Светът вижда, че Европа е най-привилегированото място на планетата. Европейците са единствените, които не виждат това. Ако някога е имало момент, в който липсата на политическа Европа е особено жестока и опасна, то това е сега. Такъв анализ прави известният френски икономист Жак Атали, цитиран от БГНЕС.
От една страна, Съединените щати ще имат нов президент за четири години. какъвто и да е изборът на гласоподавателите, той ще даде на тази страна четири години видимост и продължаваща доминация над други демокрации и основните световни пазари. От друга страна, в Казан, един от центровете на руския ислям и дом на Толстой и Ленин, Русия успя да обедини почти всички лидери на големите южни държави около проект за дистанциране от Запада.
Нов сблъсък на гиганти
Така светът става свидетел на сблъсъка на две големи геополитически суперсили.
Какво става с Европа? Нищо. Тя не е сила. Въпреки богатството си, тя все още не разполага с общата воля, необходима за осъществяване на търговската, промишлената, военната и демографската си стратегия и амбиции. Днес тя по същество не е нищо повече от плячка, много богата и много уязвима.
Затова всеки ден виждаме как се пише сценарий, в който историята се развива без Европа, която вече не е нужна на останалия свят и която в най-добрия случай е забравена, в най-лошия – окупирана от азиатски армии, а в най-малкия – разграбена от американски мултинационални компании.
И все пак реалността може да не е толкова черна
От една страна, който и да бъде избран на 4 ноември, Съединените щати ще останат по-разделени, отколкото когато и да било след Гражданската война: мечтите и проектите на жителите на Силициевата долина или на Босмия (агломерацията, която се простира от Бостън до Маями) нямат нищо общо със страховете и фантазиите на жителите на Оклахома или Охайо; бъдещият президент ще има големи трудности да създаде сплотеността, необходима на страната, за да говори с един глас.
Съединените щати все по-малко ще бъдат слушани и уважавани, все повече ще бъдат заети с вътрешните си кавги, ако не и с войни.
От друга страна, държавите, събрали се в Казан, не са съгласни по нищо: нито как да се справят със Съединените щати, нито с Украйна, нито с Близкия изток, а още по-малко с екологията. Те нямат общи политики и общи институции.
А опитът им, поне прокламиран, да заменят долара в международната търговия ще остане само пожелание, докато валутите им са неконвертируеми. Нямаме примери за диктатури с конвертируеми валути… „Глобалният юг“ не съществува. И няма да съществува.
Най-голямата сила на Европа
Всъщност това остава основната сила на Европа: демокрацията и зачитането на върховенството на закона, колкото и несъвършени да са те, са гарантирани по-добре, отколкото където и да било другаде. Именно това в крайна сметка привлича изследователите и творците. Именно това я поставя в челните редици на съвременните екологични и културни битки и прави нейните градове едни от най-ценените в света.
Това е, което все повече липсва в Съединените щати, където фалшивите новини, налудничавите вярвания и вътрешното насилие все повече разрушават самите основи на демокрацията. Това е и онова, което липсва в диктатурите, където, искаме или не, научните изследвания са в застой.
Това е, което е живо в Европа повече от където и да било другаде и поради което нито една страна членка не иска да напусне Съюза, а поне дузина други мечтаят да се присъединят към него.
Светът вижда, че Европа е най-привилегированото място на планетата. Европейците са единствените, които не виждат това.
И все пак няма да е нужно много, за да може Европа да си върне позицията на най-динамичната нация в света. На първо място, ще са необходими около десетина високопоставени лидери с такава визия: десет Марио Драги начело на европейските институции и големите европейски държави и всичко ще стане възможно.
Има няколко такива. Млади и ентусиазирани. Не непременно в най-големите държави, нито на най-важните постове в Европейската комисия или Европейския парламент.
Това може да стане само от движещите сили на европейските общества: компании, градове, асоциации, които ще вдигнат достатъчно шум, за да гарантират, че няма да пропуснем тази възможност; последната, за да може Европа да заеме истинското си място в света: първото.
Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата „Евреите, светът и парите“, която е преведена и на български език.
