Оцелял от „Титаник“, който е работил като член на екипажа на кораба, разказва какво е било, когато корабът се е ударил в айсберга, и казва, че „е можело да бъдат спасени повече хора“.
Франк Уиннолд Прентис е бил на 23 години, когато на 4 април 1912 г., само 10 дни преди корабът да се удари в айсберга, е постъпил в екипажа на „Титаник“ като помощник-склададжия.
Той се качва на кораба на 10 април и отплава с „Титаник“ към съдбата, която със сигурност вече ви е позната.
Когато корабът се сблъсква с айсберга, той се качва на палубата и вижда големи парчета лед там, след което помага на хората да се качат в спасителните лодки, когато става ясно, че „Титаник“ ще потъне.
Когато на борда на кораба остават само две спасителни лодки, Прентис обсъжда какво да прави с двама от колегите си от екипажа – Сирил Рикс и Майкъл Киран.
Спирането на часовника
Мъжете решават, че ще скочат зад борда, преди корабът да потъне, като Прентис едва избягва да се удари в корабните двигатели по пътя към водата.
Джобният му часовник, който той носел със себе си след катастрофата, спрял приблизително по това време – в 2:20 ч.
Той не успял да намери Кийрън, а Рикс бил ранен при кацането във водата и Прентис останал с него до смъртта му.
23-годишният младеж е бил спасен от спасителна лодка 4, която е останала близо до „Титаник“, за да събира оцелели, а Вирджиния Естел Кларк, пътничка, на която е помогнал да си сложи спасителна жилетка и я е убедил да се качи в лодката по-рано по време на катастрофата, му е дала наметало, което според него „вероятно е спасило живота ми“.
По-късно през живота си Прентис разказва пред Би Би Си за преживяванията си на борда на „Титаник“ и казва, че след като корабът се е ударил в айсберга, е било „все едно да натиснеш спирачките на колата“.
„Нямаше удар като такъв, беше като да натиснеш спирачките на колата си и това беше всичко, тя спря“, казва той за спирането на „Титаник“ след сблъсъка.
„Илюминаторът ни беше отворен, погледнах навън и небето беше ясно, звездите светеха, морето беше мъртво спокойно и си помислих: „Не знам“. Не можех да разбера какво се случва и излязох от каютата си“.
Празните лодки
Той каза, че не може да види айсберга, защото корабът вече го е подминал, но вижда светлините от илюминаторите, които осветяват водата, и изглежда, че няма никакви повреди над ватерлинията.
Прентис обясни, че тази нощ е можело да бъдат спасени много повече животи, тъй като забелязал, че в първите спуснати спасителни лодки „нямало много пътници“, тъй като хората „се страхували да слязат“.
Той обяснява, че хората „не са смятали, че ще потъне“ и казва, че е можело да спасят повече животи, ако само повече хора са се качили в спасителните лодки.
Ако всички спасителни лодки бяха спуснати от „Титаник“, щяха да се спасят 1178 души, докато при потъването са оцелели само 705 души.
Както и да са се развили събитията през онази нощ, повечето хора нямаше да оцелеят, тъй като на борда на кораба е имало общо 2240 души.
