"С боза, гозба и песен" "по радомирски" – така община Радомир посрещна хиляди туристи в неделя.
Денят на Бозата по традиция предшества празника на града – Димитровден (26 октомври).
За специалния ден гостите на града си взеха парче от най-дългата баница, приготвена със 180 яйца и над 15 килограма сирене. Над 600 литра от резливата напитка, традиционна за този край, пък бе раздадена на минувачите. На празника присъстваха и гости от Западните покрайнини.
От много години Радомир се смята за столица на бозата, а днешният ден съчета пъстра палитра на вкусове и забавления с богата фолклорна програма, алея на занаятите и кулинарни демонстрации, с гости от Сърбия, Албания и Турция.
На фермерския пазар бяха представени чесън от с. Долни Раковец, земеделски производители от региона, боза и пълнозърнеста био ръж, пчелни продукти от с. Стефаново, домашен картофен чипс и лучени кръгчета от Радомир, домашни трюфели и ръчно направени шоколадови бонбони, шафран, млечни продукти и лютеница.
Художници, майстори на кошници от царевична шума, творчески работилници, обущар, сувенири, бижута, плетени изделия, вълшебни метли и истински произведения на изкуството зарадваха дори и най-малките на Алеята на занаятите.
А традициите в този край на страната са наследени вече от младите поколения. Занаятът радомирци откраднали от заселилите се тук албанци от град Елбасан.
Така радомирската боза станала най-вкусната, позната в цялата страна заради резливия си вкус. И се прочула дотолкова, че в началото на 30-те години на миналия век се заговорило за прокарване на бозопровод от Радомир до София.
В онези времена не е било трудно да се познае радомирецът-бозаджия: едното му рамо било по-ниско от другото от мъкненето на гюмовете с боза. Радомирският бозаджия е увековечен с паметник, издигнат в центъра на града – единственият у нас и по света паметник на бозаджията, наречен със събирателното име „Бай Илия”.
Белокаменната фигура на мъжът с шапка и гюм за боза в ръка е дело на почетния гражданин на Радомир – скулптора Евгени Кузманов.
В къщата-музей "Стойовата къща" са изложени всички съдове, използвани за производство на боза – гюмове,текне /корито за размесване на сместа/, луб /сито/, пармак /дървена решетка/, кюския /уред за пресоване/, силях /колан за връзване на кръста с отвори за чаши/, канела за точене и др.
Първият бозаджия в района е Димитър Калгарийски от с. Чуковец , а първата бозаджийска работилница, открита от него, датира от около 1880 г. Най-старите майстори правели гъстата течност от просено брашно или от ръж или пшеница, както и смесена – от просо и ръж. Най-много били бозаджиите от селата Чуковец, Владимир, Житуша, Жедна, Кленовик, Извор и Дебели лаг.
Бозата започва да се произвежда в района още по време на османското владичество. В радомирското село Негованци има оброчен паметник за бозаджийския еснаф от 1 май 1899 г. Това е и първият бозаджийски паметник в Радомирско. На него има надпис: „С нами Бог Свети Никола Летни пази Боже село Негованси-подарък от и снаво на бозаджий- 1 май 1899 г.”
По повод празничния ден БДЖ пусна и специален атракционен влак, който да вози туристите от София до Радомир. За настроението на празника пък се грижеше колоритният кулинар Ути Бъчваров, както и богата музикална програма.
