Киното е могъщ инструмент за социална промяна. През последните години множество филмови фестивали започнаха да дават платформа на жени режисьори и продуценти, които се фокусират върху теми, пренебрегвани в мейнстрийм киното.
Един такъв фестивал е „Голден Феми Филм Фестивал“.
През 2024 г. събитието се провежда за трета поредна година, с особен акцент върху социалните проблеми, като домашното насилие, правата на жените и децата, хората с увреждания.
В контекста на този фестивал ще разгледаме три значими филма – „КИНОФИЛИТЕ“ /Las cinéphilas/, „ПЪТУВАНЕ КЪМ СТАЯТА НА ЕДНА МАЙКА“ /Viaje al cuarto de una madr/e и „ЛА МАМИ“ /La mami/, които не само разказват лични истории, но и предлагат по-дълбок поглед към социалните предизвикателства на съвременното общество.
Las cinéphilas (Кинофилите) – 2017 г., Аржентина
Режисьор, сценарист, продуцент и монтажист: Мария Алварес
Фотограф: Тирсо Диас, Харес Руеда
Трейлър:
Синопсис
Документалният филм се фокусира върху филмовите преживявания на трима пенсионери от Буенос Айрес, Мадрид и Монтевидео, които със своята страст разрушават стереотипа за пасивна и безразлична старост пред света на културата и киното и в замяна на това светът на кинофилията, свързан само с младостта и мъжествеността.
Тримата главни герои, географски разделени, посвещават значителна част от времето си на „ходене на кино“ и разкриват пред камерата своите предпочитания, неудобствата си, както и жизнения смисъл на активната си роля на зрители. Това е един много специален разговор за киното, което е напълно необичайно и което рядко спираме да слушаме.
Киното като спасение от изолацията
„КИНОФИЛИТЕ“ /Las cinéphilas/ показва как киното може да се превърне в спасение за хората, които са изолирани от активния социален живот. Пенсионирането често е съпроводено с усещане за отдръпване от обществото и спад в социалната активност.
Трите главни героини на филма намират своята идентичност чрез киното – те не са просто зрители, а активни участници в културния живот на техните градове.
Киното ги събира и поддържа жив духа им. Филмът разрушава стереотипите за старостта като период на пасивност. Жените, представени във филма, са динамични, независими и критично настроени към филмите, които гледат. Те говорят с ентусиазъм за филмовите произведения, обсъждат ги и дори спорят помежду си.
Социална критика и културни референции
Филмът също така отправя социална критика към възрастовата дискриминация и невидимостта на възрастните хора в съвременното общество. Чрез разказите на героините си, Алварес показва как те отказват да бъдат забравени и да се примирят с наложените им социални роли. Тяхната страст към киното се противопоставя на представата за старостта като период на бездействие и забрава.
Културният аспект на филма е особено интересен, тъй като той представя не само лични истории, но и социални тенденции. Например, в Аржентина, където се развива част от филма, киното традиционно играе значима роля в обществото. За героините, киното не е просто развлечение, а културен феномен, който им дава възможност да останат свързани със света.
Визуален стил и монтаж
Режисьорът Мария Алварес използва минималистичен подход към визуалния стил на филма. Кадрите са спокойни и старателно композирани, което позволява на зрителите да се съсредоточат върху думите и мислите на героините. Монтажът е ненатрапчив, като дава възможност за дълги моменти на рефлексия и размисъл.
„Пътуване към стаята на една майка“ /Viaje al cuarto de una madre/ – 2018 г., Испания
Режисьор и сценарист: Селия Рико
Продуцент: Amorós Producciones, Arcadia Motion Pictures, Canal Sur, Noodles Production, Pecado Films, Sisifo Films AIE, RTVE
Монтаж: Фернандо Франко
Музика: Пако Ортега
Фотограф: Сантяго Раках
Актьори: Лола Дуеняс, Анна Кастило, Педро Казабланк, Ноеми Хопър, Марисол Мембрило, Сусана Абайтуа, Ана Мена, Силвия Казанова, Аделфа Калво, Маика Барозу
Трейлър:
Синопсис
Леонор и майка й Естрея живеят заедно в малък град. Те се защитават и се грижат една за друга както могат, дори когато са изправени пред нова фаза от живота, в която общият им свят е разтърсен.
Тази зима и двете ще трябва да предприемат ново пътешествие – умствено, но и физически – да спрат да бъдат майка и дъщеря двадесет и четири часа на ден и да открият кои могат да станат поотделно.
Тема за разделянето и израстването
Този филм изследва сложната динамика между родител и дете, когато ролите в семейството започват да се променят. Леонор е на прага на пълнолетие и се чувства готова да напусне семейния дом, но майка ѝ Естрея все още не е готова да се раздели с нея. Тази ситуация, която е характерна за много семейства, е представена с емоционална дълбочина и нежност.
Филмът подчертава как една майка и дъщеря могат да се научат да се разделят, без да губят връзката помежду си. Пътуването, което те предприемат, е не само физическо, но и ментално – към разбирането, че могат да бъдат отделни личности, но все още свързани чрез силна емоционална връзка.
Естетика и символизъм
Селия Рико използва минималистична естетика, за да покаже интимността на ежедневието между Леонор и Естрея. Филмът е изпълнен с близки планове и деликатни моменти, които подчертават връзката между героините. Визуалната метафора за „стаята“ е символ на тяхната връзка – тя представлява както физическото, така и емоционалното пространство, което те споделят.
Освен това, филмът изследва вътрешната самота и борбите на жените в различни етапи от живота. Естрея трябва да се научи да живее без Леонор, а Леонор трябва да намери своя път без майка си до нея. Това прави филма не само семеен разказ, но и отражение на социалните промени, които настъпват в съвременното общество.
Актьорски изпълнения
Лола Дуеняс и Анна Кастило са изключително убедителни в ролите на Естрея и Леонор. Дуеняс успява да предаде емоционалната сложност на майката, която се бори да запази връзката с дъщеря си, докато се подготвя за нейната независимост. Кастило от своя страна демонстрира уязвимостта и смелостта на млад човек, изправен пред новите предизвикателства на живота.
La mami (Ла мами) – 2019 г., Испания и Мексико
Режисьор и сценарист: Лора Ереро Гарвин
Продуцент: Cacerola Films, Gadea Films
Монтаж: Ана Пфаф, Лоренцо Мора Салазар
Фотограф: Лора Ереро
Музика: Хосуе Вергара
Трейлър:
Синопсис
Доня Олга работи в света на кабарето повече от 45 години и сега е ла мами /La Mami/, отговаряща за женската тоалетна в митичното кабаре „Барба Азул“ / Barba Azul/.
Всяка вечер се грижи за момичетата, които работят и танцуват с клиентите. За тях банята е едно пространство на доверието в „Барба Азул“ /Barba Azul/. Днес пристига ново момиче, което има болен син и се нуждае от работа.
Жените и безопасните пространства
Филмът подчертава как жените в кабаретата намират утеха и подкрепа в пространството, създадено от La Mami. Тоалетната не е просто място за физическо облекчение, а своеобразно убежище, където те могат да говорят откровено за проблемите си, да изразяват емоции и да намират подкрепа една в друга.
Това е място на доверие и взаимна помощ, което е особено важно в контекста на трудовата експлоатация и небезопасните условия на труд, пред които тези жени се изправят ежедневно.
Социална критика и документация на реалността
La mami е повече от просто документален портрет на един кабаретен клуб. Той изследва по-дълбоки социални проблеми, като трудовите права на жените, сексуалната експлоатация и липсата на социална защита за тези, които работят в индустрии, свързани с нощния живот. Режисьорката Лора Ереро Гарвин използва камерата си, за да документира не само физическите, но и емоционалните рани, които тези жени носят.
Филмът критикува съществуващите социални структури, които позволяват на тези жени да бъдат маргинализирани и експлоатирани. В същото време, La mami не е просто тежка социална критика – той показва и силата на женската солидарност, която може да възникне дори в най-неочакваните обстоятелства.
Визуален подход
Филмът е заснет в полумрак, който допринася за интимната атмосфера и подчертава затвореното, почти клаустрофобично пространство на женската тоалетна. Този визуален избор е силно въздействащ, тъй като позволява на зрителите да се съсредоточат върху диалозите и емоциите на героините. Киното тук е не просто визуално изкуство, а инструмент за предаване на емоционална дълбочина и социална ангажираност.
Заключение: Значението на социалните теми в киното
Филмите, представени на „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“, предлагат уникален поглед към социалните проблеми и ролята на жените в съвременното общество. „Кинофилите“, „Пътуване към стаята на една майка“ и „Ла Мами“ /Las cinéphilas, Viaje al cuarto de una madre и La mami/, не само изследват личните истории на своите героини, но и отправят важни социални послания.
„Кинофилите“ /Las cinéphilas/, показва как киното може да бъде спасение за възрастни хора, които отказват да се примирят със социалната изолация. „Пътуване към стаята на една майка“ /Viaje al cuarto de una madre/, разглежда сложните емоционални взаимоотношения между майка и дъщеря и прехода към независимост. „Ла Мами“ /La mami/ разкрива силата на женската солидарност и социалната критика, която е необходима в контекста на трудовата експлоатация.
Фестивали като „Голден Феми филм фестивал“ играят ключова роля в предлагането на платформа за дискусия върху тези теми и предоставят възможност на зрителите да видят света през погледа на маргинализирани и често пренебрегвани героини.
Ролята на „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“: Платформа за социални промени и израз на женската сила
Филмовите фестивали играят важна роля в популяризирането на независими продукции и в откриването на нови таланти, които често са изключени от традиционните киноиндустрии.
В този контекст, „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“ се откроява като изключителна платформа, която предоставя възможност на жените режисьори да изразят своите творчески виждания и да изследват социални теми, които обикновено остават встрани от вниманието на мейнстрийм киното.
„ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“ не е просто фестивал за филми, създадени от жени – той е събитие, което активно работи за промяната на социалните нагласи и за представянето на разнообразни гледни точки. Награждаването на филми като Las cinéphilas, Viaje al cuarto de una madre и La mami в рамките на този фестивал подчертава неговото значение в контекста на глобалните социални движения за равенство и справедливост.
Las cinéphilas: Награда за най-добър документален филм
На „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“ през 2024 г., Las cinéphilas беше удостоен с наградата за най-добър документален филм. Тази награда е значима не само за режисьора Мария Алварес, но и за темите, които филмът разглежда. Фестивалът признава важността на киното като средство за разширяване на културния хоризонт и за насърчаване на социалното приобщаване.
Награждаването на Las cinéphilas на този фестивал поставя акцент върху възрастовата дискриминация, като същевременно демонстрира, че страстта към изкуството не познава възрастови граници.
„ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“ дава глас на възрастните жени, които често остават в сянка в съвременните културни наративи. Признаването на филма на този фестивал подчертава колко важно е да се представят всички възрасти и социални групи в киното, и как подобни истории могат да докоснат широката аудитория, която може би не се замисля за изолацията на възрастните хора.
Viaje al cuarto de una madre: Приз за изключително изследване на семейните връзки
Филмът на Селия Рико Viaje al cuarto de una madre също бе признат на фестивала „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“, като получи награда за изключителен принос към изследването на семейните връзки.
Във време, когато много кинофестивали се фокусират върху мащабни социални проблеми, „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“ демонстрира, че интимните семейни истории също могат да имат глобално въздействие. Филмът изследва емоционалните напрежения и личните борби, свързани с разделянето между майка и дъщеря, което се оказва особено разпознаваемо за зрителите.
Признаването на филма на фестивала не само възхвалява художествената му стойност, но и насочва вниманието към психологическите и социалните измерения на родителството, самостоятелността и сложността на взаимоотношенията.
„ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“ награждава филми, които разширяват разбирането на зрителите за сложността на човешките връзки, както и за ролята на жените в различни етапи от техния живот.
La mami: Награда за социален активизъм в киното
Документалният филм La mami беше отличен с наградата за социален активизъм в киното на „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“. Лора Ереро Гарвин, режисьорката на филма, бе поздравена за смелостта и ангажираността си да представи истории, които често са пренебрегвани от масовите медии.
В контекста на La mami, фестивалът подчертава колко важно е да се изследват трудовите права и условията на труд на жените, особено в маргинализираните социални слоеве и индустрии като нощните заведения.
„ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“ ясно показва чрез награждаването на La Mami, че социалната ангажираност на киното е критично важна. Филмът разкрива една забравена и често невидима част от обществото, като насочва прожектора върху жените, които работят в условия на несигурност и експлоатация.
Доня Олга, или La Mami, не само че предоставя физическо убежище на тези жени, но и е символ на солидарността и подкрепата, които жените могат да предоставят една на друга.
Наградата за социален активизъм потвърждава позицията на „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“ като фестивал, който се ангажира да дава глас на социалните движения и активизъм чрез киното.
Тази награда подчертава и необходимостта от създаването на повече платформи, които да разказват подобни истории, вдъхновявайки зрителите да се замислят и да действат в подкрепа на маргинализираните социални групи.
„ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“ като платформа за глобална промяна
Едно от най-големите постижения на „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“ е не само насърчаването на филми, фокусирани върху женския поглед, но и неговата способност да дава глас на истории, които предизвикват установените обществени и културни норми. Фестивалът не просто представя филми, а ги позиционира като инструменти за социална промяна.
Награждаването на Las cinéphilas, Viaje al cuarto de una madre и La mami е силен сигнал за това, че тези теми имат място на международната киносцена и че жените режисьори не само могат, но и трябва да бъдат водещи в разказването на тези истории.
Фестивалът акцентира върху важността на това да се даде платформа на жените и маргинализираните групи, да разказват своите истории, независимо дали те се отнасят до лични, семейни или глобални социални въпроси.
Заключение: Значимостта на „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“: за съвременното кино
Награждаването на филмите Las cinéphilas, Viaje al cuarto de una madre и La mami на „Голден Феми“ филмов фестивал подчертава ролята на фестивала като катализатор за социални промени. Фестивалът дава глас на истории, които се фокусират върху ежедневните, но значими борби на жените, и разглежда теми, които често остават извън обсега на масовото кино.
Чрез своите награди, фестивалът не само празнува художествените постижения, но и признава важността на социалната ангажираност и активизъм.
С този подход, „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“ се утвърждава като фестивал, който не просто представя филми, а активно участва в промяната на социалните нагласи. Това събитие служи като платформа, на която жените режисьори могат да разказват своите истории, да изразяват своите визии и да вдъхновяват глобалната публика да погледне по нов начин на социалните проблеми.
Признанието, което тези филми получават на „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“, е не само доказателство за техните качества като произведения на изкуството, но и за тяхното значение като социални послания.
Прожекции във Велико Търново: Подкрепа за киното и културния обмен
След своите успехи на „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“, отличените филми Las cinéphilas, Viaje al cuarto de una madre и La mami ще бъдат представени пред широка аудитория в България, като специален акцент ще бъде поставен на прожекциите им в град Велико Търново.
С подкрепата на Община Велико Търново и Изпълнителната агенция „Национален филмов център“, тези творби ще имат възможността да достигнат до нова публика и да вдъхновят както местните зрители, така и гостите на града.
Подкрепата на Община Велико Търново
Велико Търново, един от най-значимите културни и исторически центрове в България, е идеалното място за организирането на прожекции на тези филми, които изследват дълбоки социални и културни теми.
Подкрепата на Община Велико Търново демонстрира ангажираността на града към развитието на културните събития и предоставянето на платформа за разнообразни форми на изкуство, включително независимото кино.
Община Велико Търново е позната със своите усилия за популяризиране на културния туризъм и привличане на събития с международно значение. Включването на прожекциите на филмите, отличени на „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“, в културния календар на града ще обогати културната програма и ще привлече нова публика.
За жителите на Велико Търново, както и за туристите, това е уникална възможност да се насладят на висококачествено световно кино, което разглежда важни социални въпроси и разширява културния хоризонт на зрителите.
Ролята на „Национален филмов център“
Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ играе ключова роля в развитието на киноиндустрията в България и насърчаването на българското и международното кино. Тяхната подкрепа подчертава значимостта на това събитие за националния културен живот и допринася за популяризирането на социално ангажираното кино.
Филмите, които ще бъдат представени, са не само художествени шедьоври, но и силни социални послания, които се нуждаят от подкрепа и разпространение. Националният филмов център, чрез своето участие, създава предпоставки тези послания да достигнат до по-широка аудитория и да вдъхновят зрителите да се замислят за темите на равенството, солидарността и социалната справедливост.
Прожекции и съпътстващи събития
Прожекциите във Велико Търново няма да бъдат само стандартни киноразвлечения, а ще представляват събития с културно и обществено значение. Те ще бъдат придружени от дискусии, в които ще участват филмови експерти, режисьори и социални активисти.
Публиката ще има възможността да се включи в разговори, които ще разгледат основните теми на филмите, като възрастовата дискриминация, семейните връзки и трудовите права на жените.
Културна връзка между България и световното кино
Прожекциите във Велико Търново ще служат и като културен мост между България и световната киноиндустрия. Връзката между българската аудитория и международните филми е от изключителна важност за насърчаване на културния обмен и разширяване на глобалната перспектива на зрителите.
Велико Търново ще се превърне в сцена за представяне на световни теми, които въпреки че може би не се случват директно в България, резонират силно с глобалните социални движения и въпроси.
Тази инициатива е част от по-широкото движение за предоставяне на по-големи възможности за достъп до международното кино, като същевременно се подчертава уникалната културна идентичност на Велико Търново и неговата роля като културен център.
Заключение: Филмите във Велико Търново – мост между културите и социалната ангажираност
Предстоящите прожекции на отличените филми от „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ -Велико Търново“ с подкрепата на Община Велико Търново и Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ не са просто събитие в културния календар на града.
Те представляват мощен символ на културния обмен и социалната ангажираност, събирайки международни теми и българската публика в общо пространство на диалог и размишление.
Това събитие подчертава значимостта на киното като средство за социална промяна и като средство за свързване на различни култури и перспективи. Прожекциите във Велико Търново ще предоставят възможност за разширяване на културния диалог и за предизвикване на размисли по теми, които са важни както на глобално, така и на локално ниво.
Ефемия Фард, д-р Араш Фард, Дженифер Артемис Фард, Джоузеф Фард
