В обществения език думата „прокурор“ се обяснява най-просто като защитник на държавните интереси. Това е представителят на държавата, който обвинява от името на народа и е призван да защитава не интереса на престъпниците, а тези на суверена.
Не така стоят нещата в главите на задкулисните играчи у нас – като се започне от кръга „Капитал“ на олигарха Иво Прокопиев, за да се стигне до кохортата на новите „земеделци“ – дерибеите на Ахмед Доган. Всички те искат да си имат главен прокурор по поръчка – да си затваря очите за далаверите им и да е част от структурата им на завладяната държава. Затова, малко след като стана ясно, че ВСС е стартирало процедурата за избор на нов главен прокурор, олигарсите изреваха като ранена в сърцето саранска мечка.
Защо? Защото, както един от говорителите на задкулисието – Христо Иванов, сам призна пред съратниците си преди време: „На нас ни трябва бухалка“. И въпреки че по Конституция държавното обвинение е само страна в процес, крайната дума, в който има съдът, олигарсите явно имат собствен план как да променят структурата на властите у нас, превземайки ги отвътре.
Затова на сцената отново се изправя защитникът на дерибеите, вечният кандидат за поста обвинител № 1 – Андрей Янкулов. Настоящият адвокат в задкулисния „Антикорупционен фонд, освен че от седмица обикаля студиа – телевизионни и интернет, за да брани дерибея Джейхан Ибрямов, днес се завърна към старата си кауза – овладяването на прокуратурата.
„Еманципацията на магистратите – не знам какво точно се разбира от това, но в прокуратурата няма как да я има, защото е йерархична структура“, заяви Янкулов в интервю за БНР без да се свени да признае, че за кръговете, от които е част държавното обвинение винаги ще си остане точно това – бухалка, която трябва да е в техни ръце. Тогава за какви принципи и съдебна реформа се борят неговите хора?
За съдебна реформа и антикорупционни промени у нас, които да са по тяхна мярка. Това със сигурност стана ясно от срамния меморандум, с който искаха да си делнат властта у нас. В полза на олигархичните кръгове, които стоят за ПП-ДБ. Мярка, която беше описана в едно интервю на новата звезда на „реформата“ в Темида – скандалната съдийка Владислава Цариградска така: „Съдебна система, при която главен прокурор е Андрей Янкулов (част от екипа на „Антикорупционния фонд“, правил журналистическо разследване за Мартин Божанов-Нотариуса), правосъден министър да е Мирослава Тодорова (бивш председател на ССБ), а Нели Куцкова (също бивш председател на ССБ) – шеф на КПКОНПИ. С някои добавки това би била и моята подредба, но освен, че си представям Андрей Янкулов главен прокурор, си представям и да съм негов заместник“.
„Лично аз отказах на Христо Иванов делкането, което той ми предложи в моя кабинет. Делкането е, за да бъде сигурен как ще се избере Висшият прокурорски съвет, за да бъде избран ортакът му Андрей Янкулов от неговия Антикорупционен фонд за главен прокурор и за зам.-главен прокурор Сава Петров. Лично стоя зад думите си – Христо Иванов и олигарсите зад него искат да вземат прокуратурата. Това е истината – битката е за КОНПИ и прокуратурата. Олигархията иска да овладее държавата". С тези думи преди няколко месеца лидера на ДПС Делян Пеевски сложи край на мечтите на олигарсите от кръга „Капитал“ на Иво Прокопиев, че ще овладеят съдебната власт, службите и други ключови контролни органи у нас. И разкри кой всъщност е Андрей Янкулов и защо така упорито се налага от задкулисието у нас.
Всъщност, Христо Иванов не за първи път се опитва да проведе „съдебна реформа“, чрез която да сложи ръка на съдебната власт в полза на едни „добри олигарси“, с които си партнира от години. Така преди почти едно десетилетие, когато Иванов като правосъден министър в кабинета „Борисов“ 2 отново провеждаше „конституционна реформа“, на преден план отново се появиха амбициите му да внедри „правилните“ хора в Темида.
Но за разлика от тогава, когато злите езици твърдяха, че е имал лична амбиция да стане главен прокурор, сега той се бори на тези позиции да сложи удобни свои пионки – като Андрей Янкулов от АКФ и Сава Петров, с когото още преди години е правил семинари под шапката на овладения от олигарси Съюз на съдиите в България. В неговото ръководство, между другото е и нашумялата напоследък съдия Владислава Цариградска. Последната дори най-нагло призна, че една от целите на шумната медийна кампания за аферата „Нотариуса“ всъщност е нищо повече от пиар стратегия по върховете на Темида да се инсталират хора от ССБ, техни присъдружни организации като АКФ, както и самата Цариградска.
На този фон не трябва да се подценява и опитът на Прокопиевите хора, докато целият народ е втренчил поглед в политическия сериал, който удобно тече по всички медии, на върха на най-важния административен съд у нас – Върховния (ВАС) да инсталират вечния си глас във ВСС (и жена на партиец от ПП-ДБ) Атанаска Дишева. Нещо, което предстои всъщност да се случва в следващите месеци, тъй като мандатът на досегашния шеф на ВАС Георги Чолаков вече изтича, а процедурата за избор на негов наследник е в ход.
И в тази критична ситуация последна преграда пред амбициите на олигархията се явяват именно институциите, които отчаяно се опитват да опазят законовия ред в държавата. Преди ден с позиция за недопустимата политическа и задкулисна намеса в работата на Темида излезе и ВСС. И макар да са се придържали към тежкия юридически език и формалност, от думите на съдебните кадровици прозира колко много отвъд границата на закона, морала и етичните норми са стигнали задкулисните играчи в поредния си опит да стиснат Темида за гушата.
„Законовите норми по дeфиниция са отражение на господстващия в обществото морал и затова изпълнението на конституционно установените правомощия на ВСС не може да бъде неморално. Всичко останало е демонстрация на правен нихилизъм и двоен стандарт, които невидимо рушат правовия ред и позволяват усещането за беззаконие да се мултиплицира във всяка част от обществото. Неуспехът от неслучващата се десетилетия законова съдебна реформа не може да бъде вменен на ВСС и съдебната система, които тенденциозно и непрестанно се третират като необходимия грешник за провала на всеки опит да се „прекрои“ системата по вижданията на една или друга обществена група, без да се търсят истинските причини за проблемите в работата на съдебните органи. Внушенията за липса на морален интегритет и нелегитимност на състава на съвета, за зависимост от политическата конюнктура и др., явно са част от политическата реторика в условията на поредни предсрочни парламентарни избори, но представляват груба и безпринципна намеса в независимостта на съдебната система“, пишат в своята позиция кадровиците. И припомнят, че функционирането на настоящия състав на ВСС при условия на изтекъл мандат не е по вина на ВСС, който по думите им е изпълнил задълженията си и е провел през 2022 г. избор на членове от съдебната квота.
„Но поради липсата на избрани от Народното събрание членове на съвета от парламентарната квота продължава да функционира и това е признато от Конституционния съд като „несъщинско удължаване“ на мандата, като „защитен механизъм …за продължаване на дейността на държавния орган“ и „допустим способ за възпиране на фактическо изменение на предвидения от Конституцията баланс на властите и органите на държавата“, гласи още позицията. Или казано просто – у нас няма как да има нито главен прокурор, нито ВСС по поръчка на задкулисието. Защото противното би означавало край на правовата държава.
