Недалеч от столицата, край Перник, в тотална забрава е потънал паметникът, издигнат в почит на жертвите и на мъченията и издевателствата над хиляди борци за свобода и демокрация в концентрационния лагер "Куциян", пише БГНЕС.
Един от най-зловещите концлагери по времето на комунизма е създаден в края на 1945 г и там са избити, пребити, осакатени хиляди борци за свободата и демокрацията на България. Тази въгледобивна мина в Перник се превръща в последния земен път за хиляди българи.
Мъките на писателя
В този лагер по чудо оцелява Димитър Талев. Да, точно за автора на тетралогията, за автора на „Железния светилник" става въпрос. Същият този Талев, за който всеки българин научава още в ранните училищни дни; същият Талев, чиито наследници днес са обществени личности; и същият този Талев, чиито книги се преиздават и препродават и до днес.
Димитър Талев и до днес остава връх в българската книжовност и един от най-популярните и най-четени писатели в България.
В личен план, обаче, особено трудни за големия писател стават годините след преврата на 9 септември 1944 г. Тогава той попада под ударите на така наречената „народна власт“ заради борбата си за българска Македония.
На младини Димитър Талев се увлича от левите идеи, впоследствие започва да пише за българската кауза в Македония. През 20-те и 30-те години на миналия век писателят критикува както комунистическата идеология, така и ролята на Комунистическата партия и Коминтерна по отношение на борбата в Македония.
Димитър Талев е част от десницата във ВМРО в качеството си на главен редактор на вестник „Македония“, един от приближените на Иван Михайлов.
След затварянето на вестника от 19-майците, започва да работи във вестник „Зора“, чийто издател е един крупен български журналист от Прилеп Данаил Крапчев, убит от комунистите.
Заради тази му дейност и позиции след 9 септември Димитър Талев е изключен от Съюза на българските писатели, заедно с още 29 души, сред тях са Фани Попова-Мутафова, Богдан Филов, Чавдар Мутафов, Змея Горянин, Любомир Владикин.
Впоследствие Талев е арестуван и хвърлен в лагери в Свети Врач, Перник, Дупница до 1945 г., когато е освободен.
През 1947 г. по повод на визитата на югославския диктатор Йосип Броз Тито и по повод на актуалната тогава идея за създаване на южнославянска федерация, което на практика означава България да се включи в Югославия и да се откаже от своя суверенитет, отново е прибран в лагерите. Обвиненията тогава срещу него са, че е виден михайловист, великобългарски шовинист.
Това е много тежък период за писателя. Той прекарва много тежки месеци в лагерите Богдановдол, Куциян, развива тежка язва и е на крачка от смъртта. Бил е принуден да яде варени зелеви кочани – диетата на концлагеристите. Непосилни за неговата физика и здраве са трудовите норми.
Неговите сълагерници са му помагали да ги изпълнява, дори веднъж го спасяват от сигурна смърт, когато изнемощял припада и е затрупан от купчина въглища, но по чудо го намират и оживява. Оцелява след като съпругата му тайно разтопявала бучки захар на карамел, слагала ги в буркани, отгоре лепяла етикети и ги замаскирвала като лекарства, и ги изпращала в лагера.
Когато го пускат от лагерите, Талев се прибира при съпругата си напълно изтощен – жълто-зелен на лице, с отекли крака и на тегло 46 кг.
Цялото му семейство е изселено в Луковит, поставено е в изолация и следено. Неговите книги не се издават, няма средства за нормален живот и лечение. В резултат на всичко това писателят ще отключи раково заболяване, от което ще почине по-късно през 1966 г.
С промяната през 50-те години на политиката на БКП по македонския въпрос Димитър Талев е реабилитиран, става член на СБП, народен представител.
Черно място
В България почти няма книги за комунистическите лагери, но точно за Куциян има една малка книжка – спомени на Йордан Вълчев, който е оцелял от лагера. "Тази книга е рожба на веселия и всеопрощаващ дух, който са ми завещали прадедите", пише той на гърба на книгата.
"Ще работим старателно и ако видим, че можем за по-малко от 16 часа да натоварим по 20 вагончета на човек, няма да се връщаме, но ще спим на забоя; инак, разберат ли, че лесно товарим по 10 вагончета, ще ги направят занапред не само 10, но може да дигнат и до 12! Така или иначе, но засега трябваше за 16 часа да натоварим по 16 тона!
Лягаме и заспиваме като мъртви. Разбуждат ни в 18 часа. В 18.30 вече ядем булгура – добре сме! Ще хапнат свинете и без нас! В 19 потегляме, в 20 ще започнем. С нас вечеря и групата на фугинистите, а също групата, в която е Димитър Талев…
На устните му ведно една тиха, разполагаща усмивка… Движенията му бяха мудни, уморени, беше болнав, трудно понасяше несгодите," пише Вълчев.
Самият Димитър Талев признава, че е оцелял по чудо в разговора си с Христо Огнянов през 1965 г. Тогава се срещат за първи път от 21 години. Двамата в продължение на 7 години работят заедно в най-авторитетния вестник „Зора".
Както е известно издателят на „Зора" големият български публицист и журналист Данаил Крапчев е убит още на 10 септември 1944 по особено садистичен начин в Горна Джумая, днешен Благоевград.
За лагера няма знак, нито буква. Споменът се изличава с всяка изминала година.
