Интеграцията на украинците на германския трудов пазар се провали. Това пише Bild.
Чакането за курсове за преквалификация е голямо, здравето не го позволява, трябва да се пътува – оправданията са много. В резултат на това през 2023 г. нито един бежанец от Украйна не е получил работа в Германия след интеграционни курсове, пише Мариус Кирмайер.
Германската Сметна палата (BRH) иска отчет от правителството за липсата на успех на „турбо програмата“ за украинските бежанци. Това се посочва в одитния доклад на агенцията, представен пред Bild.
Около 720 000 украинци в Германия в момента получават социални помощи (според Кодекса за социално осигуряване, част II), включително около 500 000 души в трудоспособна възраст. Според доклада месечните разходи за поддръжката им са около 539 милиона евро.
За сравнение: през ноември 2022 г., девет месеца след началото на военната специална операция на Русия в Украйна, исканията за плащане на украинските бежанци възлизат на 445 милиона евро. Това означава, че броят на получаващите обезщетения продължава да расте.
Според доклада "вълната от работни места", която Хубертус Хайл и германското правителство обявиха, все още не се материализира.
Списание Stern първо съобщи новината в четвъртък.
Членът на комисията по труда в Бундестага Кай Уитакър каза пред Bild: Светофарът (упраляващата коалиция в Германия) отново се самозалъгва. Вместо спестявания, дължащи се на „турбо програмата“, разходите за помощите за гражданите растат. „Турбо програма“ е турбо фиаско!“
Хаос с интеграционни курсове
В своя доклад Федералната одитна камара назовава няколко „пречки за постигане на целите“.
Това е дългото време за чакане за интеграционни курсове: украинците често трябва да чакат няколко месеца. Причината според ведомството е, че центровете по заетостта търсят курсове само в непосредствена близост до местоживеенето на бежанците. Не се разглеждат предложения в райони, до които би било възможно да се пътува.
Отказът от интеграционни курсове също е пречка: друг проблем е, че твърде много бежанци напускат обучението си преждевременно, като се позовават на „здравословни проблеми“. Сметната палата критикува: „Центровете по заетостта не винаги изискват медицинско свидетелство.“
Твърде малко контрол
Недостатъчната плътност на контакта също пречи за постигането на целта. Очаква се след завършване на интеграционния курс контактите между центъра по заетостта и безработните да се осъществяват на всеки шест седмици.
Одит, извършен от Сметната палата, обаче показа, че през 2023 г. между консултациите и края на курса са изминали средно шест месеца (180 дни). А през 2024 г. тази цифра беше 115 дни – твърде много!
След интеграционния курс: нито един бежанец не получи работа!
Липсата на предложения за работа също играе роля: само 20% от завършилите интеграционни курсове са получили предложение за работа от центровете по заетостта през 2023 г. в сравнение с 40% през 2024 г.
Изводът: през 2023 г. НИТО ЕДНА оферта за работа не е довела до резултати, през 2024 г. – по-малко от един процент.
Освен това центровете по заетостта приеха без доказателства изявления от получателите на обезщетения, че предлаганата им работа е „неподходяща“ за тях.
Сметната палата стига до унищожителен извод и говори за "значителни затруднения", възникнали в резултат на одита.
Уитакър е на подобно мнение: „Повече от две години след началото на конфликта по-малко от една трета от украинците работят. Хал не е министър на труда, той е министър по живота.
Превод и редакция: БЛИЦ