Харалд III Сигурдсон, по-известен като Харалд Хардрада (1015 – 1066), е един от легендарните владетели в норвежката история и се смята за последния велик викингски крал. Той е емблематична фигура на ключовия единадесети век, пише "Флагман".
Столетие, белязано от преломни събития, сред които изпъкват Великата схизма – разделението между Римската католическа църква и Източноправославната църква, Първият кръстоносен поход, формирането на първите средновековни университети в Европа, Норманското завоевание на Англия, завладяването на България и включването й във Византийската империя, разцветът на феодализма – система, при която лордове контролират земята, а зависимите селяни я обработват в замяна на защита.
Животът на Харалд, изпълнен с приключения и битки, е достоен да се опише в роман. Прякорът „Хардрада“ означава твърд, суров, жесток. Той казва много за неговия характер.
Роден като принц, още в детска възраст той става известен с войнствения си характер. Викингите възмъжават рано. Само на 15 години Харалд започва да участва в кървави сражения. Трупа опит и гради репутация на умел воин.
Харалд бяга в изгнание след смъртта на своя сродник крал Олаф II. Отправя се към далечни земи, където служи като наемник и пълководец. Прочува се като безмилостен и решителен военачалник.
Харалд притежавал типичните за викингите качества – изключителна физическа сила, смелост и военен талант. Но също така бил умел дипломат. Според легендите имал и поетичен талант. Като истински викингски крал, неговата цел била да разшири влиянието си и да завоюва нови територии. В крайна сметка загива в битката при Стамфорд Бридж през 1066 г. в опит да спечели английската корона.
Харалд Хардрада в България
Преди да стане крал на Норвегия, Харалд прекарва дълго време в чужбина. Първо е наемник в Киевска Рус. Впоследствие отива на служба в елитната военна част на Византийската империя – прочутата „варяжка“ гвардия.
Тя е съставена от викинги и северноевропейски воини, които служат на василевсите. Харалд бързо се издига сред варягите, доказвайки своите военни способности.
Един от ключовите моменти в кариерата му на византийски наемник е участието в потушаването на българското въстание от 1040-1041 г. Решена да смаже бунта, оглавен от Петър Делян, от Константинопол потегля силна армия, а сред командирите на имперските сили е и Харалд Хардрада.
Според исторически източници, участието на страшния викинг във войната срещу българите е било от решаващо значение.
Той се отличава със своята храброст и тактически умения, а след потушаването на въстанието се завръща във Втория Рим като герой.
След това възходящата градация на военната му кариера продължава и в крайна сметка Харалд се завръща прочут и забогатял в Норвегия, за да стане крал и да положи основите на днешната столица Осло.
Възможно ли е потомци на викингите да живеят в България днес?
Има безспорни факти, свързани с живота на Харалд. Но и широко поле за предположения, които нямат научна стойност, но предизвикват въображението. Ето едно такова:
Буйният нрав на викингите е пословичен. Съществуват и безброй сведения за жестокостите, които средновековните армии са вършили в окупирани територии.
Въз основа на това можем да направим обосновано предположение, че нашествениците, участвали в потушаването на въстанието на Петър Делян, често са „вземали“ против волята им местни жени за собствено удоволствие. И най-хубавите вероятно са били за техния вожд – жестокият и красив Харалд.
Напълно възможно е много от тези жени да са забременели, а децата им, внуците и техните внуци да са оцелели през следващите векове, та чак до днес.
Между другото, има изследователи, които търсят и откриват връзка между разпространението на червенокосите хора по света и местата, посещавани от викингите. Генетичният контекст предполага, че северняците вероятно са допринесли за разширяването на такива популации в определени региони.
Така че следващия път, когато срещнете риж българин или българка, позволете на въображението си да полети. Представете си, че техен прапрапрадядо може да е някой дългокос викинг от дружината на Харалд. Или пък самият той!
