира се. Защото всеки краде и още има.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
