Проф. Иво Христов коментира в интервю за “Епицентър” завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом и какво може очаква България и света впоследствие.
– Проф. Христов, Доналд Тръмп се завръща в Белия дом, обещавайки „златен век за Америка“. Какъв век се очертава за Европа, която в следвоенната си история е зависима от САЩ?
– Първо, нека кажем ясно, че това е предизборна реторика и не трябва да бъркаме реториката с дълбоката стратегия и с реалните интереси на големите сили.
Второ, както правилно отбелязахте, Европа престана да бъде геополитически субект много отдавна, още в края на Втората световна война.
Не че като Европа някога е била субект, били са отделни големи империалистически европейски държави.
Първата и особено Втората световна война са всъщност европейски граждански войни, проектирани върху целия свят, тъй като целият свят беше обект на контрол и подчинение на големите европейски империалистически държави плюс Русия и Съединените щати.
Това бяха граждански войни за определяне кой да бъде глобалният доминион в Европа и оттам – в света.
И в Първата, и във Втората световна война бе елиминиран германският фактор като претендент за глобално господство. Това бе осъществено чрез много умела, бих казал коварна дипломация на англосаксонските сили. Те употребиха за тази цел Русия като пушечно месо, което в крайна сметка послужи за тяхната глобална доминация.
След Втората световна война Европа просто беше протекторат – на европейски по произход, но глобални по обсега на своето въздействие могъщи геополитически субекти като САЩ и Съветския съюз.
След 1989-1990, поради едностранното отказване от борбата на съветския субект, Съединените щати разшириха протектората – военен, политически, културен, цивилизационен – до границата на бившия Съветски съюз, а след това навлязоха и в границата на бившия Съветски съюз. Поради което в момента имаме кървава позиционна война някъде там, където е достигнал фелдмаршал Паулус през 1942 година по време на Сталинградската битка.
Трябва ясно да бъде казано и друго: заявките на Тръмп водят до промяна дори на този статус на Европа. Но това не са заявките на Тръмп, а на мощни елити, които направиха Тръмп възможен и го издигнаха до сегашното му положение. Те продължават линията от времето на Байдън за превръщането на Европа не просто в протекторат във военно и политическо отношение, но сега вече – и това е много плашещо – в периферия.
Нещо, което тя никога не е била. След Втората световна война поради собствени егоистични геополитически причини Съединените щати възстановиха икономическата мощ на Западна Европа, в частност на Германия, тъй като това обслужваше техния интерес в противоборството им със Съветския съюз.
В момента поради геополитически и глобални тектонични икономически причини Европа се деиндустриализира, разбирайте Германия, както и всички свързани с нея икономики. Европа придобива статута, който ние имаме от 1990 година – на периферна територия, която обслужва централното ядро, в случая – Северна Америка.
– Ако погледнем от по-философски ъгъл – шанс ли е за Европа победата на Тръмп? Може би Европа ще се амбицира и ще се върне към укрепване на лидерството, към независимост и субектност?
– Не. Победата на Тръмп е победа на част от върхушката в Северна Америка, която е за глобално господство на националната държава Съединени американски щати. Отношенията ще бъдат изчистени от демагогията на глобалистичните елити, които управляваха през върхушката на Демократическата партия в САЩ.
Сега нещата ще бъдат казани ясно и просто – ние сме отгоре, вие сте отдолу и ще си плащате за това във всяко едно отношение, не само във военно. Тръмп казва „знайте си мястото“, а то е на подчинен субект, който, образно казано, трябва да си наляга парцалите.
– В рамките на кампанията, отново като част от предизборната реторика, Тръмп заяви, че ще прекрати войната в Украйна за 24 часа. Как ще бъде сложен наистина край и какви ще са отраженията, ако това се случи?
– Войната в Украйна е резултат от опита на Съединените щати да изтласкат Русия дори от нейната близка периферия и с последващото й подчинение, като за това се лансираха различни хипотези. В единия случай Русия трябваше да бъде превърната в подчинен субект, който да бъде използван срещу Китай.
В другия – да се случи това, за което много американски елити съжаляваха, че не са извършили през 90-те години на миналия век – разпарчетосването на страната и превръщането й в шагренова кожа от протекторати.
Тъй като това не се случи, резултатът е войната между САЩ и Русия на украинска територия. Подчертавам – между САЩ и Русия, при която Европа играе ролята на подпомагаща страна, на пушечно месо. Но това е съдбата на всяка колония, която е длъжна да предоставя войскови контингенти и материално-техническо осигуряване. Структурата на военната помощ в Украйна, е, грубо казано, наполовина Германия, наполовина – Съединените щати.
Сега Тръмп казва: вие ще продължавате да обслужвате нашия геополитически интерес и ще притискате нашия геополитически противник, в случая Русия, но ще го правите изцяло за ваша сметка. Защо? Защото ние сме господарите, вие сте подчинена в геополитическо отношение периферия. Това са железните закони на геополитиката.
– Зеленски, изглежда, трябва да забрави за своя „план за победа“.
– Той трябваше да забрави още когато започна тази война. Несъизмерими са ресурсите и мощта на едната и на другата страна. Проблемът е, че това може да доведе до буквалното унищожаване на страната Украйна.
– В България Тръмп има много привърженици. Как си обяснявате това?
– Няма да скрия, че аз също му симпатизирам, защото, както казаха други български анализатори, това е връщане към нормалността след, меко казано, неолибералната идиотщина във всяко едно отношение – цивилизационно, културно, политическо, ако щете дори – ментално и емоционално.
Дневният ред, който глобалистичните елити през Демократическата партия наложиха както в Съединените щати, така и на техните подмандатни територии, каквато е и България, вече не се търпеше.
Идването на Тръмп и на силите зад него е връщане на здравия разум в най-тривиалния му вид.
– Симпатиите към Тръмп обаче изглеждат свързани с положителните очаквания, че ще стане по-добре за страната ни. А американската политика се води от интереси без значение дали демократите или републиканците са на власт и не може да се очакват драстични отклонения.
– Безспорно. Крупните, основните съотношения на силите няма да се променят. В модела, който беше наложен на България преди повече от 30 години, тя няма никакъв шанс за каквото и да било позитивно развитие. Причината е във факта, че при геополитическото разделение на труда, в което страната ни беше поставена без никой да я пита, на нея й е отреден статут на периферна територия със затихващи функции.
Територията е важна! Не държава, не икономика, население или цивилизация. Територията!
Това няма да се промени драстично, но ще се промени подходът, инструментариумът и може би една значителна част от обслужващата прислуга на външния доминион, от която изпитваме вече антропологическо отвращение.
– Пресилени ли бяха очакванията, че в България ще бъде създадено редовно правителство след американските избори?
– Това са Радините вълнения на подмандатната територия, която си мисли, че като се смени генерал-губернаторът вождът на една от племенните фракции ще победи и ще изяде вожда на другата, ако позволите тази метафора.
Пряка връзка между американските избори и бъдещото българско правителство няма, тъй като всички, пази Боже, български политически сили се надпреварват за благоволението на геополитическия господар.
– Страните от ЕС не са единни в отношението към Тръмп и неговата победа. Орбан, например, ликува, но Варшава и балтийските републики са далеч по-сдържани. Какви са причините за това различие – идеологически, прагматични?
– Силният човек в Европа оттук нататък няма да се казва Урсула фон дер Лайен – книжният тигър, който представляваше назначените от Вашингтон евроатлантически елити с център Брюксел.
Силният човек на Европа ще се казва Виктор Орбан. Оттук нататък не Брюксел, а Будапеща ще е столицата, където ще се съгласуват имперските интереси в тази територия на Съединените щати, на Китай, на Русия.
Орбан и Унгария показват как малка като население страна, но с висок дух, с високи волеви и геополитически качества може да играе значима роля – нещо, което да служи за урок на нашите провинциални шмекери.
– Обичаме да подражаваме – „България на първо място“ какви позитиви ще ни донеси и какви негативи?
– Не, ние няма да издигнем такъв лозунг. Ние сме разчекнати между два полюса. Първият – как да угодим на който и да е геополитически господар, независимо дали е от Изток или от Запад. Вторият – как това угаждане да бъде подчинено на тривиалното желание за оцеляване на всички нива. Така е било 500 години, така е и сега.
Угаждането не е, защото искаме да подражаваме на някакъв модел, понеже сме го разбрали. В това отношение така наречените еврозападници в България са ми много смешни. Това са абсолютно неграмотни и примитивни хора от гледна точка на разбирането на дълбоките основания на европейската и на англосаксонската култура, история, ценности. Със същия ентусиазъм на колониални кукли техни предшественици подражаваха на Москва и говореха с руски акцент в къщи.
Тези хора нямат собствени интереси, нямат собствени ценности и геополитическо поведение. Единственото, което искат, е, ако може да бъдат назначени като гаулайтери на поверената територия и да взимат част от арендата при експлоатацията на тази територия. Това е тяхната мечта.
– Динамичните промени в света започнаха преди 8 години с Брекзит и първата победа на Тръмп. В резултат днес светът е много различен, като едно от проявленията на тази драстична промяна са конфликтите – в Украйна, в Близкия изток. Ще пламне ли Близкия изток? Какво да очакваме буквално в следващите месеци от Израел и Иран?
– Не бива да гадаем. Знаем дотук, че Тръмп е тясно свързан с кръговете, които сега управляват Израел или по-скоро с кръговете, които стоят и зад Тръмп, и зад управляващите в Израел.
Знаем също, че при предишния си мандат Тръмп почти беше постигнал споразумение или така наречените авраамически договорености между Израел от една страна и арабските монархии в Залива от друга страна и беше пред подписване на най-големия дипломатически удар – всеобхватно споразумение между Саудитска Арабия и Израел. Това, което беше провалено с атаката на „Хамас“ в Газа на 7 октомври миналата година.
Всичко е възможно да се случи в региона, но в момента всички са се притаили. Дори размяната на удари между Израел и Иран беше по-скоро демонстративна. Това не беше война на унищожение с високи залози, както примерно беше войната от Йом Кипур или тази от 1967 година.
Говорим за сложен регион, където са преплетени интересите на Русия, Китай, Съединените щати, но трябва да отчетем значителната степен на автономност на местните играчи на терена. Особено Израел в много отношения е суверенен субект на геополитическо действие. И, разбира се, Иран.
Една битка между Израел и Иран означава битка срещу Китай и Русия, съответно срещу китайския Път на коприната, означава блокиране на големите руски проекти за заобикаляне на западното ембарго и излизане на топли морета, разбирайте Индийския океан.
Залозите на пръв поглед са на повърхността. Но това, което се представя като геополитически залози не са истинските залози. Това е част от голямата игра – както се казва в XIX век от сблъсъка между Британската и Руската империя. Днес вече между няколко нови центрове на силата, които се очертава да бъдат основата на арматурата на противопоставянето през XXI век – САЩ, Русия и Китай.
